Решение № 5766 от 12.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10130/2023
- Вид
- Решение № 5766
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10020 от 13.08.2023 · АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5766 гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110210130 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“, с ЕИК ... , с адрес: гр. В.
Т., ул. „Ц. Ц.“ № ... , ет. ... срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8504541698/22.04.2021г., с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е издаден от некомпетентен орган, тъй като не може да се проследи кой е неговият автор. Намира, че липсва конкретно и ясно описание на вмененото нарушение, както и че неточно е посочено мястото на неговото извършване. Допълва, че са налице съществени несъответствия между словесното описание на деянието и посочената за нарушена норма. Оспорва годността на техническото средство, с което е констатирано нарушението.
Посочва, че липсва осъществен фактически състав на нарушение, тъй като жалбоподателят е заплатил необходимите тол такси за преминаване на процесното превозно средство през платената пътна мрежа. Поддържа, че не спазени разпоредбите на Регламент № 2020/204 на ЕС, които предвиждат 1 задължение за доставчиците на европейска услуга за електронно пътно таксуване да информират незабавно ползвателите, в случай на недекларирана пътна такса за отстраняване на нередовността преди предприемането на принудителни мерки. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Представя писмено становище, с което поддържа депозирата жалба. Допълва, не са спазени давностните срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН. Посочва, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, поради което издаването на електронен фиш е незаконосъобразно. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на направените в хода на производството разноски.
Въззиваемата страна – АПИ, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – гр.
София, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“ притежавал товарен автомобил марка „В.“, модел „....“, с рег. № ... . Превозното средство било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. За целта жалбоподателят сключил тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД за предоставяне на услуга електронно събиране на пътни такси.
На 22.04.2021г, около 15:56 часа, на път А-6, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на км. 50+427, с посока на движение към намаляващ километър, се движил товарен автомобил марка „В.“, модел „....“, с рег. № .....
, собственост на ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“. Влекачът бил с технически допустима максимална маса 20,000, с 2 броя оси, екологична категория „ЕВРО V”, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима маса на състава 40,000. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса – не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Това обстоятелство било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото устройство обаче било изключено по неустановени причини и не предавало данни.
На 22.04.2021г. бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8504541698/22.04.2021г., с който на 2 основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 05.06.2023г., като на 20.06.2023г.. същият депозирал жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на влекач с рег. № ВТ 0560 КВ – 2 броя, справка за собственост на МПС с рег. № ВТ 0560 КВ, известие за доставяне, тристранен договор, приложение към тристранен договор, фактура № 0429917537, извлечение от TollPass.
Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, както и условията, при които е издаден електронния фиш.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 05.06.2023г., докато жалбата е подадена на 20.06.2023г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Обстоятелството, че в обжалвания акт не е посочено конкретно физическо лице – негов издател не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, респективно тяхната липса не е 3 основание за отмяна. В електронния фиш е отбелязано, че същият е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че актът изхожда от компетентен административен орган.
Несъстоятелни са релевираните от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност, тъй като за електронния фиш сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.
Съдът намира, че устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси отговаря на законоустановените изисквания, респективно оспорването годността на техническото средство, с което е заснето нарушението от страна на жалбоподателя е недоказано. За подобни устройства не са предвидени изисквания за първоначална проверка, както и последваща проверка на от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, подобно на автоматизираните технически средства и системи за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. От доказателствения материал се установи, че устройството е създало доклад, придружен с два броя статични изображения във вид на снимков материал на превозното средство. Ето защо съдът намира, че процесното устройство отговаря на изискването на ЗДвП и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Неоснователно е възражението на защитата за несъответствие между словесното описание на извършеното деяние и посочената за нарушена правна норма. В процесния случай водачът е санкциониран за това, че за превозното средство не била заплатена дължимата пътна такса. Посочената разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП визира именно тази хипотеза собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
След внимателен преглед на съдържанието на електронния фиш, съдебният състав констатира, че не са налице всички изискуеми от закона реквизити. Липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е посочен размерът на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на 4 различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9 , като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки); заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В обжалвания акт не са посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Липсва отбелязване относно изминатото разстояние, броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е преминало, както и какъв е сборът на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на формирането е следвало да бъдат отразени в електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 , или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В настоящия случай цитираната разпоредба не е приложима, тъй като за процесното пътно превозно средство не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В такъв случай, дължимият размер на тол таксата следва да се индивидуализира по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП – когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. В обжалвания акт е отразено, че независимо от налагане на имуществената санкция, жалбоподателят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на пътното превозно средство в размер на 119,00 лева, но не може да се приеме, че това представлява посочване на 5 размера на дължимата тол такса, тъй като не е конкретизирано обстоятелството по какъв начин е формирана тази стойност. Съгласно чл. 10б, ал. 6 от ЗП, за намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства при определяне размера на таксите в тарифата по чл. 10, ал. 6 Министерският съвет определя по-ниски такси за пътните превозни средства по ал. 3, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „ЕВРО VI“ и по-висока, включително за „EEV“.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a15ba10-27f2-44f2-900e-932aa4dda0a1