Решение № 2460 от 29.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16755/2021
- Вид
- Решение № 2460
- Подписан
- 29.06.2024
- В сила
- 06.08.2024
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2460 гр. Варна, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110116755 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен от В. З. Д. срещу „*“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.55, ал.1, предл.1 сума в размер от 1787,24 европредставляваща сума удържана от страна на ответника по кредитна сметка на ищеца без основание в периода 14.11.2014 г.-20.12.2018 г. във връзка с погасяване на задължения по договор за ипотечен кредит 6205/12.12.2016 г. сключен между В. З. Д. и „*“ АД / преобразувано чрез вливане в „*“ АД/ като за удържане на сумите, в рамките на общата претендирана сума, от банката са посочвани основания „погасяване на вземания по съдебни спорове“ или сумите са отчитани като погасяване на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.11.2019 г. / съобразно допуснато изменение на иск на л.305 гръб/.
В исковата си молба / съобразно окончателното уточнение на обстоятелствата на които основава иска си и размера на иска с молба от 10.02.2022 г.-л32 и сл./ ищецът поддържа, че между него и ответника е бил сключен Договор за ипотечен кредит 6205/12.12.2006 г., за предоставяне на сума от 90000 евро с краен срок на погасяване 20.12.2018 г. при уговорен плаващ лихвен процент. Сочи се, в мотивите на решение 123/02.06.2017г. по в.т.д. 603/2016 г. по описа на Ап. съд-Варна /влязло в сила/ съдът е намерил уговорката за формирането на договорната лихва в договора чрез автоматичното му едностранно изменение от кредитора за нищожна, с оглед на което следва да се прилага договорен лихвен процент, така както е уговорен в договора за кредит /без изменение/.
Излага се, че в периода 12.12.2006г.-20.11.2008г. договорната лихва е била удържана както е уговорена в договора, но след това са удържани суми, съобразно едностранно изменение на лихвения процент от банката в резултат на което от длъжника са удържани погасителни вноски в размер по-висок от дължимия, съобразно погасителния план към договора към момента на сключването му, който следва да е приложим за целия срок на кредита. Излага се, че на 02.05.2017 г. Д. предявил пред банката материално възражение за прихващане между своето вземане за платени при начална липса на основание суми по кредита / надвзетите съобразно незаконосъобразно увеличения размер на договорната лихва/ с насрещното вземане на банката по кредита. Със същото заявление поискал предсрочно погасяване на целия кредит с недължимо платените от него вече удържани от банката суми, 1 с оглед изводите в решение 123/02.06.2017г. по в.т.д. 603/2016 г. по описа на Ап. съд-Варна, но банката не разгледала по същество това искане, не погасила главницата по кредита, нито възстановила на Д. удържаните без основание суми. Сочи се, че в срока за обслужване на кредит Д. натрупал в кредитната си сметка достатъчно наличност за погасяване на всички реално изискуеми суми по кредита, с оглед на което при прилагане на действителните уговорки на договора дължимите по него суми са погасени изцяло с вноската удържана от банката на 25.08.2016г. / като се включва възнаградителната лихва по уговорения в договора процент до края на срока на договора- 12.2018г./. Въпреки, че с вноската на 25.08.2016 г. задълженията по кредита са изцяло заплатени, банката продължила да прави удръжки до 20.12.2018 г., с оглед на което намира всички удържани суми за периода 26.08.2016г.20.12.2018 г. за недължимо платени.
Излага, че за периода от 01.10.2015г.-30.11.2016г. банката удържала от Д. 7098,65 евро с посочено основание „погасяване на вземания по съдебни спорове“, каквито обаче той не дължи на банката, тъй като няма такъв вид задължение към нея въз основа на съдебно решение/ изпълнителен титул или въз основа на уговорката в договора за креди. Сочи се, че съобразно ССЧЕ по предходно гр.д. се установява, че за плащане на кредита са отнесени общо 134080,98 евро включващи три пера: 1. 123 239.21 евро-удръжки с основание „погасителни вноски“. 2. 7320,90 с основание“прехвърляне на средства за погасяване на съдебни разноски по ипотечен кредит“ и 3. 7098,65 евро с основание „погасяване на вземания по съдебни спорове“. По отношение на последната сума 7098,65 евро ищецът направил изрично изявление на 09.02.2022 г. по гр.д. 13849/2019 г. за прихващане между тази сума / като вземане на ищеца/ и вземането на банката за месечни вноски. Счита, че при погасяване на вземанията на банката за месечни вноски със сумата от 7098,65 евро, те биха били изцяло погасени и би останала сума от 1400 евро, която да му се дължи от банката.
Поддържа, че дори да не бъде уважение възражение за прихване по гр.д. 13849/2019 г, всички вноски на Д. по кредитната сметка следва да бъдат отнесени само за погасителни вноски, а не за погасяване на недължими съдебни разноски, каквито не са предвидени в договора за кредит.
Съобразно приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи / ССчЕ/ уточнява твърденията си по отношение на размера на недължимо удържаните/ заплатени суми по кредита.
Иска се уважаване на претенцията.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Оспорва исковете като недопустими, тъй като те представляват възражение за прихващане, което не е допустимо да се извършва с искова молба. На следващо място оспорва основателността на исковете, като сочи, че въз основа на влязло в сила решение по в.т.д. 603/2016 г. по описа на Апелативен съд-Варна е възстановил по сметка на ищеца на 17.07.2017 г. сума в размер на 11 203,86 евро, представляваща надвзета възнаградителна лихва за периода от 13.11.2008г.-03.07.2017 г. по договор за кредит 6205/12.12.2006 г. / от които 3799,33 евро за периода 13.11.2008г.-20.12.2012 г./ и 7404,53 евро за периода 20.12.2012 г.-03.07.2017 г./, а ищецът е признал, че му е възстановена и сумата от 10 402,80 лв.-съдебни разноски в изпълнение на решение 123/02.06.2017г. по в.т.д.
603/2016 г. по описа на Ап. съд-Варна. С оглед така възстановените суми, счита, че всички надвнесени суми са възстановени на ищеца и процесните суми не му се дължат. Иска се прекратяване на производството или отхвърляне на претенцията.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По приложеното към настоящото дело т.д. 1539/2015 г. по описа на ВОС е представен Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г., сключен между „*“ АД /с правоприемник ответника/, от една страна, и В. З. Д. в качеството на кредитополучател и М.
Н. Д. в качеството на солидарен длъжник, от друга. Видно от съдържанието на договора, банката се е задължила да предостави на В. Д. сума в размер на 90 000 евро за текущи нужди. В чл. 9, ал. 1 е уговорено по договора да се начислява възнаградителна лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базов лихвен процент на банката, намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта. Предвидено е в случай на просрочие на вноски за главница по договора за кредит, върху неиздължените вноски да се начислява наказателна лихва в размер на сбора от уговорената възнаградителна лихва и 2 наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта за периода на забавата. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.12.2018 г. /чл. 4, ал. 3 от договора/.
С Решение № 635/22.07.2016 г. по т. д. № 1539/2015 г. на ОС-Варна частично са уважени предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*“ АД срещу В. З. Д. и М. Н. Д. установителни искове с предмет вземания за главница и лихва по Договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2016 г. и ответниците са осъдени да заплатят на банката разноски в общ размер от 5012.59 лева. С Решение № 123/02.06.2017 г. по в.т.д. № 603/2016 г. на АСВарна решението на ОС-Варна е отменено в частта, с която са уважени исковете, както и в частта за разноските, като исковете са отхвърлени и „*“ АД е осъдена да заплати на ответниците сторените пред двете инстанции разноски. В решението на Апелативен съдВарна е посочено, че клаузите за изменение на процента на възнаградителната лихва са нищожни и следва да се прилага лихвения процент действал към момента на подписване на договора за кредит. Посочено, че банката не е имала основание да обявява кредита за предсрочно изискуем през 2012 г., както и към 19.06.2015 г.
С влязло в сила решение от 20.06.2022 г. по гр.д. 13849/2019 г. са отхвърлени предявените от „*“ АД срещу В. З. Д. и М. Н. Д. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите от:
4998.80 евро /четири хиляди деветстотин деветдесет и осем евро и осемдесет евро цента/ – дължима главница по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г.; сумата от 27.19 евро /двадесет и седем евро и деветнадесет евро цента/ – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.12.2018 г.; сумата от 347.86 евро /триста четиридесет и седем евро и осемдесет и шест евро цента/ – лихва върху просрочена главница за периода от 20.07.2018 г. до 24.04.2019 г.; сумата от 2.11 евро /две евро и единадесет евро цента/ – такса за управление – периодична към 25.04.2019 г.; сумата от 12.50 евро /дванадесет евро и петдесет евро цента/ – периодична такса – просрочени компоненти към 25.04.2019 г., които суми са дължими въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на длъжниците към дата 25.04.2019 г. по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г., с кредитополучател В. З. Д., ЕГН **********, и солидарен длъжник М. Н. Д., ЕГН **********, изискуем, считано от 20.12.2018 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, за което длъжниците са надлежно уведомени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадената Заповед № 3432/2.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6484/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. С решението е осъдено „*“ АД да заплати на В. З. Д., сумата от 7 320.90 лева /седем хиляди триста и двадесет лева и деветдесет стотинки/, преведена с платежно нареждане от 31.07.2015 г. без правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.11.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По гр.д. 13849/2021 г. / л.111- преди разделянето му и образуване на настоящото производство/ е приложено заявление вх. номер 0302-05-000529/02.05.2017 г. ищецът е настоящото производство е поискал предсрочно погасяване на кредита / с твърдения, че дължимата по него сума е била 8127,77 евро/ със сумата от 9105,75 евро, за която вещо лице по изслушана експертиза в хода на в.т.д. 306/2016 г. по описа на Ап. съд- Варна е посочило, че е била надвзета от него.
По делото са изслушани и приети първоначална ССчЕ от 06.11.2023 г. и допълнителна такава от 23.05.2024 г. и двете изготвени от в.л. С.. Съобразно отговора на въпрос 1 от първоначалната експертиза вещото лице е посочило, че общият дължим размер на кредита при прилагане на уговорките в договора за кредит за начина на формиране на възнаградителната лихва / съобразно решението на Ап. съд- Варна/ за целия срок на договора от 20.01.2021 г. / падеж на първата вноска/ до 20.12.2018 г. е в размер на 117888,99 лв. / без нак. лихва/ и 117924,56 евро с нак. лихва. В приложение 7 към първоначалната експертиза вещото лице е направило съпоставка между дължимите суми по погасителния план / по т.1/ и направените от ищеца плащания, видно от която с последното плащане от 03.11.2016 г. са заплатени всички дължими суми по този погасителен план /л.262/ 117 921,56 евро.
В о.с.з. от 17.11.2023 г. вещото лице е посочило, че начислената възнаградителна лихва / по погасителния план по т.1 от първоначалното заключение/ за периода 03.11.2016 г.
Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a10375a-c3b4-430f-b4ab-0209fa8e675a