Решение № 4981 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4981 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100512015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. С. А., чрез адв. К. – процесуален представител, назначен по ЗПП, срещу решение № 16405/02.09.2025г. по гр.д. № 56471/2023г. по описа на СРС, 118-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, резултат от падане, настъпило на 01.04.2023г., на ул. ****, гр.

София, пред аптека „Медея“, ведно със законната лихва считано от 01.04.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбоподателят С. С. А., чрез адв. К., назначен представител по ЗПП, намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага, че СРС интерпретирал събраните по делото доказателства в противоречие с материалния закон и направил незаконосъобразни правни изводи, обусловили и незаконосъобразността на обжалвания акт. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд за липсата на пряка причинна връзка с действие или бездействие на лице, на което ответникът СО възложила изпълнение на работа. От доказателствата по делото – схеми, скици и нотариален акт и заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Г. било установено, че инцидентът настъпил в УПИ, идентичен с ПИ 1 с идентификатор ***, частна общинска собственост на СО. Точното място на инцидента се намирало върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен, разположен извън очертанията на надземната част от построената в този имот многоетажна търговско-офисно-жилищна сграда. Откритата зона, където настъпил инцидентът, не била част от аптеката. Мястото било открито, достъпно обществено такова за свободно преминаване на пешеходци. Обстоятелството, че ищецът паднала върху настилка, положена непосредствено до фасадата на сградата с идентификатор *** – аптека, не било спорно, но не променяло основанията за ангажиране на отговорността на ответника. Общината не упражнила надзор по поддържане на този участък, каквито функции й били вменени и в нормативно установените й правомощия било да съблюдава състоянието и съответната поддръжка на тротоара. СОС издал Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО, приета с решение № 364 по протокол № 84/25.06.2015г., с която определил условията и реда за поддържане на чистотата на обществените пространства. Позовава се на чл. 67 от наредбата и възложения на СО с чл. 76, ал. 1, чл. 77, ал. 1 контрол. В случая СО не упражнила контрол и в резултат на това настъпил травматичният инцидент, от който пострадала ищецът. Контролът за строителството също бил в правомощията на ответника и такъв не бил осъществен, включително и по установените несъответствия с инвестиционния проект. Поставените тротоарни плочи не съответствали на изискванията за външно приложение – при намокряне създавали риск от подхлъзване. Опровергано от доказателствата и СТЕ било твърдението на ответника, че мястото на инцидента било частна собственост на етажна собственост, включваща и търговски обекти и преддверие на аптеката. Ищецът паднала върху тротоарна зона, тъй като плочите, където станало това, били настилка, предназначена за преминаване на пешеходци. Не се касаело за обслужващ терен по чл.

22 ЗУТ, както неправилно приел СРС, а и отговорността на ответника във връзка със задължението й за контрол по горецитираната наредба не отпадала. Дължимата грижа на СО в полза на териториалната общност включвала както контрола по изграждането, ремонта и поддържането на обществените пространства, вкл. тротоарите, така и спазването на нормативните и техническите изисквания, обезпечаващи безопасното придвижване на пешеходци и возила. Ищецът имала трайни и болезнени преживявания, загуба на съзнание, главозамайване, световъртеж, гадене, повръщане, главоболие, стрес, загуба на равновесие, несигурност, които съществено и продължително влошили качеството й на живот и възможността й за свободно самостоятелно обслужване и придвижване. Състоянието й не получило значително подобрение, а медицинската прогноза за бъдещото й състояние била несигурна. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община, чрез юрк.

2

Попова, депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Своевременно с отговора на исковата молба ответникът заявил, че мястото на настъпване на увреждането на ищеца било в имот, частна собственост, поради което не била налице материално правна легитимация на СО да отговаря по предявения от ищеца иск. Същият факт бил установен по делото от заключението на СТЕ – мястото на падането попадало в границите на УПИ VIII, кв. 66-а по действащия регулационен план на гр. София, район Слатина, местност „ХС“, идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР. Мястото се намирало върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен с общо гаражно пространство, разположен извън очертанията на надземната част от построената в имота многоетажна търговскоофисно-жилищна сграда, в близост до западната фасада на сградата и не представлявало част от партерен обект Аптека „Медея“, съдържаща само закрити помещения. Същото било оформено като обществено достъпно пространство, околовръст на сградата за свободно преминаване на пешеходци, но било извън тротоарната и уличната инфраструктура. Правилно и обосновано СРС приел за неоснователни първоначалните твърдения на ищеца, че участъкът, където ищецът паднала, бил част от тротоарната зона, което твърдение било опровергано от СТЕ. Не било установено и съгласно чл. 187, ал. 1 ЗУТ с ПУП в тази част от УПИ, в партерното ниво на сградата да било предвидено разширение и връзки с тротоара на прилежащата улица за улесняване на пешеходния достъп по протежение на улицата.

Ето защо поддържането на участъка не било сред установените задължения на СО по чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и т. 4 ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА за поддържане на общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари, като част от обхвата на пътя, в състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях. Поради това и безпредметни били доводите в жалбата, че се касаело до имот частна общинска собственост, а нормата, която обвързвала СО била чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържането на територията на СО. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

3

Със сезиралата съда искова молба ищецът С. С. А. излага, че на 01.04.2023г., събота, около 14.30 часа, преминавала пред аптека „Медея“ на адрес гр. София, ул.

****, където се подхлъзнала на плочите на тротоара, залитнала и паднала назад. В момента валял дъжд, а плочите били гладки и хлъзгави. От падането първо ударила таза си, а после и главата. Изгубила съзнание за известно време. Когато се съвзела лежала по гръб, цялата мокра от дъжда и изпитвала силни болки в тялото, особено в таза и тила. Имала болки в дясната страна на лицето – око, ухо и ноздра. Виело й се свят, тъмнеело й пред очите, било й лошо. Подула й се дясната страна на лицето, имала постоянно гадене, периодично повръщане, течал й слузест секрет от дясната ноздра. Изпитвала стягане в областта на сърцето, имала проблеми със съня. В понеделник посетила УМБАЛ „Софиямед“. Изписани й били медикаменти.

Установени били натъртвания на таза и дясна лицева част, три хематома на тила, В същата болница била хоспитализирана за периода от 26.04.2023г. до 28.04.2023г. в клиниката по неврохирургия. След изписването си от болницата получила инфаркт и мозъчно сътресение, което впоследствие било установено от изследване на скенер. Три месеца след инцидента силата на болките в травмираните области намалявала, но имала остри и болезнени пристъпи в главата. Към исковата молба – пет месеца и половина след инцидента, двата хематома на тила почти отминавали, но третият продължавал да я боли. Все още имала пристъпи на главоболие. При допир на десните око, ухо и ноздра усещала леко подуване и болка. От дясната й ноздра все още изтичал секрет. Претендира за търпените от нея в резултат на инцидента неимуществени вреди да бъде ангажирана отговорността на ответника СО, която не упражнила надзор по поддържането на проблемния участък от общинския тротоар. Задължение за такъв от страна на общинските служители произтичало от чл. 31 ЗП. Отговорността им обхващала и действията по разрешаване на ремонта на този тротоар с настилка, която при намокряне ставала хлъзгава и създавала опасност за безпрепятственото преминаване на гражданите. Въпреки подаваните сигнали на гражданите общинските служители не предприели всички необходими своевременни действия за задължаване на ползвателите на търговски обекти да предприемат спешни адекватни действия за пълно обезопасяване на прилежащия терен. Тротоарът представлявал елемент от пътното платно и конструктивна част от пътя по см. § 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗП и съгласно § 1, т. 4 ДР на Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Поддържането на пътищата и тротоарите било възложено на общината - § 1, т. 14 ДР от ЗП, вр. чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП. Ето защо в нормативните правомощия на общината било да съблюдава състоянието и съответната поддръжка на тротоара към пътя. Претендира на основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът СО да бъде осъден да й заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания от удари в главата, дясната лицева част и таза, последвали инфаркт и мозъчно сътресение, проведено лечение, възстановяване и 4 бъдещи прогнози, следствие на злополуката, настъпила на 01.04.2023г., в резултат на неупражнено съблюдаване на състоянието и осигуряване на съответния ремонт и подмяна на тротоара, покрит с хлъзгави плочи пред аптека „Медея“ гр. София, ул.

****, ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. На първо място твърди, че не бил пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Мястото на увреждане било частна собственост – част от сграда с идентификатор ***. Описаните плочки, онагледени на приложените към исковата молба снимки, не били част от тротоара, а от контурите на сградата-частна собственост. Това било видимо и от отделянето на сградата с парапет и чрез „повдигане“, с което частната собственост била разграничена от тротоара. Конкретно плочите били на обект - аптека с идентификатор ***, собственост на „Ситифармако“ ЕООД.

Признава, че поземленият имот, върху който сградата била изградена, бил частна общинска собственост. Самите плочки обаче, където ищецът паднала, били в преддверието на частната собственост на дружеството, описано и в нотариалния му акт за собственост и отразено и в инвестиционния проект на сградата. Същата частна собственост на дружеството била отделена с поставения парапет от другата страна на който бил общинският тротоар. В условията на евентуалност оспорва твърдения механизъм на настъпване на увреждането на ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка на вредите с твърдяното падане – епикризата била едва от 28.04.2023г., в медицинските документи било посочено, че падането било седмица преди тази дата, не било посочено място; амбулаторният лист от 19.09.2023г. бил неотносим към инцидента, напълно неопределено било настъпването на посочения инфаркт. Оспорва претенцията и по размер с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД. Твърди съпричиняване от страна на пострадалата – потърсила лекарска помощ 25 дни след инцидента. Моли за отхвърляне на иска. претендира разноски.