Определение № 939 от 07.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. Варна, 07.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502632 по описа за 2022 година

Постъпила е молба от страните по делото на 23.02.2023г., уточнена с молба от 01.03.2023г. – преди влизане на решението в сила, обективираща общата им воля, че са се спогодили и са уредили отношенията си съгласно представена спогодба от 16.02.2023г., като молят на това основание постановените решения да се обезсилят, а образуваното дело – да се прекрати.

За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:

Съгласно чл. 249 от ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати производството по делото.

От цитираната разпоредба следва, че след постановяване на съдебното решение, но преди то да влезе в сила, страните по спора, могат да заявят, че са се спогодили и желаят да се прекрати делото. За уважаването му са необходими следните предпоставките: невлязло в сила решение и заявление, изхождащо от всички страни по делото, че са се споразумели – касае се за извънсъдебна спогодба, същата не подлежи на одобрение от съда, поради което и ефекта от обезсилването на решението е като при отказ от иск. По чл. 249 от ГПК съдът обезсилва постановено от него решение, в изключение от правилото по чл. 246 от ГПК за неотегляемост на решението от съда, който го е постановил, след като го е обявил.

При наличие на волеизявление на страните по чл. 249 от ГПК се погасява процесуалното правоотношение и отпадат правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Нормата на чл. 249 от ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 от ГПК/, съгласно което предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определя от страните.

В случая към момента на подаване на молбата, решението по делото е невлязло в сила и страните по делото са десезирали въззивния съд с обща молба по чл. 249 от ГПК. При 1 наличие на волеизявление на страните в този смисъл, съдът приема, че са налице предпоставките да се десезира от разглеждането на делото, чието развитие съобразно волята на страните е да се прекрати, а постановените решения да бъдат обезсилени.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 249 от ГПК Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д.

№ 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, както и Решение № 36 от 13.01.2023г. по в.гр.д. № 2632/2022г. по описа на ВОС, III-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, както и по в.гр.д. № 2632/2022г. по описа на ВОС, III-ти състав ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му.

Постъпилата на 27.02.2023г. касационна жалба срещу вече обезсиленото решение на ВОС не подлежи на администриране.

След влизане на определението в сила ДА СЕ ИЗВЪРШИ надлежно отбелязване върху решенията за обезсилването им на основание чл. 249 от ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от определението да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2