Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 738 от 22.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 361/2022
Вид
Определение № 738
Подписан
22.07.2022
Състав
Миглена Илиева Площакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 118 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. П., 22.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20225300900361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

Настоящото търговско дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД против К. К. К.. С нея са предявени обективно съединени искове за присъждане на вземания, произтичащи от сключен между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 15.11.2013 год., а именно: сумата 46 264,26 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане; сумата 5 612,96 лв. възнаградителна лихва и сумата 460 лв. лихвена надбавка за забава.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ с., като разгледа молбата и приложените към нея писмени доказателства, намира за установено следното:

Ответник по делото е физическото лице К. К. К.. От представените с молбата доказателства се установява, че лицето, родено на ********** год. е гражданин на **** Към момента на подписването на договора постоянният му адрес е бил във В.. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответника в гр. Пловдив.

Вземанията, които се претендират от ищеца в исковия процес, произтичат от договор за целеви потребителски кредит, сключен на 15.11.2013 год. Целта на договора е заплащането на таксите за обучение на студента К. в Медицински университет – Пловдив.

От справката по чл. 366 ГПК се установява, че по договора са усвоени четири такси от по 7 823,32 лв., последната от които е изплатена на 19.02.2016 год. От представените уверения, издадени от Медицински университет – П., във връзка с обучението в който е отпуснат кредита, се установява, че последният записан семестър от ответника е зимният семестър на учебната 2015/2016 год. От писмото на Медицински университет – П. на л. 21 се установява, че К. е прекъснал обучението си през летния семестър на 2015/2016 год. и през учебната 2017/2017 год., като е отстранен от университета през 2018 год.

1

От представената с исковата молба нотариална покана, адресирана до адреса, посочен и в исковата молба – ****, се установява, че адресатът не е намерен на адреса, на който е бил търсен четири пъти – на 26.01.2021 год., на 06.02.2021 год. /събота/, на 18.02.2021 год. и на 04.03.2021 год. Залепено е било уведомление по чл. 47 ГПк, което не е потърсено от адресата. От така оформената нотариална покана може да се обоснове извод, че ответникът не пребивава на адреса в РБ, посочен в исковата молба.

От писмо вх. № 18454/11.07.2022 год. на ОД на МВР – П., сектор „Миграция“ се установява, че липсват данни за регистрация и разрешено пребиваване на лицето К. К. К., роден на ********** год., гражданин на ****

От коментираните доказателства може да се направи извод, че ответникът няма местопребиваване на територията на Република България.

От приложените към исковата молба доказателства се установява, че банката е предприела действия по трансформация на кредита в предсрочно изискуем поради допусната забава в изплащането му. Изявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита е отправено до К. К. К. на адрес – ****. Изпратено е чрез DHL и е връчено на адресата на 19.01.2021 год., според приложеното на л. 27 удостоверение за доставка.

Следователно, може да се съди, че към м. 01.2021 год. ответникът е имал местопребиваване във В..

При тези данни, сезираният с исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД съд, приема, че не разполага с национална компететност да разгледа спора.

Спорът по т.д. № 361/2022 год. несъмнено е потребителски по см. на чл. 17 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Той произтича от договор за потребителски кредит, сключен от лице – потребител, за цел, която е извън неговата търговска дейност или професия; договорът е за заем, изплатим на вноски /чл. 17, ал. 1, б. б/.

Ответник по делото е лице, което е гражданин на **** която е член на ЕС. От удостоверението, издадено от Сектор „Миграция“ при ОД на МВР – П. се установява, че ответникът няма регистриран адрес в пределите на РБ. Може да се съди, че ответникът пребивава във В. от факта, че адресираната до него пратка на адрес в **** му е надлежно връчена.

Според чл. 18, ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела другата страна по потребителски договор може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местопребиваване потребителят.

Тези правила за определянето на местната подсъдност са приложими и към споровете, по които страна е потребител с местопребиваване във В., в съответствие с чл. 67, пар. 1, б. а и чл. 69, пар. 2 от Споразумението за оттегляне на **** В. и **** от Европейския 2 съюз и Европейската общност за атомна енергия.

Според чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за спазването на подсъдността на споровете по искове на и срещу потребители.

Така, имайки предвид, че ответникът има качеството потребител и по делото се установява, че към момента на завеждането на делото същият няма обичайно местопребиваване в пределите на Република България, то с оглед цитираната уредба спорът е неподведомствен на българските съдилища. Компетентен да го разгледа е съдът в ****или съдът във В., където пребивава ответникът към момента на подаването на исковата молба, но и в двата случая - не съдът в РБ, тъй като ответникът няма дори регистрация в рамките на страната.

Наличните доказателства съдържат единствено данни, че ответникът е бил в РБ до зимния семестър на учебната 2015/2016 год. След този момент той е прекъснал следването си и преустановил връзката си с България.

Поради изложеното съдът намира, че не разполага с национална компететност да разгледа потребителският спор, с която е сезиран. А п оради липсата на национална компететност, производството по делото пред Окръжен съд - Пловдив следва да бъде прекратено.

Съдът намери за необходимо да се произнесе по този въпрос преди предприемането на опити за връчване на искова молба на ответника на посочения в исковата молба адрес, тъй като към процедура по чл. 131 ГПК се пристъпва при наличие на редовна искова молба, по която е внесена дължимата държавна такса. А е безпредметно ищецът да бъде приканван да внесе държавна такса, при наличие на предварителна яснота, че делото ще бъде прекратено поради липсата на национална компететност.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р Е К Р А Т Я В А производството по търговско дело № 361 / 2022 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищеца. Същото подлежи на връчване на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3