Решение № 94 от 10.06.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 800/2025
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Сузана Емилова Полизоева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102 · Закон за движението по пътищата
- чл. 102, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Петрич, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20251230200800 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е въз основа на депозирана жалба от М. К. Й., ЕГН**********, с адрес с.П., общ.Пе., ул.“М.“ №* против Наказателно постановление № 25-0314-000206 от 16.05.2025 г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което му е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т.
3 б. "а" от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и издадено в противоречие с материално-правните разпоредби. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП и прави искане за присъждане на сторени разноски за заплетено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично но се представлява от процесуален представител – адв. Г. от БАК, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане.
Прави доказателствени искания. По съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег. №11439 от 12.12.2025г. е направил искане за оставянето жалбата без уважение и за потвърждаване на наложеното наказание, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като прави искане при неблагоприятен изход същото да бъде определено в размер под законовия минимум.
РП-Благоевград, ТО-Петрич, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2025г. по повод полицейска операция на МВР, във връзка с управление от малолетни и непълнолетни на електрически превозни средства извън установените за това райони св.Т. участвал в специализирана полицейска операция на територията на РУ-Петрич, като проверили множество паркове, градинки и улици. Едно от проверените места било с.Първомай, общ.Петрич в района на парка на селото, където в около 20:53 часа констатирали две непълнолетни лица, които управлявали електрически превозни средства, всяко от тях самостоятелно. След като установили имената на нарушителите и техните родители, последните били извикани на място за съставяне на съответните протоколи по сведения на св.Т.. Като св.М. сочи, че служебно са му е известни обстоятелствата по случая с нарушител М. Й., като потвърждава изложеното от св.Т., както и че на място в с.Първомай били изпратени св.Т. и св.Г. във връзка с установен водач-малолетен да управлява индивидуално електрическо превозно средство /ИЕПС/ и последствие е извикан и родителя на детето-малолетното лице, като МПС-то е прибрано в РУ-Петрич. Явилият се родител след като дал обяснения, му е съставен АУАН, но св.М. лично не е взел участие по случая. Обстоятелствата се допълват от показанията на св.Г.-мл.автоконтрольор при РУ-Петрич, който сочи че бил извикан в РУ-Петрич за да състави акт на нарушителката Й. по данни от колегите му св.Т. и М., които били установили дъщерята на г-жа Й. да управлява индивидуално електрическо превозно средство /ИЕПС/. Св.Г. сочи че съставил акт на лицето нарушител, а след това и на родителя М. Й., за това че е предоставила на дъщеря си да управлява ЕПС, която няма такова право.
Актът бил предявен и връчен.
Съгласно справка за нарушител/водач М. К. Й. е правоспособен водач, категория В и М.
За така констатираното от полицейските служители мл. автоконтрольор Г. сочи, че е съставил АУАН на родителя на непълнолетния водач, а именно М. К.
Й . серия GA №3851007 от 25.04.2025г., в присъствието на св.С. Т., който е свидетел по установяване на нарушението е видно, че същия е съставен за това че на 25.04.2025г. в 20:53 часа в община П., гр.П. ул.“А.С.“ при следните обстоятелства: в село П. по ул.“М.“, в района на парка допуска/предоставя 2 управлението на индивидуално електрическо превозно средство /ИЕПС/, марка Денвър /Denver/ на малолетната М. И. Й. на 12г., която няма право да управлява ИЕПС по уличната мрежа, т. е. АУАН е издаден на жалбоподателя М. К. Й. за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, като е било прието в диспозитиванта му част, че нарушителят виновно е нарушил цитираната разпоредба - "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач".
В акта липсват данни от нарушението да се претърпени имуществени вреди.
С така съставеният акт не са иззети доказателства и няма направени възражения и е бил предявен и подписан от актосъставителя - св.Г., св.Т. и от нарушителя по акта-М. Й., като следва да се отбележи, че липсва данни кога именно е връчен акта на нарушителя.
На 25.04.2025г. нарушителят М. Й. е предала доброволно с протокол за доброволно предаване електрическа тротинетка с посочен номер на ел. двигател - YD24NT48V21092100377D-л.10 от делото /доколкото се разчита ръкописен почерк на попълнилия протокола/.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , жалбоподателят не е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, на 16.05.2025 г. ВПД Началникът РУПетрич към ОДМВР-Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г., е издал Наказателно постановление № 25-0314-000206 от16.05.2025г., против жалбоподателя М. К. Й., като констатираното от актосъставителя административно нарушение, е описано и квалифицирано по идентичен начин както в АУАН.
АНО както и актосъставителят с диспозитивната част на НП е приел, че именно М. Й., виновно е извършила административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, като цитирайки текста на нарушената норма е "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач", поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева.
Наказателното постановление е връчено на 25.11.2025 г., което обстоятелство е удостоверено с нарочна разписка към НП, а жалбата на М. К.
Й. е входирана пред РС-Петрич с вх.№11255 на 08.12.2025г..
От приложената към АНП Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - на Началника на РУ при ОДМВР да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.8./, както и тази на контролните органи, констатирали процесното нарушение /т. 1. 3/.
3
От приложената към АНП Справка от информационните масиви на МВР за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач и до този момент не е санкционирана.
По делото липсват доказателства за това: установеното индивидуално електрическо превозно средство /ИЕПС/ марка „Денвър“ чия собственост е и същото е ли е регистрирано и на чие име, каква е неговата скорост и мощност за да се прецени то дали подлежи на регистрация или не.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото полицейски служители – Г. /актосъставител/ и Т. /свидетели по съставяне на АУАН и установяване на нарушението/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението и съставянето на акта, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването и връчването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани с настоящото решение. Съдът не констатира каквото и да е съществено противоречие между показанията на свидетели-служители на МВР, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща съставянето на АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок по смисъла на действащата към момента на депозирането й редакция, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но поради следните съображения:
4
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Свеждат се до следното:
Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това не случайно, в тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни разпоредби, съгласно чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
В случая съдът констатира, че е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и възведената от актосъставителя и от АНО правна квалификация и цифровото й изражение, която не е достатъчно прецизирана и с оглед на това е неясна. Като нарушена материално-правна норма както актосъставителят, така и АНО са посочили разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Следва тук да се обърне внимание, че и в АУАН и в НП е посочена само т.1, без да се сочи алинеята по която именно е тази т.1 от чл.102 от ЗДвП е нарушена. Възприемането на текстовото изписване на приетата за нарушена норма сочи на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство:
1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство;
Разпечатката съдържа 41 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a1320ca-f660-4e9a-86b5-6e1985afe7cb