Решение № 4474 от 17.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4474

Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20257180702732 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Д. Т., Г. Д., Р. П. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от А. И. Г., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0438-000092 от 14.11.2025г., издадена от Началник РУ към ОДМВР-[област], РУ 03 [област].

Поддържа становище за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Основното твърдение е, че изпълнявал трудовите си задължения и поради тази причина е бил с товарния автомобил на посоченото в обжалваната заповед ден и място. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането и моли да бъде отменена заповедта. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - Началник РУ към ОДМВР-[област], РУ 03 [област], в писмено становище, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 17.11.2025г., а жалбата е подадена на 26.11.2025г./.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****** от ******г., издадена от Началник РУ към ОДМВР-[област], РУ 03 [област], с която на основание чл. 22 от ЗАНН е приложена ПАМ на жалбоподателя по чл. 171, т.1, б. „з(аа“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 11.11.2025г. около 16:20ч. в [населено място], [улица]до номер 76 Г. като водач на МПС- Ивеко АС440СТ П ЦНГ, рег. № [рег. номер] и полу-ремарке Шмиц СГФ С3 с рег. № [рег. номер], собственост на „ПИМК“ ООД, посока запад-изток, навлиза и преминава след знак, забраняващ навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. Съставен е бил АУАН № [Наименование]/11.11.2025г. на водача. По тези установявания на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з(аа“ от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба и от представените по делото заповеди № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР [област] и Заповед № 8121К-13519/01.11.2023г. на министъра на вътрешните работи, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на закона.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да издаде административния акт.

Според теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото сочат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта се опровергават, понеже данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които категорично сочат, че Ал.Г. на посоченото в заповедта място и ден е изпълнявал трудовите си задължения, свързани с доставка до строителния обект на скална маса. От съдържанието на съставения при проверката АУАН № [Наименование]/11.11.2025г. се вижда, че от последния е направено възражение в тази насока. Депозирано до 03 РУ [област] е било Възражение вх. № **************, в което се обяснява за служебния характер на присъствието на Г. на посочената дата и място в ИАА и дружеството-работодател за него, доставя инертни материали на фирмата-изпълнител на обществената поръчка за цялостен ремонт на пътя и инфраструктурата под него по [улица], [населено място]. Тези обяснения кореспондират и с представените към възражението, а и в съдебна фаза, кантарна бележка за износ № *** от ******г., ******ч, издадена от З. О., [област] за скална маса, фракция 0/63, нето 21888 кг., посоченото МПС е Ивеко, рег. № [рег. номер]. Същите данни се откриват и в товарителница № *****/*******г.

На следващо място по делото не се установи и доказа, въвеждането на временната забрана за движение в участъка от [улица], [населено място]. При доказателствена тежест на ответника да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му, по делото не бяха представени относими писмени доказателства в тази насока. В обжалваната заповед е изписано, че управляваното от жалбоподателя МПС навлиза и преминава след знак, забраняващ навлизането на съответното ППС, въведено с временна забрана на община-[област] от 10.11.2025г.до 14.11.2025г. от 08:00ч. до 17:00ч. номер към 25 ВК-1191-(2) от 07.11.2025г., регистрирано в ОДМВР-[област] УРИ *******. Както с определение № 543/15.01.2026г., така и в съдебно заседание от 25.02.2026г., на ответника бяха дадени указания да представи по делото доказателства за въведената временна забрана в зоната на извършения контрол на датата и мястото, посочени в ЗППАМ, като е разяснено на страната, че при неангажиране на посочените доказателства ще се приложат последиците от недоказване на факти и обстоятелства в съдебния процес. В тази насока обратен на формирания извод не може да възпроизведат писмо вх. № 5517/17.03.2026г. от ответника и писмо вх. № 7089/02.04.2026г. от ОП“ОКТ“, община-[област], понеже представят различни документи от посочените в обжалвания ИАА.

Ето защо настоящият състав намира, че ответният административен орган, въз основа на фактите, установени в съставения АУАН, е приложил неправилно материалния закон. Каза се по-горе в настоящото решение, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. По делото от органа не е проведено пълно доказване на фактическите основания, послужили за прилагането на ПАМ. Посоченото води до извод, че спорната ПАМ е издадена при отсъствието на елементите на фактическия състав по чл. 171, т.1, б. „з(аа“ от ЗДвП и е незаконосъобразна. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение не са съществували към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Като е направил извод за противното, ответникът е издал незаконосъобразен административен акт, мотивите на който не съответстват на анализа на събраните по делото доказателства, поради което същият следва да бъде отменен.

Безспорно целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност, която създава управлението на МПС след забранителен знак и преустановяване на административните нарушения по същия закон, но принудителната административна мярка следва да бъде наложена законосъобразно.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 5,11 евро за заплатена държавна такса. Доказателства за други направени от Г. разноски по делото не се представени, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното Съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. И. Г., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ...... от ......г., издадена от Началник РУ към ОДМВР-[област], РУ 03 [област].

ОСЪЖДА ОД на МВР-[област] да заплати на „Александър Иванов Георгиев, [ЕГН], сумата в размер на 5,11(пет евро и 0,11 евроцента) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: