Решение № 243 от 15.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Велико Търново, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500288 по описа за 2025 година С решение № 76 от 14.04.2025г. по гр.д. № 643/ 2024г. по описа на ОС-Габрово, е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. Елена против РСЕлена, ОС- Велико Търново, РС-Горна Оряховица и Адм. съд- Велико Търново иск по чл.2б ЗОДОВ за заплащане от ответниците на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева- последица от нарушение на разумния срок за разглеждане на гр.д.№402/2024г. на РС- Елена, преобразувано в адм.д.№827/2024г. на Адм. съд- Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Осъден е К. Г. Т., от гр. Елена да заплати на Адм. съд- Велико Търново разноски по делото в размер на сумата 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон.

Като основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която 1 задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. По отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е дал правилни указания относно доказателствената тежест на страните. Счита и че не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд по смисъла на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, като съдиите от ОС-Габрово не са се отвели, макар и да са били налице всички предпоставки за това, тъй като е налице друго дело, по което ищец е той, а ответник-ОС-Габрово. Моли въззивният съд да обезсили решението и да го върне на друг състав на ОСГаброво за разглеждане, а ако счете, че решението е валидно-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Административен съд-Велико Търново, чрез процесуалния представител съдебен помощник Ст.Т.. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОСГаброво.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Окръжен съд-Велико Търново, чрез процесуалния представител съдебен помощник М.Велев. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОСГаброво.Претендира разноски.

В законоустановения срок не са постъпили отговори от ответниците по жалба РС-Елена и РС-Горна Оряховица.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-Габрово.

Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

2

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Производството по гр. д. № 643/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано по предявен иск от К. Г.Т. от гр. Елена против Районен съд-Елена, Окръжен съд-Велико Търново, Районен съд-Горна Оряховица и Административен съд-Велико Търново, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане на гр.д. № 402/ 2024г. на РС-Елена, преобразувано в адм.д. № 827/ 2024г. на Адм.съд-В.Търново, в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Изложени са обстоятелства, че в резултат от 3 допуснато нарушение на правото му на разглеждане в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на посоченото гр.дело, преобразувано в адм.дело , висящо като спряно с определение от 11.11.2024г. на Адм.съд-В.Търново, е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието му в правосъдието, притеснения и безпокойство, накърняване на чувството за справедливост, житейски дискомфорт, погазване на основните му права, безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентния орган, обида от незачитане на правото за бързо и адекватно решаване на делото.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния сп о р пред посочените ответници. Проследявайки развитието на производството пред всеки един от ответниците по делото, е приел, че не са налице дълги периоди на бездействие, не е налице никаква забава в действията, още по-малконеразумен срок, в който да не е постановен съответният съдебен акт.

Констатирано е, че производството пред РС- Елена, образувано на

26.09.2024г., е продължило 1 ден, в който незабавно всички съдии са се отвели от разглеждането му; производството пред ВТОС, образувано на 30.09.2024г., е продължило 8 работни дни, в които са извършени своевременно всички необходими действия- разпределение на делото, отвод на първият избран съдия- докладчик, отново преразпределение на делото и определяне на друг съдия- докладчик, произнасяне на съдебният състав, като всичко това е изисквало технологично време; производството пред РС- Горна Оряховица , образувано на 11.10.2024г., е продължило в рамките на 5 работни дни, в които са извършени своевременно всички необходими действия- разпределение на делото, отвод на първият избран съдия- докладчик, отново преразпределение на делото и определяне на друг съдия- докладчик, произнасяне на съдебен акт, с който делото е прекратено и изпратено на компетентният съд-административен, като всичко това е изисквало технологично време.

Констатирано е и че в рамките на около две седмици, вкл. с производството по чл. 23 ал.3 ГПК, делото е приключило пред посочените съдилища- ответнициРС- Елена, ВТОС и РС- Горна Оряховица. Въз основа на доказателствата по делото е прието и че забавяне не се установява и в последващият период- към момента делото е на производство пред Административен съд- Велико 4

Търново, образувано на 01.11.2024г. /след влизане в сила на определението за неподведомствеността на гражданския съд, постановено от РС-Г.Оряховица/, като поради обстоятелството, че исковата молба, подадена от К. Т., е била нередовна, се е наложило двукратното й оставяне без движение от страна на съда, след което производството по делото е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, като надлежно и регулярно се изисква справка дали е отпаднала причината за спиране, с оглед незабавното му възобновяване. Ищецът не се е възползвал от процесуалната възможност да обжалва това определение за спиране, в случай, че не е съгласен с него.

Предвид на това е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно: чрез свои действия или бездействия ответниците да са причинили забавяне на образуваното пред тях производство, което да е довело до настъпването на определени неимуществени вреди за ищеца . Направил е извода, че предвид липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ, не е налице основание за репариране на твърдяните от ищеца неимуществени вреди.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно 5 е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това, че Прокуратурата на Република България не е конституирана като контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ за задължително участие на прокурор.

Оплакването, че съдът е не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е дал правилни указания относно доказателствената тежест на страните, е неоснователно. Първоинстанционният съд е изготвил е доклад по чл.140 ГПКопределението му с № 232 от 25.02.2025г., като страните не са имали възражения по него, разпределил е правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК , обсъдил е всички наведени от ищеца твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички искания на страните и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на това, неоснователно е оплакването на жалбоподателя и в тази насока.