Определение № 266 от 12.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Перник, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 и сл. от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423 ГПК с вх. №3650/30.01.2026 г. по описа на ПРС, депозирано от Н.й Й. С., ЕГН: ********** от ***** чрез адв. Б.В. от САК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС, в полза на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник за сумата от 3583,05 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и 5 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.04.2020 г. до 19.09.2023 г., за недвижим имот находящ се в ***, с абонатен №1021198; за сумата от 502,05 лв.

/петстотин и два лева и 5 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 11.06.2020 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 3583,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 81,70 лв. /осемдесет и един лева и 70 ст./, представляваща държавна такса, както и сумата 480,00 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.04.2020 г. до 19.09.2023 г., за недвижим имот находящ се в ***, с абонатен № 1021198.

Ведно с възражението е депозирана и частна жалба вх. №3055/28.01.2026 г. при ПРС против горепосочената заповед в частта за разноските по реда на чл. 413 ГПК.

Длъжникът сочи, че живее от 25 години в Испания и рядко посещава България и е узнал за заповедта за изпълнение на 16.01.2026 г., когато след направена справка на банковата си сметка бил разбрал, че му е наложен запор върху същата по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.. След проверка по изпълнителното дело извършена от упълномощен от него процесуален представител адв. Б.В. последният бил получил срещу подпис препис от запорното съобщение от 04.12.2024 г. и от изпълнителния лист от 16.09.2024 г., като по този начин бил научил, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу него по ч.гр.д.

№ 2102/2024 г. в качеството му на наследник на починал потребител на В и К услуги, неговия баща Йордан Борисов С.. Излага съображения относно недължимостта на претендираните от него вземания, тъй като не бил собственик на процесния недвижим имот 1 за процесния период Настоява, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и са били нарушени императивните норми на чл. 44, чл. 45 и чл. 46 и чл. 47 от ГПК. Призовкарят бил залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на къщата и отразил в съобщението от 23.07.2024 г., че няма пощенска кутия на адреса и че лицето не било намерено, но не било потърсено друго лице- съсед, което да даде сведения относно длъжника или друго лице, което да живее на адреса. Твърди, че отразеното в съобщението не било вярно и изобщо не било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на къщата. Посочва, че от 25 години живее в Испания и обичайното му местопребиваване не е на територията на Република България и се връща рядко, но бил оставил лице на адреса, което да получава адресираните до него книжа. Позовава се на Определение № 846/20.10.2016 г. по в.ч.гр.д.

№531/2016 г. на ПОС. Счита, че релевантната дата, на която е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е 23.01.2026 г., когато е получил чрез процесуалния си представител препис от запорното съобщение и изпълнителния лист по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. и бил спазил предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение. Заявява, че са налице две от предпоставките предвидени в чл. 423 ГПК по ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно и в дена на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Настоява, че ако съдът не приеме доказана хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, то следва да се приложи тази по т.2, доколкото в деня на връчване на заповедта представляващият дружеството не е имал обичайно местопребиваване на територията на България.

Моли въззивният съд да приеме възражението по чл. 423 ГПК и да отмени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС.

Направено е искане по чл. 423, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК съдът да спре изпълнението по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. и да определи размер на парична гаранция, която да бъде внесена своевременно от тях.

Частната жалба срещу заповедта в частта за разноските по реда на чл. 413 ГПК е депозирана ведно с възражението по чл. 423 ГПК. Със същата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК в размер на 480 лв. с ДДС, като се посочва, че същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и единственото процесуално действие от процесуалния представител на насрещната страна било да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец. Счита, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в НМРАВ съобразно актуалната практика на СЕС. Моли да се отмени разпореждането за издаване на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта досежно размера на адвокатския хонорар, като същият бъде намален от 480 лв. с ДДС на 60 лв. с ДДС. Претендира сторените по делото разноски.

На основание чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна. Становището на насрещната по възражението страна е за недопустимост поради неспазване на срока по чл. 423 от ГПК, тъй като длъжникът бил узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.01.2025 г., когато му било връчено запорното съобщение и в условията на евентуалност -неоснователност. Настоява се, че заповедта е връчена надлежно като подробно се проследяват извършените от длъжностното лице по призоваване посещения на адреса както и действията по залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. Длъжникът след като бил живял 25 години в Испания следвало да регистрира настоящия си адрес в тази държава и тъй като настоящият му адрес бил в Република България към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК съдът не бил отхвърлил заявлението на това основание и не бил дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск. Съдът бил извършил служебни справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника, които били съвпадали, като на този адрес длъжникът бил търсен 2 за да му бъдат връчени книжата по делото, но не бил открит.

Възразява се по отправените доказателствени искания и по това за спиране изпълнението, тъй като не било представено обезпечение. Заявяват, че в настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски в полза на длъжника. Молят съда да остави възражението на длъжника по чл. 423 ГПК без уважение.

Съдът намира, че с оглед наведените от страните твърдения и отправените доказателствени искания, които се преценяват като допустими и относими, производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Следва да бъдат приети по делото като относими към предмета на правния спор представените с възражението писмени доказателства. Основателно е искането от длъжника, за допускане събиране на гласни доказателства, тъй като със свидетелските показания ще бъдат установявани обстоятелства относими към предмета на правния спор, а именно наличието на залепено уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника на посочена в същото дата, както и начина по който се осъществява достъп до жилището на постоянния и настоящ адрес на длъжника и обстоятелството, че длъжникът живее на територията на Република Испания, където се намира и неговото обичайно местопребиваване. Следва да се приеме и ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС.

Насрещната страна е направила доказателствено искане да се приложи изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., което следва да бъде уважено като относимо към предмета на правния спор.

Що се отнася до искането за спиране по чл. 423 ал.2 от ГПК, то съдът може да спре изпълнението само при условията на чл. 282, ал. 2 от ГПК след представяне на надлежно обезпечение в размер на вземането по заповедта за главница и лихви, доказателства за каквото липсват по делото, респективно съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК с вх. №3650/30.01.2026 г. по описа на ПРС, депозирано от Н.й Й. С., ЕГН: ********** от ***** чрез адв. Б.В. от САК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС, в полза на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник и частна жалба вх. №3055/28.01.2026 г. при ПРС против горепосочената заповед в частта за разноските по реда на чл. 413 ГПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с възражението по чл. 423 ГПК писмени доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС.

ИЗИСКВА от ЧСИ С.Б. с район на действие ОС-Перник, заверен за вярност вид преписката по образуваното при него изпълнително дело № 3583/2024 г. по издаден ИЛ въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС, като преписката следва да съдържа всички материали и действия на взискател, длъжник и ЧСИ.

ДОПУСКА при режим на водене един свидетел на длъжника за установяване на наличието на залепено уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника на посочена в същото дата, както и начина по който се осъществява достъп до жилището на постоянния и настоящ адрес на длъжника и обстоятелството, че длъжникът живее на територията на Република 3

Испания, където се намира и неговото обичайно местопребиваване чието присъствие в съдебно заседание да се осигури от длъжника.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение, а на длъжника да се връчи и препис от отговора на възражението по чл. 423 ГПК.

УКАЗВА на длъжника, че съдът дължи произнасяне по чл. 423 ал.2 от ГПК при представени доказателства за внесена по сметка гаранции на ОС Перник сума в размер на задължението по заповедта за главници и лихви, на осн. чл. 282 ал.2 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4