Решение № 437 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Варна, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500590 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5982/13.03.2024 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, от А. Ш. О. от с..................... – длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане от 27.02.2024 год., обективирано в съобщение с изх. № 5452/27.02.2024 год. по рег. на ЧСИ Ст. Данова с рег. № 718, с район на дйствие района на ОСВарна, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20127180400580 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен.

Жалбоподателят твърди, че изп. дело № 580/2012 год. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2012 год. от Районен съд Варна, по ч. гр. дело № 1905/2012 год. на РС-Варна в полза на „Обединена българска банка" АД, със седалище гр. София. Последното изпълнително действие, за което е ил уведомен жалбоподателят – длъжник по изпълнението, е от 2020 год. След тази дата спрямо длъжника не са извършвани никакви изпълнителни действия. Поради това счита, че към дата 06.02.2024 год.

(датата, на която длъжникът е депозирал молба с искане за прекратяване на изп. дело) давността за принудително изпълнение е изтекла и е настъпило и основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, поради което и отказът на ЧСИ Ст. Данова от дата 27.02.2024 год. да прекрати изпълнителното дело поради настъпила давност по чл. 433, ал. 1, т.

1

8 ГПК е незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му.

Писмени възражения срещу жалбата не са депозирани от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище гр. София.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 201227180400580 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 е образувано на 02.03.2012 год. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище гр. София и въз основа на приложен изпълнителен лист от 20.02.2012 год., издаден по ч. гр. дело № 1905/2012 год. на РС-Варна, с който длъжникът А. Ш. О. е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище гр. София, посочените в изп. лист суми: 2850, 16 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2012 год. до окончателното й изплащане; 395, 60 лева – договорна лихва за периода 15.02.2011 год. – 13.02.2012 год.; 99, 42 лева – наказателна лихва, както и 355, 33 лева – разноски.

С молбата си от 02.03.2012 год. за образуване на изп. дело взискателят „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище гр. София е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

В хода на изпълнителното производство в периода 27.11.2013 год. – 31.10.2017 год. върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение е осъществявано принудително изпълнение и по изпълнителното дело периодично са постъпвали суми от приложения изпълнителен способ, като последното постъпление по изп. дело е от дата 31.10.2017 год. – л. 157 от изп. дело.

С молба от 29.03.2018 год. взискателят е поискал изпълнение върху вземания на длъжника чрез налагането на запор върху банковите му сметки, като с разпореждания от 04.04.2018 год. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в три банки – „ОББ“ АД, „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ АД, като най-късно връченото запорно съобщение е на дата 17.04.2018 год.

С молба от 25.06.2019 год. взискателят е поискал и изпълнение върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от Събирателното дружество „Добромир Йорданов – Огнян Илиев – ЕЗОКС“, със седалище гр.

Попово.

С молба от 04.09.2019 год. взискателят „ОББ“ АД е представил договор за цесия от 25.06.2019 год., с който е цедирал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София, вземането си към длъжника А. Ш. О., предмет на принудително удовлетворяване по изпълнителното дело и е поискал събраните суми да се превеждат по банковата сметка на цесионераприобретател на вземането.

С молба от 28.02.2020 год. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София, е поискал да бъде конституиран като взискател по изп. дело въз основа на договора за цесия, представен с молбата на цедента – 2 досегашен кредитор „ОББ“ АД – София от дата 04.09.2019 год..

С разпореждане на ЧСИ от 04.03.2020 год. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София е конституиран като взискател по изп. дело на мястото на досегашния взискател въз основа на договора за цесия от 25.06.2019 год. и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК.

На дата 25.01.2021 год. е връчено запорното съобщение на третото задължено лице - Събирателното дружество „Добромир Йорданов – Огнян Илиев – ЕЗОКС“, със седалище гр. Попово, по поискания с молбата от дата от 25.06.2019 год. от предходния взискател запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 17.06.2021 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София е поискал изпълнението да се насочи към вземанията на длъжника към „Те Дже Зираат Банкасъ“ – клон София чрез налагане на запор върху банковите му сметки в посочената банка. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лица на 10.07.2021 год.

С молба от 23.01.2023 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София е поискал ЧСИ да извърши справка за банкови сметки на длъжника и регистрирани от него банкови сейфове (касети), както и за вземания на длъжника от трудово възнаграждение и пенсии и да насочи изпълнение върху тях чрез налагане на запор.

На 16.02.2023 год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на дата 22.02.2023 год., съобщението по чл. 508 ГПК е от дата 27.02.2023 год.

С молба от 04.04.2023 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, със седалище гр. София, запорното съобщение е връчено на банката на 23.06.2023 год.

С нова молба от 29.09.2023 год. взискателят отново е поискал ЧСИ да извърши справка за вземания на длъжника от трудово възнаграждение и пенсии и да наложи запор върху тях.

Със запорно съобщение от 11.10.2023 год., връчено на третото задължено лице на дата 19.10.2023 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от ЕТ „Вежен Церигг“, със седалище гр. Русе.

С молба от 06.02.2024 год. длъжникът А. О. е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 27.02.2024 год. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство; приел е, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК не са налице.

Разпореждането е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от АК-София, на 06.03.2024 год.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.

Изпълнително действие, извършено след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма никаква процесуална стойност. Като изключение в чл. 433, ал. 4 ГПК е предвидено запазване на правата на третите лица, придобити преди това, въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4 ГПК.

Цитираната разпоредба има предвид запазване на правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди настъпването на основанието за прекратяване; в случая на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК това са правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди изтичането на двугодишния срок, а не преди постановлението на ЧСИ за прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В случая от анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, обсъдени по – горе, се налага извода, че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.

В периода от образуване на изп. дело на дата 02 .03.2012 год. до 31.10.2017 год., с всяко плащане от третото задължено лице (работодателят на длъжника) към съдебния изпълнител в резултат на приложения изпълнителен способ – изпълнение върху вземането на длъжника за трудово 4 възнаграждение – извършено преди изтичането на две години от предходното плащане – давността за принудително изпълнение е била прекъсвана и е започвала да тече нова давност.

С молбата на взискателя от дата 29.03.2018 год. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в три банки изпълнителната давност отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

С молбите на новоконституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София от дата 25.06.2019 год.; 17.06.2021 год.; 23.01.2023 год.; 04.04..2023 год.; 29.09.2023 год., с които същият е поискал извършването на изпълнителни действия върху активи на длъжника, давността за принудително изпълнение е прекъсвана и е започвала да тече нова давност, която и към настоящия момент не е изтекла. Освен това теклата в периода 25.06.2019 год. до 20.01.2021 год. е прекъсната с налагането на запора на дата 25.01.2021 год. върху трудовото възнаграждение на длъжника, а теклата в периода 23.01.2023 год. до 21.02.2023 год. е била прекъсната с налагането на запора на дата 22.02.2023 год. върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, със седалище гр. София.

От 29.09.2023 год., когато взискателят за пореден път е поискал извършването на изпълнителни действия върху активи на длъжника, двугодишната давност за принудително изпълнение отново е била прекъсната и към 06.02.2024 год., както и към настоящия момент не е изтекла, при което и не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 5982/13.03.2024 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, от А. Ш. О. от с....................., ул.

Отец Паисий № 19 – длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане от 27.02.2024 год., обективирано в съобщение с изх. № 5452/27.02.2024 год. по рег. на ЧСИ Ст. Данова с рег. № 718, с район на действие района на ОС-Варна, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20127180400580 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718.