Решение № 206 от 08.04.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1261/2023
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 01.05.2024
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. Разград, 07.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101261 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 228, ал.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 232 от ЗЗД и чл. 80 вр. с чл. 79 от ЗЗД, както и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С искова молба от „ДЕНИ АУТО 2018“ ЕООД с ЕИК 205049099, със седА.ще и адрес на управление: село Гороцвет, общ. Лозница, стопански двор, представлявано от управителя Е.Х.А. с ЕГН **********, съдебен адрес: град Разград, ж.к. „Лудогорие“ № 6, ап. 5, адвокатска кантора „М.и“, чрез пълномощник адв. К. М. при АК - Варна, срещу Е. М. А. с ЕГН ********** от село Студенец, общ. Лозница, ***, се моли да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество 3520,00 лева за наем на автомобила 88 дни по 40 лева на ден или общо 3520,00 лева, както и разноските за транспорта от Белгия до България в размер на 1000,00 лева, общо 4520,00 лева. Претендира направените разноски по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 03.08.2022 г. сключили договор за наем с ответника.
Последният като наемател на техен лек автомобил „Мерцедес А180 ЦДИ“ с рег. № ***. Ищецът твърди, че наетото МПС било предадено на ответника в изправен вид без никакви видими или скрити забележки. Въпреки многократните покани, успели да си върнат владението върху автомобила едва на 31.10.2022 г., като за целта след проведен разговор с ответника разбрА., че той се намира в град Брасхат, Северна Белгия, провинция Антверпен. При разговора той им казал, че ако искат автомобила си, да отидат в Брасхат, откъдето да си го приберат. Пояснил, че той работи там и не може да се върне в България. За транспорта от Белгия до България на МПС ищецът наел за негова сметка А.С.Е. с ЕГН **********, който специално отишъл в Брасхат, получил ключовете от ответника и върнал на ход МПС на 1
31.10.2022 г. в автокъщата на ищцовото дружество в село Гороцвет община Лозница. Ищецът сочи, че ответника му дължи наема на автомобила за 88 дена по 40 лева на ден или общо 3520 лева, както и разноските за транспорта от Белгия до България в размер на 1000,00 лева, или общо 4520,00 лева.
Сочи се, че след заявление било образувано Частно гражданско дело № 20233330100143 на PC Разград, по която била издадена заповед, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК с отбелязване, че не живее на адреса и не работи, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът им указал да предявят иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ответникът чрез назначения му особен представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по основание и размер. Сочи, че ще изрази окончателно становище след събиране на всички доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
На 03.08.2022 г. ищцовото дружество сключило договор за наем, отдавайки под наем на ответника лек автомобил „Мерцедес А180 ЦДИ“ с рег. № ***. Наетото МПС било предадено на ответника в изправен вид, без никакви видими или скрити забележки. Ответникът следвало да върне процесната вещ на ищеца до 05.08.2022 г. Наемодателят предоставил на наемателя вещта за ползване срещу заплащане на дневна наемна цена в размер на 40 лева, платени авансово от ответника. След изтичане срока на договора, доколкото ответникът не върнал процесната вещ, свид. Х. А. като пълномощник на управителя, се свързал по телефона с ответника. След проведен разговор между тях станало ясно, че ответникът използвал наетата от него вещ (процесния л.а.), за транспортирането си до град Брасхат, Северна Белгия, провинция Антверпен. При разговора той им казал, че ако искат автомобила си, трябва да отидат в Брасхат, откъдето да си го приберат. Пояснил, че работи там и не може да се върне в България. Доколкото ответникът не връщал вещта, въпреки нарочно проведените с него разговори, свид. Х. А. решил да разговаря с наеме някого, който да отиде до Белгия, за да вземе автомобила. За транспортирането от Белгия до България на МПС ищецът наел за негова сметка А.С.Е. с ЕГН **********, който специално отишъл в Брасхат, получил ключовете от ответника и върнал на ход МПС на 31.10.2022 г. в автокъщата на ищцовото дружество в село Гороцвет. Преди да тръгне от Белгия довереникът на ищеца изпратил на свидетеля снимки, за да види в какво състояние е л.а. Само като се уверил, че свид. А. няма забележки, А. Е. потеглил за България. Свидетелят твърди, че е заплатил за докарването на л.а. общо 1000 лева за винетки, гориво и възнаграждение на наетия. Не е изискал нищо от приятеля си като разходо-оправдателни документи.
По делото е изслушано в.л. Според заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза за използваната услуга на ответника бил издаден касов бон и той заплатил сумата от 240,00 лева. Ищцовото дружество няма извършено осчетоводяване, касаещо връщането на наетата вещ, за която според свидетелите е заплатена сумата от 1000 лева. Представена е единствено разписка от А. Е. за 1000 лева, включващи разходи по транспортирането и труда му.
Изпратена е покана на ответника да върне сумата от 1000 лева за транспортирането на вещта до България.
2
След заявление било образувано Частно гражданско дело № 20233330100143 на PC Разград, по която е издадена заповед на претендираните от ищеца суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК с отбелязване, че не живее на адреса и не работи, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът им указал да предявят иск по реда на чл. 422 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
С договора за наем, какъвто е процесния договор, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. С постигнатите договорености ответникът е поел задължение да плаща наемната цена от 40 лева дневно до 05.08.2022 г., а тази сума е платена авансово. Предявеният иск касае срок след изтичане на уговорения, доколкото автомобила не е върнат. Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако след прекратяването на договора наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение за ползването и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. При тази хипотеза наемателят е длъжен да изпълнява задълженията си по прекратения договор за наем, а именно да пази вещта, да я ползва само по предназначение, да заплаща консумативите, свързани с ползването и. За него остава и задължение за плащане цената на ползването на тази вещ. След прекратяването досегашният наемател дължи вече не наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение най-малко в размер на наемната цена. При продължаване на ползването на вещта след прекратяване на договора за наем , въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Доколкото по силата на закона между страните възниква квазинаемно правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя т от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. Обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със среднопазарната цена, ако ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. В случая първо се претендира плащане на обезщетение в размер на наемната цена.
Конкретният размер на това обезщетение подлежи на установяване и може да се изразява, както в пропусната възможност на наемодателя да реА.зира доходи от вещта, така и в невъзможност да я ползва сам, а дори и в това, че същата се е амортизирала в резултат на ползването и от бившия наемател.
При тези хипотези бившият наемодател има право да получи уговорения наем в договора за наем, независимо че сключеният договор за наем вече не обвързва страните. Отделно той може да получи и сума, надвишаваща размера на уговорения наем, ако докаже че претърпени от него вреди надхвърлят размера на уговорения в договор наем. Чрез текста на чл. 236, ал.
2 от ЗЗД е уредена законово една необорима презумпция, че всяко неизпълнение на задължението за връщане на вещта след прекратяването на договора за наем, води до претърпяване на вреди от наемодателя поради невъзможността да ползва вещта, обект на договора за наем. В конкретния случай е установено, че между страните е възникнало вА.дно правоотношение по договор за наем от 03.08.2022 г. , съгласно който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване МПС срещу 3 задължение за заплащане на дневен наем в размер на 40 лева.
Правоотношението е възникнало като срочно и е било прекратено на 05.08.2022 г. с изтичане на уговорения срок. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като облигационната връзка престане да съществува е предвидено от закона с текста на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Доколкото вещта не е върната, а е установено, че се е намирала извън територията на България, съдът приема, че ответникът е продължил ползването и, включително след след прекратяването на облигационната връзка, предвид обстоятелството, че не се установява изпълнение на задължението му за връщане държането на МПС на 05.08.2022 г. По тези съображения се налага извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане, представляващо обезщетение за продължилото ползване. Както се приема в обвързващата съдебна практика на ВКС, конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването на вещта, не може да бъде по-нисък от уговорения наем. В процесния случай размерът на дължимото обезщетение се съизмерява с уговорения месечен наем за съответния период. Ползването на процесната вещ от ответника продължило до 31.10.2022 г. (общо 87 дни след 05.08.2022 г.), въпреки противопоставянето на ищеца, видно от свидетелските показания, които сочат безпротиворечиво, че са провеждани многократно разговори с ответника да върне процесната вещ. При така установеното съдът приема че за този период за ответника е възникнало вА.дно задължение за заплащане на обезщетение за продължилото ползване, което се съизмерява с договорената наемна цена. Ето защо се налага извод, че предявеният иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е основателен до размера му от 3480,00 лева, а до пълния претендиран размер от 3520,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащане на разноските, свързани с връщането на процесната вещ, нА.це е единствено разписка, подписана от А.
Е. за 1000 лева, включващи разходи по транспортирането и труда му. В счетоводните книги се отразяват всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство, ако последните са водени редовно и с оглед другите обстоятелства по делото. Според заключението по назначената ССЧЕ не е отразено счетоводно записване, очевидно няма издаден ордер. Доколкото въпреки твърденията за извършено плащане, не е нА.це стопанска операция, обоснована документално по смисъла на Закона за счетоводството от търговско дружество, няма приложени разходо-оправдателни документи за заплатено гориво, винетки и т.н., включително по отношение размера на уговореното възнаграждение за А. Е., то искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a14e79b-a506-4bab-a88c-1d7157e642ba