Решение № 1580 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110217464 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Хайри“ ООД, ЕИК 204376938, представлявано от А.Г.Х. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. В. И. от АК-Перник срещу наказателно постановление № 536876-0347344/28.09.2020 г., издадено от Любомир Пенков Христов – началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. В. И. от АК-Перник, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Виктория Йорданова, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение. Моли за цялостно потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.05.2019 г., около 17:00 ч., свидетелите С. Ц. и И. Б. посетили пицария „Ан-Мари“, находяща се в гр. /АДРЕС/ където били обслужени от неустановено по делото лице от женски пол. Към посочения времеви момент заведението е стопанисвано от дружеството-жалбоподател „Хайри“ ООД.

След като приключили консумацията, клиентите поискали да заплатят сметката. Същият сервитьор им представил информационен бон за сумата от 35,42 лева, отпечатан в 18:55 ч. от програмен продукт „Ресто“, като не издал касов бон или бележка от кочан. Двамата заплатили процесната сума 2 и си тръгнали.

На 10.05.2019 г. свидетелят Ц. подал сигнал в електронната система на НАП за това, че в пицарията не му издали касова бележка, прилагайки копие на информационния бон.

Във връзка с постъпилия сигнал служителите на ЦУ на НАП О. Т. и Ф.Р. извършили проверка в търговския обект на 02.06.2020 г. Длъжностните лица констатирали, въз основа на отпечатан КЛЕН от монтирания ЕКАФП, че на 08.05.2019 г. не е издаван фискален бон за сумата от 35,42 лева. След отразения в информационния бон час „18:55“ са били издадени две касови бележки на стойност 4,29 лева в 20:03 ч. и на стойност 18,97 лева в 20:44 ч.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 0038848/02.06.2020 г., подписан от управителя на дружеството-жалбоподател А.Х., на която е връчен препис.

С акт за установяване на административно нарушение № 0347344/02.06.2020 г., съставен от О. Л. Т. –инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на Ф.В.Р. – свидетел при установяване на нарушението е констатирано, че на 08.05.2019 г. в пицария „Ан-Мари“, находяща се в гр. /АДРЕС/ жалбоподателят „Хайри“ ООД не е изпълнил задължението си за издаване на фискален бон от ЕКАФП или от кочан с касови бележки при извършена покупка /консумация/ от клиент на стойност 35,42 лева.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на управителя на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 536876-0347344/28.09.2020 г. от Любомир Пенков Христов – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Хайри“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Препис от НП е връчен на управителя на търговското дружество на 04.12.2021 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като 3 жалбата, инициирала производство пред настоящата въззивна съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7дневен срок на 10.12.2021 г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля О. Т. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви. В тази връзка се изяснява, че Т. и нейният колега Ф.Р. са извършили проверка в търговския обект на 02.06.2020 г. относно постъпилия сигнал от свидетеля С. Ц. и са констатирали, въз основа на отпечатания КЛЕН от ЕКАФП, че на 08.05.2019 г. не е бил издаден касов бон за сумата от 35,42 лева, а единствено информационен такъв от внедрения програмен продукт „Ресто“.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва показанията на свидетелите-очевидци С. Ц. и И. Б., в това число и предоставените от тях сведения при проведените на етапа на съдебното следствие очни ставки. Установява се по еднопосочен начин от разказите на двете лица, че на 08.05.2019 г., около 17:00 ч., са посетили пицария „АнМари“, находяща се в гр. /АДРЕС/ където били обслужени от неустановено по делото лице от женски пол, както и че именно същият сервитьор им представил информационен бон за сумата от 35,42 лева, като не издал касов бон или бележка от кочан. Двамата не са влизали в конфликт със служители на заведението, заплатили са процесната сума доброволно и си тръгнали, а впоследствие Ц. подал сигнал в електронната система на НАП за това, че в пицарията не му издали касова бележка.

От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията на свидетеля Н. М., в т.ч. предоставената от него информация при проведените очни ставки, имайки предвид, че същите са опровергани от останалите гласни и писмени доказателствени средства. Лансираната от М. версия, че свидетелите Ц. и Б. не са били доволни от обслужването и са влезли в конфликт с неговата колега са напълно изолирани. Недостоверни са 4 и твърденията, че М. е поел обслужването на двамата клиенти и им предоставил процесния информационен бон по тяхно искане, за да ги информира за временната стойност на сметката, а впоследствие ги компенсирал с нейното намаляване, издавайки касов бон. Освен, че свидетелите Ц. и Б. категорично отричат това да се е случило, неговите показания са компрометирани от приложното на л. 61 от СП копие на информационен бон, от който е видно, че същият е издаден в 18:55 ч., а касовата бележка, за която в жалбата се твърди, че отразява намалената стойност на сметката в размер на 18,97 лева е била издадена почти два часа по-късно в 20:44 ч. Не на последно място – впечатление прави обстоятелството, че както по време на разпита си, така и при проведените очни ставни свидетелят Н. М. перманентно подчертава, че не е съхранил спомените си за преобладаващата част от обстоятелствата от датата на нарушението, а именно – броя на клиентите при процесната поръчка, дали същите са поискали издаването на документ за удостоверяване на временна сметка, различен от фискален бон, от кое лице е издаден информационният бон, кой е предложил стойността на сметката да бъде редуцирана, респективно с какъв размер и т.н. Всичко това мотивира съда да приеме, че обсъдените гласни доказателствени средства са тенденциозни и неубедителни, поради което не следва да се кредитират с доверие.

По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от 5 фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма, авторството и обстоятелствата, при които е осъщественото неизпълненото правно задължение, а с това правото на защита на дружеството-жалбоподател е гарантирано в пълна степен.

Този съдебен състав не споделя възражението в жалбата за неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.

2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на 6 административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на констативния протокол от 02.06.2020 г. и АУАН е видно, че макар актът да е подписан единствено от Ф.Р., това е било сторено в качеството му на свидетел, присъствал при установяване на неизпълненото правно задължение.