Присъда № 385 от 24.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 10600/2022
- Вид
- Присъда № 385
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.5а · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.3 т.1 пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т. 31 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №385 от 24.07.2023 г. по НОХД
№10600/2022 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №313/2020 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №5997/2020 г. по описа на СРП срещу Г. Т. Г. за това, че на 16.02.2020г. в гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.”Стефан Младенов” №50, вх.А, ет.2, ап.18, причинил на Д. К. М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии, отоци, кръвонасядания и охлузвания по тялото й, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на М., като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 НК.
По делото по искане на подсъдимия Г. и упълномощения му защитник - а.
КОЦАНКОВА АК-Враца е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл. 371 т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за това, че на процесната дата е причинил на Д. К. М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии, отоци, кръвонасядания и охлузвания по тялото й, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на М., като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие. Счита обвинението за доказано и предлага на Г. да бъде наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода ефективно, което следва да бъде редуцирано с 1/3 предвид процедурата, по която делото се движи.
Повереникът на ЧО Д. К. М. – а. Л. АК-Перник акцентира на първо място на обстоятелството за обществената опасност на Д.ието, което е повдигнато по отношение на подсъдимия е висока. Заявява, че мъжествеността и желанието да се показва тя в условията на домашно насилие е наболял обществен проблем. Солидаризира се с представителя на СРП за вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, а именно лишаване от свобода, което той следва да изтърпи ефективно. Това Д.ие обаче е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на друго осъждане, като държи да бъде приведено в изпълнение условното му наказание. Излага доводи, че ако на дата 16.02.2020 г. на място не са се били появили свидетелите Атанасов и Ушаков незнайно какъв щеше да е изхода от тази ситуация, тъй като напоследък в българското общество има засилена агресивност при случаите на домашно насилие. Такава агресивност е проявил и подсъдимия, която незнайно по какъв начин не е завършила в куфар.
Защитата не вижда никакви смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и не знае кой съд би приел, че са налице такива. Предлага на съда да съобрази тези доводи при постановяване на присъдата си.
1
ЧО Д. К. М. моли съда да се съобрази със заявеното от повереника й Л..
Подсъдимият Г. Т. Г. прави самопризнание при условията на чл. 371 т.
2 НПК, като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Вместо обяснения, изразява искрено съжаление за стореното от него.
Подсъдимият Г. се възползва от правото си да не дава обяснения, като желае само да изрази искреното си съжаление за стореното на пострадалата.
В правото си на лична защита подсъдимият моли съда да се съобрази с заявеното от неговия защитник. В последната си дума отново изразява съжаление, като заявява, че ще понесе всяко определено от съда наказание, но ако му се даде шанс, моли за пробация, без значение размерът на същата.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Г. - адв. КОЦАНКОВА
АК-Враца дава съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК. Излага доводи, че няма са се спира на фактите, доколкото производството е по реда на Глава 27 от НПК и Г. ги призна изцяло, изразява искрено съжаление за стореното и е готов да понесе наказание във вида и размера, който съда му определи.
Защитата моли съда след като вземе предвид неговото искрено съжаление, процесуалното поведение и характеристичните данни, да приеме, че по отношение на него са налице множество смекчаващи вината му обстоятелства по смисъла на чл.55 НК и да приложи по-благоприятната разпоредба на чл.58а ал.4 НК. Заявява, че Д.ието, за което е предаден на съд Г. не се отличава с висока обществена опасност, тъй като станалото на инкриминираната дата е резултат на засилен конфликт от емоционално и лично естество в отношенията между него и пострадалата. Защитата заявява, че личните отношения помежду им са били изострени изначално, като всички коментират леката телесна повреда, която той е причинил на М., но пропускат факта, че тя е причинила на същата дата множество телесни повреди от същия вид, при идентична обстановка и интензитет на подсъдимия. Заявява, че Г. е едва на 29 години, млад човек, машинен инженер, завършил висшето си образование в Техническия университет, добър, отзивчив, започнал работа още от студентските си години и оттогава не е прекъсвал трудова дейност.
Наскоро е създал семейство с жената, с която живее на семейни начала и удостоверил този факт пред обществото със сключване на граждански брак. И двамата полагат грижи за двете близначета на съпругата му от предходно съжителство. Действително, към Д.ието Г. не е бил реабилитиран, като за края на срока са оставали броени дни, като по отношение на него няма каквито и да било други противоправни прояви. Предлага на съда да определи на Г. наказание пробация, като прецени конкретната обществена опасност на Д.ието и дееца.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия Г. Т. Г. по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебно производство №313/2020 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №5997/2020 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 24.07.2023 г. обяви, че при постановяване на 2 присъдата ще ползва самопризнанието на Г. без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия и свидетелите, вещото лице.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. Т. Г. е роден на 10.05.1994 г. в гр. Враца. Към настоящия момент живее в същия град, ул.“Ген. Леонов“ №94, ет.9, ап.35. Г. е българин, български гражданин, с висше образование, женен, работещ.
Видно от справка за съдимост на БС при Районен съд-Враца, същият е осъждан по НОХД №288/2017 г. /споразумение/ на РС-Козлодуй за Д.ие по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 НК, извършено на 22.09.2016 г. на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Споразумението е в сила от 11.07.2017 г.
Частният обвинител Д. К. М. също е родена в гр.Враца, на дата 03.06.1997 г.
От началото на месец септември 2019 г. М. и подсъдимият заживели заедно, първоначално ползвали жилище, собственост на сестрата на подсъдимия на адрес - гр.София, ж.к.“Лозенец“, а впоследствие, от началото на месец февруари 2020 г. се преместили под наем в апартамент в гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.“Стефан Младенов“, бл.50, вх.А, ет.2, ап.18.
От самото начало, отношенията между подсъдимия и М. били проблемни - проявявали взаимно ревност един към друг, като това водело и до конфликтни ситуации помежду им.
Така, през месец декември 2019 г., докато двамата се намирали в дома на родителите на подсъдимия в гр.Враца, възникнал скандал, като ЧО М. решила да сложи край на връзката им и си тръгнала.
Подсъдимият я настигнал по улицата, двамата започнали да спорят и той й ударил шамар. Впоследствие я разубедил и тя решила да даде шанс на връзката им. За станалото М. споделила само със свидетеля Л. В. Л.
Друг път, се наложило М. да се крие в квартирата на свидетеля Л. В.
Л. на адрес в гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.“Боян Каменов“, като помолила него и свидетелят Д. Р. В. да пазят в тайна от подсъдимия
3 местонахождението й. Излизайки обаче навън със свидетелят В., до тях спрял автомобил, от който слязъл подсъдимият. Виждайки го, свидетелката М. побягнала към паркинга пред блока. Подсъдимият я настигнал, хванал я за косата и я дръпнал назад.
Свидетелят Д. В. възприел тези действия на подсъдимия, както и виковете на М.:
„Остави ме на мира, престани!”, но поради настояване от страна на М., не подал сигнал за станалото на тел.112.
Свидетелката М. Д. П. близка приятелка на М., през месец януари 2020 г. в гр.София, в ж.к „Студентски град”, също станала очевидец на поведението на подсъдимия. Както вървели по улицата, подсъдимият хванал ЧО М. за косата и силно я дръпнал назад.
През месец януари 2020 г. в жилището на сестрата на подсъдимия, ЧО М. и свидетелката П. учили за изпити, като подсъдимият умишлено им пречил. Наричал двете момичета „зубъри”, заключил ги в жилището, после се върнал обратно, счупил шише с бира и си легнал.
На дата 15.02.2020 г. подсъдимият Г. трябвало да работи извънредно в почивен ден.
Съобщил на М., че ще закъснее и ще се прибере около 22.00 часа.
Вече минавало полунощ, ЧО М. се ядосала и взела решение да не живее повече с него. Изпратила му съобщение в 00.20 часа на 16.02.2020 г., че си ляга, а той на следващия ден трябва да дойде да си прибере вещите от апартамента. Получавайки съобщението, подсъдимият направил няколко опита да се свърже с нея, но тя не отговаряла на позвъняванията. Г. й изпратил съобщение, в което заявил намерение да повика полиция за това, че тя държи негови вещи. Последвал телефонен разговор помежду двамата, като Г. отново помолил тя да му отключи, тъй като не разполагал с ключове за жилището, но М. категорично отказала.
Подсъдимият се намирал пред общия им дом с М. на адрес гр.София, ж.к.”Студентски град”, ул.“Стефан Младенов“, бл.50, вх.А, но входът бил с контролиран достъп и той не можел да влезе. Изчакал пред входната врата, която била отворена от неустановено по делото лице. Качил се на втория етаж и започнал да звъни на ап.№18, където живеел заедно с М.. Първоначално тя не му отворила, но той започнал да удря по вратата и М. му отворила, за да не притеснява с шума съседите.
Още с влизането си в апартамента, подсъдимият започнал да нанася удари с ръце по лицето на пострадалата, хванал я за шията, повалил я леглото в една от стаите, като и причинил наранявания, както следва: контузии в средната и лявата част на челото; отоци и кръвонасядания в двете орбитални области; контузия на гърба на носа; контузия на горната устна; охлузване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на горната устна; контузии на двете ушни миди; кръвонасядания на шията вляво с характерна морфологична конфигурация; контузии на лявата мишница и лявата предмишница; охлузвания на лявата ръка; данни за контузия на дясната долночелюстна става.
Същевременно обиждал пострадалата, като я наричал „боклук и парцал“. М. се отбранявала като също му нанасяла удари в областта на лява и дясна предмишници, както и дясна подбедрица.
Успяла да го ухапе в областта на лява предмишница, като в резултат на това, подсъдимият я пуснал и тя се отдалечила от него. Г. взел лаптопа, намиращ се в стаята и замахнал към М., то тя избягала и се заключила в банята, взимайки със себе си мобилния си телефон. Обадила се на свидетеля Л. В. Л., като го помолила за помощ.
В този момент, подсъдимият разбил вратата на банята и хващайки М. за косата я върнал обратно в стаята. След това се запътил към коридора, като пострадалата направила безуспешен опит да напусне жилището, но Г. я завлякъл в друга стая и я блъснал на дивана, 4 намиращ се там. Отново й нанесъл удари в областта на лицето, като дясното й ухо „изпищяло”.
Подсъдимият Г. взел туба с вода и започнал да излива вода върху М., като тя успяла да избяга, отворила входната врата да извика за помощ, но подсъдимият отново я издърпал вътре.
Входната врата останала открехната и привлечени от виковете за помощ на М., в апартамента влезли свидетелите В. К. В., Радко Валериев Атанасов и Мирослав Димитров Ушаков. Виждайки състоянието на М. младежите веднага хванали и издърпали настрани подсъдимия, извели М. от апартамента и подали сигнал на тел.112.