Решение № 4692 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251100104612 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. Р. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – психически и емоционални болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП, до окончателното им изплащане, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че с Постановление от 26.04.2019 г. по Досъдебно производство № 188/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - София, пр.пр. № 1300/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - София, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода от неустановена дата до 25.04.2019 г.в бунгало № 15 на комплекс „Будното око", находящ се в м. „Будното око", землището на с. Ново село, община Самоков, е засял от неустановен период до 25.04.2019 г. в горепосоченото бунгало № 15 и отглеждал растения от рода на конопа - растителна маса, представляваща коноп марихуана/, в нарушение на установените в „Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите"със съдържание на тетрахидроканабинол над 0,2 теглови процента ....”, на обща стойност 5 638,62 лв. престьпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, хип. 3 от НК. Посочва, че му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, заменена впоследствие с „Домашен арест“ .След прекарани три месеца, мярката е заменена с по-лека - Парична гаранция, която е отменена на 29.10.2020 г., поради изтичане на максималния срок по ЧЛ.234, ал. 8 от НПК.

Посочва, че с постановление от 08.11.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - София е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца и същото е спряно срещу неизвестен извършител. Ищецът посочва, че като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение продължило за период от почти две години и щест месеца, е претърпял значителни неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Твърди, че в резултат на повдигане и поддържане на обвинението за него настъпили неимуществени вреди – психически и емоционални болки и страдания, подробно описани в исковата молба.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се изразява становище за допустимост но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, което е прекратено.

1

Възразява, че твърдените неимуществени и имуществени вреди не са настъпили за ищеца, като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. В отношение на евентуалност възразява, че вредите не са настъпили за ищеца с твърдения интензитет и обем. Възразява и, че наказателното производство е водено за кратък период, а срещу ищеца са водени и други наказателни производства, като ищецът е осъждан. В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

Приложено по делото е ДП №188/2019г. по описа на СОП. То е образувано с Постановление от 25.04.2019г. Привличането му като обвиняем е от 26.04.2019 г., като същият е задържан за срок от 72 часа. Наложена мярка за неотклонение домашен арест от 27.04.2019г. С определение на СОС от 18.07.2019г. МНО е заменена с парична гаранция.

МНО е отменена поради изтичането на срока по чл.234,ал.8 НПК на 29.10.2020г. От Постановление на СОП от 08.11.2021 г. се установява, че досъдебното производство срещу Д. Р. образувано 25.04.2019 г. е прекратено.

Видно от Електронна справка за съдимост с per. № 250521005000226391/21.05.2025 г.от ЦАИС „ Съдебен статус“ ищецът е осъждан.

По делото е разпитан свидетелят К.П., който заявява, че познава ищеца и е наясно с неговото състояние. Посочва, че той е бил с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок от около три месеца. Твърди, че ищецът Р. се променил коренно – станал избухлив. Вследствие на предприетите срещу него действия започнал да получава хиперточинични кризи, неможел да спи, не желаел да се вижда с хора- Заявява и че към настоящия момент той е различен – продължава да е избухлив и има категорична промяна в него, която е в негативен аспект.

Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза от заключението на която се установява, че воденото срещу ищеца наказателно дело му се е отразило неблагоприятно.

Регистрирани са разстройства на психичното равновесие, обосновали преценка за умерено тежък депресивен синдром през 2019 г., медикаментозно редуциран, провеждано е продължително лечение и смущенията са били препотвърдени. При извършеното освидетелстване от вещото лице ищецът проявява и описва афективно-вегетативноповеденчески отклонения. И в анамнезата, и в документацията, и при освидетелстването на ищеца описват и регистрират отклонения в психичното равновесие и начина на живот. Към момента приема Деанксит, който има антидепресивни, анксиолитични и активиращи свойства, Ксанакс (Алпразолам) 0,5 мг. е бензодиазепин с основно предназначение за преодоляване на тревожност и Клонарекс (Клоназепам) 0,5, 1 и 2 мг. е бензодиазепин с основно предназначение лечение на епилепсия в детската възраст, но има значим ефект и при тревожност и безсъние.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към 2 наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки, като съдът приема, че са налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания - виж решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015 г. по гр. д.

№ 2934/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на IV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на IV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. на IV г. о. на ВКС.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.

Налице е основание за ангажиране отговорността на ответника за незаконно повдигнатото обвинение.Държавата, съгласно чл.2,т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по о чл. 354а, ал. 1, предл. 4, изр. 1 от НК /три пункта при условия на идеална съвкупност/ и по чл. 354в, ал. 1, предл.1 и лредл. 2,. хип. 3 от НК. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради липса на доказателства за извършване на престъпление от страна на ищеца, следователно е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното производство поради това, че не са събрани доказателства за това, че ищецът е извършил деянията за които е привлечен като обвиняем обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство, 3 привличането на ищеца като обвиняем. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.