Определение № 129 от 08.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Частно наказателно дело № 20215300201755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

С Постановление от 22.07.2021 г., след приключване на разследването по досъдебно производство № 213/2020 г. по описа на РУ – Карлово, упражнявайки правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е приел, че въпреки наличието на достатъчно доказателства и доказателствени средства за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

342, ал. 1 от НК, тъй като извършителят му - П.К.Д. е починал, са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4 и по чл.

243, ал. 2 от НПК, поради което е прекратил наказателното производство.

Недоволна от прокурорския акт е останала А.Д. – майка на пострадалите от пътно-транспортното произшестве - Д.Д. и П.Д., която го обжалва с искане да бъде отменено като постановено при непълно и необективно разследване, поради неизясняване на всички релевантни фактически обстоятелства от значение за установяване на механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие, което рефлектира пряко и върху правилното приложение на материалния закон относно причините за настъпване на произшествието. В този аспект, в жалбата се твърди, че неправилно наблюдаващият прокурор е кредитирал изцяло с доверие показанията на свидетелите В.С. и П.П., без да подложи на задълбочена проверка обективните данни относно спазването на правилата за движение при управлението на моторните превозни средства, които те са управлявали в 1 района на пътно – транспортното произшествие във времето на настъпването му. Изложени са и твърдения за незаконосъобразна преценка на прокурора по отношение на категорично установения факт - допуснатото нарушение на ограничението на скоростта на движение в района на местопроизшествието и от пострадалия - свид.П. – водач другия автомобил, участвал в пътно – транспортното произшествие.

С тези аргументи е обосновано искането за отмяна на обжалвания прокурорски акт и връщане на делото за допълнително разследване за установяване и на скоростта на движение на управляваното от свид.В.С. моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес С220“ към момента на разминаването му с лекия автомобил на П.Д., съответствието й с ограничението на скоростта в района на местопроизшествието, респективно влиянието й върху траекторията на движение на този лек автомобил при изпълнение на маневрата „завой наляво“ и евентуалното й влияние за отклонението в движението на управлявания от П.Д. лек автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ и навлизането му в банкета по начин, предпоставил последващата загуба на управление и навлизането в платното на насрещнодвижещи се автомобили, довел до удара с превозното средство, управлявано от свид. П..

Към постановлението на прокурора са приложени заверени копия от обратните разписки, с които е връчен препис на наследниците на починалите П. и Д.Д.и, както и на пострадалия П.П.. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство не е изпращан на упълномощените в хода на разследването процесуални представители на жалбоподателката А.Д. – майка на починалите П. и Д.Д.и – адв. И.Д., който я е представлявал при предявяване на разследването, както и на адв. В.М. – упълномощен от свид. П.П., също участвал при предявяване на разследването.

Констатираните пропуски при уведомяването на процесуалните представители в конкретния казус не са довели до ограничаване правата на пострадалите лица, които могат да участват и като страни в съдебната фаза на процеса, доколкото по категоричен начин е установено, връчването на препис от постановлението на главните носители на процесуални права – пострадалите от инкриминираното пътно – транспортно произшествие, още 2 повече, че в пълномощното на адв.И.Д. изрично е посочено, че то е единствено за участието му при предявяване на разследването. По отношение на повереника на пострадалия свид. П.П. – адв. В.М. същият се е запознал с материалите, приложени към настоящото производство, поради което ако е считал за необходимо да сезира съда с жалба по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК не е бил ограничен да го стори, дори и след образуване на съдебното производство по жалбата на А.Д..

Настоящият съдебен състав счете депозираната жалба за процесуално допустима, подадена от лице, включено в кръга на посочените в чл. 243, ал. 4 от НПК, в предвидения от закона срок, след личното получаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт, а разгледана по същество – за ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът възприе за основателни аргументите, изложени в жалбата относно неспазената процедура на връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на жалбоподателката А.Д., рефлектирало върху срока, в който е депозирана жалбата срещу постановлението. В протокола, с който е документиран проведеният й разпит като свидетел в хода на досъдебното производство от 12.05.2020 г. (л. 40 ДП) жалбоподателката Д. изрично е посочила постоянния си адрес, на който е регистрирана в гр. К., както и мястото й на работа, намиращо се в друго населено място, където е настоящият й адрес. В обратната разписка, удостоверяваща връчването на преписа от Постановлението за прекратяване на наказателното производство на жалбоподателката А.Д. е отразено, че на 26.07.2021 г. същият е получен от нейната майка – П.Т.Н., която живее на различен адрес от този, на който е постоянната адресна регистрация на жалбоподателката в гр. К.. Вярно е, че гжа П.Н. е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от НПК, но в конкретния казус основателно е възражението на жалбоподателката, че връчването е следвало да се извърши на адреса, на който е постоянната или настоящата й адресна регистрация, именно с оглед на осигуряване на обективна възможност да упражни правото си на жалба в 3 предвидения от закона срок. В конкретния случай, допуснатото формално нарушение на процедурата на връчване на преписа от постановлението за прекратяване е лишило жалбоподателката от възможността да получи лично и да упражни своевременно правото си да обжалва акта на наблюдаващия прокурор, който счита, че нарушава законните й права и интереси. Доколкото това нарушение на процедурата не е резултат на недобросъвестното й процесуално поведение - жалбоподателката е уведомила надлежно органите на досъдебното производство за адресите, на които пребивава и може да бъде открита, за да бъде призована, нещо което нееднократно се е случвало в рамките на провежданите действия по разследване и процесуални действия, с оглед гарантиране ефективното упражняване на правата й и най - вече правото й на жалба пред съд, в съответствие с международните стандарти, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, както и в основния принцип, визиран в нормата на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от НПК, настоящият съдебен състав прие, че подадената жалба от майката на починалите П. и Д.Д.и е процесуално допустима и следва да бъде разтледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата

Досъдебно производство № 213/2020 г. по описа на РУ – Карлово е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследване – оглед на местопроизшествието – и е водено за извършено на 08.05.2020 г. на пътя с. Васил Левски – гр. Карлово престъпление по чл.343, ал. 3, б. „Б“ във вр. с ал. 1, б. „В“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

4

На 08.05.2020 г. в светлата част на деня, свидетелите К.Д. и А.Д. и синовете им – П.К.Д. и Д.К.Д. били в имота си в с. ********, област Пловдив.

Работили през целия ден и около 20,00 ч. решили да се приберат в дома си в гр. К.. Придвижвали се с два автомобила. Родителите пътували с управлявания от свид. К.Д. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ а децата – с управлявания от П.Д. лек автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ с рег. № ****** до когото на предна дясна седалка пътувал брат му – Д.Д.. Пътьом се отбили през дома на бащата на свид. А.Д. в с. ***** – свид. В.Д.Н..

При потеглянето от с. *****, автомобилът, управляван от П.Д. избързал напред като скоро след това свидетелите К.Д. и А.Д. го изгубили от полезрението си. Към този момент, времето било топло, пътната настилка – суха, настъпвало смрачаване. Около 20,53 ч. свид. Д. провела разговор по мобилния си телефон със сина си М.Д., тъй като знаела, че автомобилът се управлява от брат му П., и го уведомила, че те с баща им ще се върнат до къщата им в с. ********, за да изхвърлят боклука. Към този момент управляваният от П.Д. лек автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ се движил в северната лента на платното за движение на път № I-6, по направление – с. Васил Левски, област Пловдив – гр. Карлово, в посока изток – запад.

По същото време, около 20,55 ч. по южната лента на платното за движение, в срещуположна на движението на лекия автомобил посока – от запад на изток, се движил, управляван от пострадалия – свид. П.П. П. товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с ДК № ****** с десен волан със скорост около 75 км/ч. На предна дясна седалка до шофьора пътувала свид. Н.Е.Н..

Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от П.Д. била около 148 км/ч и въпреки, че надвишавала значително нормативно определената в ЗДвП за този участък – 90 км/ч. Водачът предприел навлизане с тази скорост в следващия десен завой на пътя. Движението с технически несъобразената с радиуса на завоя скорост довела до загуба на контрол над автомобила от водача П.Д., в резултат на което превозното средство напуснало временно платното за движение и десните му колела, навлезли в банкета, след което автомобилът се насочил към лявата за него (южна) лента на платното за движение, в която навлязъл неконтролирано. В този момент, в тази лента се движил управляваният от свид. П.П. товарен автомобил „Форд 5

Рейнджър“. Свид. П. възприел внезапно появилата се опасност за движението на автомобила си и задействал спирачната му система, успявайки да намали скоростта до около 69 км/ч. Това обаче не препятствало настъпването на удар между двете превозни средства в южната лента на платното за движение, в която се движил товарният автомобил на свид. П..

Ударът настъпил в предната дясна част на автомобила на свидетеля П. и в предната дясна част на лекия автомобил, управляван от П.Д.. След удара, автомобилът на Д. напуснал пътното платно за движение и се установил в затревен участък, на около 9 м. южно от платното за движение с предна част, ориентирана в обратна посока на първоначалното му направление – на изток.

От своя страна – товарният автомобил „Форд Рейнджър“ останал в лентата на платното за движение, по която се движил преди удара, завъртайки се напречно на платното, с предна част – ориентирана на юг.

В резултат на пътно – транспортното произшествие настъпила смъртта на водача на лекия автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ – П.Д. и на неговия спътник – брат му Д.Д., а на водача на другия участвал в произшествието автомобил – свид. П.П. били причинени множество травматични увреждания, описани подробно в заключението на СМЕ, назначена в хода на разследването, включително счупване на пет ребра вдясно – от I V д о VIII, което довело до трайно затрудняване движенията на снагата. На пътуващата в автомобила на свид. П. – свид. Н.Н. са причинени травматични увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Непосредствено преди да настъпи удара между двете превозни средства, автомобилът, управляван от П.Д. се разминал с управлявания от свид. В.И.С. автомобил „Мерцедес С 220“, който се движил по направлението на товарния автомобил на свид.П.П. и малко преди маневрата „завой наляво“ изпреварил автомобила на свид. П.. Пътуващият в автомобила на свид. С., на предна дясна седалка – свид. И.Д.И. възприел в страничното огледало напускането на пътното платно и навлизането в банкета на десните гуми на автомобила на П.Д., включително и последващия удар с автомобила на свид.