Решение № 1372 от 23.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. Плевен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101674 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Й. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, чрез адв.М. М. от АК Пловдив, против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***. Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1332144/30.06.2025 г., като съгласно чл.3 от същия ответното дружество се задължило да му предостави кредит в размер на 1600,00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1972,59 лева при срок на договора от осем месеца, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 46% и ГПР в размер на 56,60%. В чл.13, ал.5 от договора била предвидена неустойка в размер на 1347,41 лева при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното обезпечение. Твърди се, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като предвидената неустойка е необосновано висока, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до несправедливо облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя. Навеждат се и доводи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и като неиндивидуално уговорена е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.13, ал.5 от процесния договор за кредит. Претендират се разноски.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. На първо място навежда доводи за недопустимост на претенцията поради липса на правен интерес, 1 както и за упражняване на правото на иск в условията на злоупотреба с процесуални права, като сочи, че между същите страни било образувано и друго производство, в което се оспорвала аналогична клауза по друг договор за кредит. Направено е искане за съединяване на производствата. По същество ответникът поддържа, че оспорената клауза е действителна, че задължението за предоставяне на обезпечение е било известно на кредитополучателя още при сключването на договора, че потребителят сам е избрал вида на обезпечението и е бил предварително информиран за последиците от неговото непредоставяне. Твърди се още, че неустойката е предназначена да обезпечи увеличения кредитен риск на кредитора при липса на договореното обезпечение, както и че същата не представлява разход, който следва да бъде включван в ГПР. Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Преди съдебното заседание и от двете страни са постъпили писмени становища с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Ищецът поддържа предявената претенция и претендира разноски, а ответникът поддържа възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, е допустим.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на правен интерес от установителния иск. Ищецът е страна по договора, съдържащ оспорената клауза, от която произтича самостоятелно парично задължение в негова тежест, поради което за него безспорно е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали тази клауза поражда валидно правно действие и го обвързва. За наличието на правен интерес е без значение дали към момента на предявяване на иска кредиторът е предприел действия за принудително събиране на сумата, доколкото самото съществуване на договорно основание, от което ответникът черпи права срещу ищеца, създава неопределеност в правната сфера на последния.

Неоснователно е и възражението за злоупотреба с процесуални права 2 само поради обстоятелството, че между същите страни се води и друго производство във връзка с друг договор за кредит. Правопораждащите юридически факти по отделните дела са различни – касае се за самостоятелни договорни правоотношения, всяко от които поражда отделни права и задължения. Обективното съединяване на искове представлява процесуална възможност, но не и задължение за ищеца, а самото предявяване на самостоятелен иск по всяко отделно правоотношение не е достатъчно, за да обоснове извод, че процесуалното право се упражнява единствено с цел увреждане на насрещната страна или генериране на разноски. Именно поради различието в правопораждащите юридически факти съдът с определението по чл.140 от ГПК е оставил без уважение искането за съединяване на производствата.

Следва да бъде уточнено и че предмет на настоящото производство е единствено действителността на клаузата на чл.13, ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1332144/30.06.2025 г. В депозираното преди съдебното заседание писмено становище процесуалният представител на ищеца е изложил и допълнителни съображения, че договорът като цяло не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради неправилно посочен размер на ГПР, от което извежда недействителност по чл.22 от ЗПК.

С тези доводи обаче не е заявено надлежно изменение на петитума на предявения иск, нито е поискано установяване недействителността на договора в неговата цялост. Съдът е обвързан от очертания с исковата молба предмет на спора и не може да се произнася по непредявен иск. Поради това доводите във връзка с ГПР могат да бъдат обсъждани единствено доколкото са относими към действителното икономическо съдържание и функция на оспорената неустоечна клауза, но не и като самостоятелно основание за постановяване на диспозитив относно действителността на целия договор.

Между страните не е спорно и се установява от представения по делото Договор за обезпечен потребителски кредит №1332144/30.06.2025 г., че същият е сключен между ответника „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и ищеца С. Й. К., в качеството му на кредитополучател потребител. Съгласно договора е предоставен кредит в размер на 1600,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 46%, посочен ГПР от 56,60%, срок от осем месеца и обща сума за плащане от 1972,59 лева. Размерът на възнаградителната лихва за целия период възлиза на 372,59 лева. В чл.6 от 3 договора е предвидено задължение кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на подробно определени от кредитора условия, включително изисквания относно размера на осигурителния им доход и кредитната им задлъжнялост, като информацията за поръчителите следва да бъде предоставена своевременно на кредитора за проучване и оценка, а договорът за поръчителство да бъде подписан в срок до 14 дни от сключването на договора за кредит. Съгласно чл.13, ал.5 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по критериите на кредитора или когато представеното обезпечение не отговаря на условията на договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1347,41 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичането на договорения 14-дневен срок. В ал.6 е посочено, че неустойката обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а в ал.7 - че вземането за неустойка е отделно от главницата и лихвата и не се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. По делото е представено и Споразумение за консолидиране на плащанията, което е уговорено да влезе в сила при непредоставяне на изискуемото обезпечение в 14-дневния срок.

Видно от същото, сумата от 1972,59 лева, представляваща общата сума за плащане по кредита, и неустойката от 1347,41 лева се консолидират, като кредитополучателят следва да извърши осем плащания по 415,00 лева, или общо 3320,00 лева.

При така установеното съдът намира предявения иск за основателен.

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесната клауза е индивидуално договорена. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително от търговеца и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а по силата на ал.4 тежестта да установи индивидуалното договаряне е върху търговеца. Действително от представените доказателства за електронното кандидатстване се установява, че потребителят е направил избор относно размера и срока на кредита, вида на обезпечението, ползването или неползването на определени допълнителни услуги. Това обаче доказва единствено избора между предварително зададени от кредитора параметри на кредитния продукт, но не установява да са били 4 водени преговори относно съдържанието на чл.13, ал.5, нито кредитополучателят да е имал реална възможност да повлияе върху основанието за възникване или върху размера на неустойката. Включената в договора декларация, че параметрите му са индивидуално договорени, сама по себе си не е достатъчна да установи действително индивидуално договаряне на конкретната клауза. Не са представени доказателства за отправено от потребителя предложение за съдържанието й, проведени преговори по нейния размер или възможност същата да бъде изключена или променена при запазване на останалите условия на кредита. Ето защо процесната уговорка подлежи на контрол за неравноправност по ЗЗП. По силата на чл.92 от ЗЗД неустойката служи като обезпечение за изпълнението и като предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Съгласно даденото в т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора.

В настоящия случай уговорената неустойка е в размер на 1347,41 лева при предоставен кредит от 1600,00 лева, т.е. възлиза на над 84% от размера на предоставената главница и е повече от три пъти по-висока от цялата договорена възнаградителна лихва от 372,59 лева. Същата не е уговорена за неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените парични средства, нито за забава при плащане на погасителните вноски, а за неизпълнение на едно допълнително, непарично задължение - да предостави в кратък срок след сключването на договора едно или две трети лица, които не само да се съгласят да поемат поръчителство за чуждо задължение, но и да отговарят на предварително определени от кредитора критерии. Неустойката се дължи в един и същи предварително определен размер независимо от последващото поведение на кредитополучателя - включително и когато той изпълнява точно, редовно и в срок всички задължения по връщането на кредита. Възможно е следователно кредитът да бъде изцяло погасен съобразно погасителния план и кредиторът да не претърпи никаква вреда във връзка с изпълнението на основното задължение, но въпреки това потребителят да дължи допълнителна сума от 5

1347,41 лева само защото не е осигурил приемливо за кредитора обезпечение.

При това положение не се установява разумна връзка между размера на неустойката и вредите, които биха могли да настъпят за кредитора именно от неизпълнението на задължението за предоставяне на поръчител. Размерът й не е съобразен с това дали кредитът впоследствие се обслужва редовно, с продължителността на евентуално неизпълнение на паричното задължение или с конкретно настъпили вреди. Уговорената сума представлява самостоятелна и значителна имуществена тежест за потребителя, която се поражда независимо от изпълнението на основния предмет на договора. Не може да бъде споделено и възражението на ответника, че размерът на неустойката се обосновава с поетия от кредитора риск при липсата на обезпечение. Оценката на кредитоспособността на потребителя предхожда решението дали кредитът да бъде предоставен и е част от професионалната дейност на кредитора. Ответникът сам е определил условията, при които е одобрил и предоставил кредита, като договорът е сключен и средствата са предоставени преди изтичането на срока за осигуряване на поръчителите. При това положение рискът от предоставяне на кредита без предварително налично обезпечение е риск, който самият кредитор е приел при организацията на търговската си дейност. Той не може впоследствие да бъде прехвърлен в почти пълен размер върху потребителя чрез клауза, която фактически води до съществено увеличение на цената на кредита. Именно в тази насока е показателно и договореното Споразумение за консолидиране на плащанията. Вместо неустойката да остане самостоятелна санкционна последица при действително настъпило неизпълнение и да се търси отделно, тя предварително е разпределена заедно с плащанията по кредита в осем равни вноски от по 415,00 лева. Така при настъпване на условието за начисляването й общата сума, която потребителят следва да заплати, се увеличава от 1972,59 лева на 3320,00 лева. Това обстоятелство допълнително сочи, че действителният икономически резултат на клаузата е не толкова да обезпечи изпълнението на акцесорното задължение, колкото да формира значително допълнително плащане в полза на кредитора. Съдът намира, че по този начин неустойката излиза извън присъщата й обезщетителна функция.