Решение № 1918 от 08.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 08.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Дарина Димитрова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3349 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда. Образувано е по искова молба на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от Нели Вълева, в която е обективирано искане да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №91/18.02.2019 г., на осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „огняр“, на осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се твърди, че по пощата на 22.02.2019 г. на ищеца е връчена заповед № 91 от 18.02.2019 год, с която се прекратява трудовият му договор за длъжността „огняр“ с ответното предприятие, издадена от директора на комплекса Нели Вълева, на основание член 325 ал 1 т 2 от Кодекса на труда. Твърди, с мотивите: че с решение на Варненския окръжен съд по възз.гр.д. № 1992/2018 г. било отменено неправилното решение на Варненския районен съд, 33 състав, постановено по гр. дело №1994/2018 год. и е отменено като незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 791/11.12.2017 год. от същата директорка, като със същото решение ищецът бил възстановен на работа, като му било присъдено обезщетение по член 225, ал.1 от КТ; че това решение е влязло в сила на 05.11.2018 г., след което делото е върнато на районния съд; че ответникът установил, че до ищеца няма връчено съобщение от ВРС за възможността в двуседмичен срок да заеме работата си; че е получил препис от решението и изпълнителен лист; че поискал от работодателя си с молба да му заплати дължимите суми по решението; че ищецът бил недобросъвестен, защото в двуседмичен срок не се е явил да заеме работата си.

Ищецът твърди, че и до днешна дата не е получавал съобщение от съда за възстановяването му на работа и възможността да заеме работата си в двуседмичен срок. Че не е получавал препис от Решение по гр.д.№1992/2018 г. на ВОС, което било получено от неговия процесуален представител, че не е подавал молба да му бъдат изплащани присъдените суми.

Твърди, че за да започне работа трябва да е включен в графика, което и до днешна дата не е направено.

В отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен, като излага следната фактическа обстановка:

С решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна било отменено Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо него било постановено решение, с което било признато за незаконно и било отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К.Й.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364, с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на К.Й.К. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - „връщане на титуляр“ като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Й.К. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност - „Огняр“ в „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364. Решението на ВОС е влязло в законна сила на 5.11.2018г. и по аргумент на чл. 297 ГПК неговата сила на присъдено нещо трябва да бъде зачетена.

Делото било върнато на ВРС с писмо, изх. № 11966 от 14.11.2018г. на ВОС ведно с влязлото в сила решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело № 1992/2018г., Окръжен съд - Варна.

Твърди, че по гр. дело № 1994/2018г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 33 състав от К.Й.К. е подадена молба, вх. № 78668 от 28.11.2018г. за издаване на препис от съдебния акт и изпълнителен лист.

Сочи, че въз основа на влезлите в сила осъдителни диспозитиви на постановеното от ВОС решение, на К.Й.К., с платежно нареждане/вносна бележка от 11.12.2018г. е била изплатена сумата в размер на 2760.00 лева - дължимо обезщетение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 12.12.2017г. - 12.06.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба /09.02.2018г./ до окончателното й изплащане, а с платежно нареждане/вносна бележка от 21.12.2018г. на К.Й.К. била изплатена и сумата от 1 600.00 лева, представляваща разноски за двете инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Сочи, че по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Сочи, че тъй като в преклузивния двуседмичен срок от узнаването работникът не се е явил на работа трудовото му правоотношение било прекратено, на осн. чл. 325, т.2, предл.2 от Кодекса на труда, със Заповед № 91/18.02.2019г.

Твърди, че тъй като от съда не е изпращано съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ на ищеца, то срокът му за заемане на длъжността следва да тече от получаването на заверен препис от влязлото в сила решение чрез неговия процесуален представител, респ. от датата, на която са преведени по негова банкова сметка ***.

По отношение на направеното с исковата молба искане, на основание чл. 314, ал. 1 ГПК съдът да приеме за установено, че към 18.02.2019г. трудовият договор на ищеца с ответника е бил възстановен от съдебното решение по в.гр. дело № 1992/2018г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено, ответникът изрично заявява, че същото е неоснователно, тъй като подобни правомощия има единствено Инспекция по труда.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото и за процесуално представителство от юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно списък по чл.80 от ГПК:

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат изразените от тях позиции по спора.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение №

1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна е отменено Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна, като вместо него е постановено решение, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К.Й.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364, с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на К.Й.К., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - „връщане на титуляр“ като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Й.К. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност - „Огняр“ в „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364; че Решението на ВОС е влязло в законна сила на 5.11.2018г.; че по гр. дело № 1994/2018г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 33 състав от К.Й.К. е подадена молба, вх. № 78668 от 28.11.2018г. за издаване на препис от влязъл в законна сила съдебен акт и изпълнителен лист; че на 28.11.2018 г. процесуалният представител на К.К. е получил Изпълнителен лист и препис от Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна и Решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна; че на К.Й.К., с платежно нареждане/вносна бележка от 11.12.2018г. е изплатена сумата в размер на 2760.00 лева - дължимо обезщетение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 12.12.2017г. - 12.06.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба /09.02.2018г./ до окончателното й изплащане; че с платежно нареждане/вносна бележка от 21.12.2018г. на К.Й.К. била изплатена и сумата от 1 600.00 лева, представляваща разноски за двете инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; че ищецът е не е бил включен в графика за периода месец ноември 2018 г. – месец март 2019 г.; че работникът до момента не се е явил при работодателя да започне работа.

По делото са приложени и приети и следните писмени доказателства: Заповед №91/18.02.2019 г. на Директор на КСУВХ „Гергана“ – ДСХ и ДПЛУФУ – л.24; Известие за доставяне – л.25; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване и дата на прекратяване – л.26; Заповед №791/11.12.2017 г. – л.27;

Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 28.11.2017 г.– л.28; Трудов договор №754/28.11.2017 г. – л.29; , Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. – л.30; Заповед №753/27.11.2017 г. – л.31; Допълнително споразумение към трудов договор №522/10.08.2017 г. – л.32; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 22.06.2017 г. – л.33; Допълнително споразумение към трудов договор № 357/22.06.2017 г., Молба от К.Й.К. – л.35;

Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. – л.36; Заповед

№66668/22.06.2017 г.- л.37; Молба от К.Й.К. – л.38; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. с данни за основно трудово възнаграждение – л.39;Трудов договор №327/31.05.2017 г. – л.40; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. с данни за основно трудово възнаграждение – л.41; Трудов договор №326/31.05.2017 г.

– л.42; Молба от К.Й.К. – л.43; Болничен лист №Е20176070717 – л.44; Болничен лист №Е20176183373 – л.45; 3 броя фишове за работна заплата от м.06.2017 г.,

06.2017 г., 07.2017 г. – л.46; 3 броя фишове за работна заплата – от м.08.2017 г., от 09.2017 г. и от м.10.2017 г. – л.47; два броя фишове за работна заплата

– от м.11.2017г. и от м.12.2017 г. – л.48; Платежно нареждане от ЦКБ АД на стойност 1 600.00 лева – л.49; Платежно нареждане от ЦКБ АД на стойност

944.56 лева – л.50; Уведомление до КСУВХ Гергана – ДСХ и ДПЛФУ, ответник по гр.д.№1994/2018 г. по описа на ВРС, 33 състав – л.51-52; Решение по в.гр.д.№1992/2018 г. по описа на ВОС – л.53-60; Заявление-отговор от К.Й.К. – л.61; График за работно време огняри – м.03.2019 г.; м.02.2019 г., м.01.2019 г. и м.12.2018 г. – л.62-65; пощенски плик – л.67;

По делото е приложено гр.д.№1994/2018 г. на ВРС, от което се установя, че на ищеца

К.Й.К., не е изпращано и съответно връчвано уведомление по чл. 345, ал.

1 от КТ.

Спорен между страните е въпросът, дали ищецът е узнал за съдържанието на съдебното решение и в частност, че следва в двуседмичен срок да се яви на работа, а ако е узнал, кой е началният момент на узнаването.

Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В константната си практика Върховният касационен съд на Република България приема, че че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т. е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването – така решение № 440/10.06.2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 361/21.12.2012 г по гр. д. № 105/2012 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на IV гр. отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр. д. № 7263/2013 г. на IV гр. отд. и др. Тази задължителна практика на ВКС се споделя и от настоящия състав.

Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a0fad76-a410-4db6-a938-cd5de5460ddf