Протокол № 927 от 06.12.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 927 гр. Разград, 05.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20223330101159 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА, уведомена, лично и с адв. Й. К. отпреди.

ОТВЕТНИЦАТА, не се явява, за нея адв. М. М. отпреди.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 12:02 часа.

АДВ. К.: Във връзка с отговора на исковата молба заявявам становище и посочвам нашите възражения. На първо място моля да се извърши корекция относно допусната техническа грешка в петитума на исковата молба като отпадат думите „2/6 идеални части от”, искаме делба на цялото дворно място.

Във връзка с отговора на исковата молба оспорване на нотариалния акт за дарение на недвижими имоти № 158/07.10.2021 г. на Нотариус Р. И., заявяваме, че това е официален документ и ще се ползваме от него. Тежестта на доказване е на ответницата. Волята на съпруга на доверителката ми е била той приживе да прехвърли всичките си имоти върху нея. Той е искал всичко, което притежава да прехвърли на съпругата си - ищцата по делото. Искам да кажа, че не е имало обособяване на жилищната сграда по действащата кадастрална карта към този момент и към момента. Кадастрална карта в частта, която касае жилищна сграда от два етажа не е променяна и това обстоятелство, и че на Нотариус Р. И. не са представени документи от дарителя И.Д.И. които касаят собствеността и в това число и тези относно учреденото му право на строеж върху втория етаж и това реално е станало причината, че се подаряват на ищцата по делото и съпруга на И.Д. идеални части от жилищната сграда. Но в нотариалния акт е вписано, че се даряват 3/4 ид. части от жилищна сграда, повече от 1/2 ид. част считам, че може да се приеме, че е налице конверсията от това което притежава 1/2 ид. част от жилищната сграда, респективно втория етаж. Доколкото първия, което доверителката ми е разбрала, е бил дарен по нотариален ред още 1978 г. от родителите на И.Д. на сестра му. Не оспорваме твърдението, че всяка от 1 страните владее конкретен жилищен етаж. Първият жилищен етаж се владее от ответницата, вторият от ищцата. Причината, поради която молихме делото да се отложи беше, че желаехме да постигнем споразумение относно етажите и евентуално да бъде променена кадастралната карта и относно второстепенните постройки и дворното място, но не се получи това споразумение, възможно е впоследствие в хода на делото да се получи. Във връзка с нотариалния акт от 2021 г., който сме представили към исковата молба, след запознаване с отговора на исковата молба от ответницата, аз проведох разговор с Нотариус Р. И. и тя каза, че няма проблем доколкото е налице учредено право на строеж върху втория етаж, доверителката ми да се снабди с констативен нотариален акт. Въпросът е че кадастралната карта не е изменена и етажите не се обособени като отделни жилищни етажи и към момента това е пречката, и поради и други причини свързани с другите второстепенни постройки и дворното място не се получава. Във връзка с представеното завещание моля да бъде представен оригинала. Като на основание чл. 193 от ГПК доколкото е представено копие заявявам, че оспорваме истинността на почерка и подписа на същото. Считам, че като частен документ тежестта на доказване би била върху страната, която го е представила и в този смисъл е и чл. 193 от ГПК. Ако страната ще се ползва от завещанието тя ще си направи искането за графологическа експертиза.

Считаме, че е нищожно завещанието не само заради това, че почерка и подписа не са на завещателката, а и че има съмнение за датата. На първа страница датата е 29.03.2004 г., на гърба има удостоверяване нотариално на подписа на М.Х. на следваща дата 30.03.2004 г. от Нотариус Р. И., което всява съмнение дали датата на завещанието и на полагане на подписа е 29-ти или 30-ти март. Ноторно известно, е че при саморъчните завещания първо почерка и подписа трябва да бъдат на завещателя и не трябва да има съмнение в датата. Не е необходимо и нотариална заверка, но доколкото е налице тя опорочава самото завещание, прави недостоверна и негова дата. Освен това във връзка със завещанието моля да приемете освен възраженията за нищожност на завещанието, да приемете и възраженията за изтекла погасителна давност относно упражняване на правата по завещанието, което може да стане в 5- годишен срок от откриване на наследството, в който смисъл е и постановление № 5/28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд.

Видно, е че завещанието е от 2004 г. Видно е кога е починала М.Х. на 03.09.2007 г., изминали са повече от 5 години, откакто са упражнени правата по завещанието и е извършено обявяването на 05.06.2013 г. от Нотариус И..

Ако тези възражения за изтекла погасителна давност и за оспорване истинността на документа, оспорването на датата и възражението за погасителна давност относно упражняване правата по завещанието бъдат приети за несъстоятелни, в условията на евентуалност правим искане на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследствата за възстановяване на запазената част на наследодателя на доверителката ми, с оглед смъртта му, правата се приемат от нея, относно цитираното в завещанието дворно място, което е предмет на делбата. Във връзка с отговора на исковата молба и прецизиране предмета на спора подчертавам най-вече във връзка с квотите относно дворното място какви са действителните квоти, квотите в исковата молба. Безспорно е, че цялото дворно място е собственост на А.С., приложили сме нотариален акт от 1956 г., това е чичото на М.Х.. Към нашата искова 2 молба е приложен нотариален акт от 1974 г. по силата на който А.С. е подарил на М.Х. 1/3 ид. част от дворно място. Тази 1/3 ид. част е станала собственост на М.Х.. Приложен е нотариален акт за дарение от 1974 г. към исковата молба. До тук нещата са безспорни. От там възниква спор между нас и ответницата относно другите квоти от дворното място и постройките. Във връзка със спогодба от делбено дело от 20.05.1974 г. приложена към отговора на исковата молба, колегата е посочил, че по силата на спогодбата и останалата част на дворното място 2/3 са станали собственост само на М.Х..

Считам, че това противоречи на императивните разпоредби на закона доколкото по спогодбата по делбеното дело между М.Х. и чичо й, останалите 2/3 ид. части се предоставят в дял на М.Х. не срещу пари или други имоти, а за задължение за издръжка и гледане на А.С. и съпругата му. Доколкото задължението за издръжка и гледане е възникнало по време на брака на М.Х. с нейния съпруг тези 2/3 ид. части са придобити по силата на СИО между М. и Д., а не както се твърди в отговора на исковата молба, че са станали индивидуална собственост на М.. Видно от документите по делото е, че Д. е починал 1991 г., доста време след спогодбата и оставя за наследници съпругата си М. и страните по делото. Отварям скоба, че по силата на представеното от колегата заявление за учредяване право на строеж върху втори етаж от сградата в полза на покойния съпруг на ищцата, там също е признат характера на съсобствеността, че е СИО относно тези 2/3 ид. части от дворното място и заявлението за учредяване на ОПС е подписано и съгласието е дадено и от М. и от съпруга й Д.. След смъртта на Д. тези 2/3 ид. части от дворното място придобити в СИО, СИО се прекратява и 1/3 ид. част става собственост на М.Х., а другата 1/3 ид. част се наследява поравно от М.Х. и от децата й. М.Х. получава освен нейните дялове, още 1/9, а всяко от децата й 1/9 ид. част. Следователно твърдим, че 1/9 ид. част е била собствена по наследяване от Д. Х. от съпругата Д., 1/9 ид. част на Доцка, 1/9 ид. ч. на М.Х. и 2/3 ид. части на М.. И 2/3 ид. части на М.Х.. Като се съберат с 1/9 ид. част се получава 7/9 ид. части или общо 21/27 ид. части. Следователно със завещанието доколкото в него не е посочен дял от мястото М.Х. е имала в дял 7/9 ид. части или 21/27 ид. части от дворното място. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството М.Х. е оставила като наследници двете си деца, доколкото съпруга й е починал преди нея и запазената част на децата е 2/3 от имуществото на М.Х.. По 2/6 на всяко едно от децата. Следователно разполагаемата част на М.Х. е била 1/3, т.е. от 21/27 на М.Х., запазената част на съпруга на Д. е била 7/9 плюс 1/9 от наследяването на съпруга й. Той е имал общо 8/9 ид. части от мястото и следва да му се дадат при възстановяване на запазената част от наследството. Доколкото ще следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН, която да включва всички имоти, които е притежавала М.Х. към момента на смъртта си моля да задължите ответника да представи документи за собственост за останалите места и ниви. На нас са ни известни имотите описани в завещанието, първия имот е предмет на делбеното дело дворно място. А с останалите имоти тя след завещанието се е разпоредила с тях, едно място от 760 кв. в с. Г. и ниви около 39 дка в с. Г. и около 12 дка в с. Ж.. В момента на смъртта на М.Х. в нейния патримониум е това, което знаем. Това, което в приземния етаж, където са избените помещения на сградата като движими вещи. Доверителката ми освен нотариалния акт от 2021 г. няма друг документ за собственост.

3

Архитектурен проект е представен на сградата, както ответницата има две избени помещения, така и останалите избени помещения. В тези избени помещения към момента живее ответницата, а там е живяла М.Х. и от там имаме движими вещи.

АДВ. М.: Колегата получи отговора в достатъчно дълъг период от време преди настоящото съдебно заседание, най-малко изискваше до формулира в писмен вид възраженията си, да ги приложи по делото и да се запозная с тях и да заявя становище. Днес изключително дълго и продължително се излагат възражения, твърдения и искания, и тъй като ще настъпи преклузия. На първо място по оспорването истинността на саморъчното завещание заявявам, че ще се ползваме от него, ще представим оригинала, моля за срок за това.

Завяваме, че текста на саморъчното завещание и изписан от соченото лице М.

К. Х.а, подписа е положен от нея. Ако приемете тезата на колега, че това завещание независимо от нотариалното удостоверяване съставлява частен документ и тежестта на доказване е наша, моля да допуснете съдебнографологична експертиза със задача на вещото лице, след запознаване с материалите по делото, саморъчно завещание в оригинал, което ще представим и след сравнение със сравнителни образци от подписа на завещателката, съдържащи се базата данни документ за самоличност, респективно да ни се даде възможност да представим сравнителен материал относно подписа и относно текста на завещанието да отговори: дали текста и подписа са на М.Х.. По отношение на твърдението за нищожност на завещание считам за неоснователно. Намирам, че е действително завещанието, отговаря за изискванията за форма. Обстоятелството на коя дата нотариуса е удостоверил подписа е правно ирелевантно. Нотариалното удостоверяване не съставлява елемент от съдържанието на саморъчното завещание и поради това датата на удостоверяване не води до опорочаване на завещанието. Що се касае до заявената днес претенция за упражняване право на запазена част считам, че е погасено по давност и не следва да бъде допускано за съвместно разглеждане в процеса, но ще развия подробни съображения в срока, който ми определите. Разсъжденията за сграда с идентификатор 1 в процесния поземлен имот, за някаква трансформация на права прехвърлени по нотариалния акт за дарение депозиран с исковата молба, намирам тези съображения за необосновани. Нашето оспорване е по същество на акта. Не го оспорваме като документ по чл. 193. В хода на производството ще докажем това оспорване. Считам, че с оглед отделяне спорното от безспорно и предвид необходимостта от специални знания ще следва да се допусне съдебнотехническа експертиза със задача на вещото лице, след запознаване с материалите по делото и оглед на място на сграда с идентификатор № *** да отговори на въпросите: Намират ли се в тази сграда отделни обекти, отговарящи на изискванията на действащото законодателство и техническите норми за самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ? Колко етажа е сградата? Колко на брой има такива в сградата? Какви помещения има на първия партерен етаж и как се ползват? По този начин ще може да убедим съда, че са налице самостоятелни обекти, които подлежат евентуално на делба и по конкретно етажа, обекта стопанисван и ползван от ищцата, за който твърдим, че следва да бъде допуснат до делба между страните. Оспорваме твърденията на ищеца за това, че ищцата притежавала идеални части от поземления имот, и че по силата на протокола за спогодба 4 по дело за съдебна делба от 20.05.1974 г. легитимирал ищцата като собственик на поземления имот, тъй като спогодбата е сключена при действието на Семейния кодекс от 1968 година. В чл. 13, от който изрично е посочено, че не са съпружеска имуществена общност имотите и вещите придобити по дарение, по наследство и при условията на чл. 389, букви по памет цитирам от „Б“ до „Е“ от ГПК (отменен), които регламентира съдебната делба. В настоящия казуса имотът е придобит въз основа на съдебна спогодба по делбено дело, поради което поземленият имот е станал изключителна собственост на М.Х., след което същата го е завещала на доверителката ми. С оглед прецизност и подробно заявяване на позиции по всички твърдения, оспорвания моля за подходящ срок за представяне на молба с препис за другата страна. Моля за срок за представяне на оригинала на завещанието.