Решение № 1453 от 18.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Бургас, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120108089 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „А1 България“ ЕАД против С. С. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 433.33 лв. – главница, представляваща неплатена цена на далекосъобщителна услуга, предоставена му по договор № *** / 04.11.2022 год., партида № ***, в периода от 04.05.2023 год. до 11.11.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на 37.06 лв., начислена върху главницата за периода от 20.05.2023 год. до 27.05.2024 год;

- 1194.98 лв. - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение, ведно с мораторна лихва в размер на 74.80 лв., начислена върху главницата, считано от 28.09.2023 год. до 27.05.2024 год.;

- законната лихва върху горните две главници, начиная от 28.05.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.

В насроченото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява; процесуалният му представител, с нарочна молба поддържа исковете, моли за уважаването им и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът също не се явява и представлява, редовно призован.

След анализ на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд 1 намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:

На 04.11.2022 год. между ищцовото дружество - оператор и ответника потребител, е сключен писмен договор за мобилни услуги с № ***, при общи условия, съгласно приложенията към който, операторът се е задължил да предоставя на потребителя фиксирани и мобилни услуги срещу заплащане, съгласно абонаментни планове, описани в приложения № 1 - „А1 Нет 75“, „А1 Фикс специален“, „А1 ТВ“, „А1 Сърф 10“ и два броя „A1 Unlimited 39.99”.

Според съставени на 15.12.2022 год. 2 бр. приемо-предавателни протоколи, операторът е предоставил на потребителя две крайни устройства за фиксирани услуги интернет и телефон.

С исковата молба са представени 6 бр. фактури и 15 бр. сметки, неподписани за получател на услугата, с начислени суми за услуги, предоставяни в периода от 03.04.2023 год. до 02.10.2023 год., както и за неустойки и обезщетения, начислявани в периода от 22.05.2023 год. до 11.11.2023 год.

По повод заявление на „А1 България“ ЕАД от 28.05.2024 год., по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

При така установените факти, исковете се явяват неоснователни.

Страните са били обвързани от договора за мобилни услуги, но въпреки възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не съумя да докаже предпоставките на 79, ал.1 от ЗЗД, обуславящи дължимост на претендираните такси - че е била изправна страна по договора за далекосъобщителни услуги, т.е. че е предоставил такива, възлизащи на претендираната стойност, както и конкретен размер на месечната абонаментна такса. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните и фиксирани услуги и/или осигуряването на достъп до мрежата за срока на действие на договора. Дори хипотетично на ответния потребител да е предадена активна СИМ-карта и/или друго устройство, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мрежата през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на дадено потребление), което да обоснове дължимостта поне само на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

Изходящите от ищцовата страна фактури за потребление и сметки са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.

Затова искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на далекосъобщителни услуги се явява недоказан, а оттам - неоснователен.

Освен това, договорът съдържа клауза за дължимост на неустойка, но дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и даже да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора 2 по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.

В обобщение - искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД също е неоснователен, защото не се доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.

Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на които ищецът обляга претенцията си за неустойки, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Размерът на неустойката е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най - високите месечни абонаменти според плана. Тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най - високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

Поради неоснователността на главните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД, неоснователен е и акцесорният - по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, поради което, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., предявени против С. С. М. от гр.Б****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 433.33 лв. – главница, представляваща неплатена цена на

3 далекосъобщителна услуга, предоставена му по договор № *** / 04.11.2022 год., партида № ***, в периода от 04.05.2023 год. до 11.11.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на 37.06 лв., начислена върху главницата за периода от 20.05.2023 год. до 27.05.2024 год;

- 1194.98 лв. - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение, ведно с мораторна лихва в размер на 74.80 лв., начислена върху главницата, считано от 28.09.2023 год. до 27.05.2024 год.;

- законната лихва върху горните две главници, начиная от 28.05.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4