Решение № 623 от 22.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Велико Търново, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500983 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 76 от 01.08.2025 година по гражданско дело № 25/2025г. на Районен съд – Елена е прието за установено по отношение на Г. К. Т., че дължи на „Ставен“ АД сумата в размер на 5 719.45 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него; сумата в размер на 102.95 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 1 143.89 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 102.95 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 1 143.89 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 1

27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 102.95 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 1 143.89 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 102.95 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 1 143.89 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 68.63 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 1 143.89 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2040/26.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 19.99 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2094/31.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него; сумата в размер на 1.80 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 19.99 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2094/31.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; сумата в размер на 674.98 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № Р0833/30.07.2019 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него; сумата в размер на 60.75 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 674.98 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № Р0833/30.07.2019 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г., сумата в размер на 213.36 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделски земи № ВТ0897/29.04.2010 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него; сумата в размер на 19.20 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 213.36 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделски земи № ВТ0897/29.04.2010 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 2 г., ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата от 5 719.45 лева, главница от 19.99 лева, главницата от 674.98 лева и главницата от 213.36 лева, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, по Заповед № 205/14.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 429/2024 г. по описа на Районен съд – Елена. Със съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на разноските по делото.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът ЗП Г. К. Т., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Посочва, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, като не е взел предвид наведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. На следващо място посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца и за дължима договорна лихва, която се твърди, че е уговорена с допълнителни споразумения, доколкото не е спазена предвидената за това форма, а именно с нотариална заверка на подписите. Твърди, че липсват и доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, което води до недоказаност на пълния размер на наема. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или отчасти, като неоснователен, недоказан и погасен по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемото дружество заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Развива подробни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност на наведеното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, доколкото със сключените между страните споразумения ответникът, жалбоподател в настоящото производство изрично е признал всяко едно от задълженията си към дружеството.

Посочва, че неоснователно е и възражението за недължимост на уговорената между страните договорна лихва. Твърди, че в отговора на исковата молба липсват наведени твърдения за липса на изпълнение на задължението на дружеството да предаде фактическата власт върху имотите, предмет на договорите за наем. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

3

Въззивната жалба на ЗП Г. К. Т., чрез адв. М. Г. – ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

„Ставен“ АД – град Сливен основава исковите си претенции по делото на чл.

422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че дружеството е наемодател, а ответникът наемател на земеделски земи с обща площ от 145.277 дка, въз основа на Договор за наем на земеделски земи № ВТ 2040 от 26.07.2018 година, сключен за 5 стопански години, считано от 01.10.2018 година.

Твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е предало на ответника фактическата власт върху имотите, като в чл. 7, ал. 2 от договора страните са уговорили дължимото годишно наемно плащане в размер на 584.86 евро или 1 143.89 лева с падеж на задължението 31.08.2018 година за стопанската 2018/2019 година, 31.08.2019 година за стопанската 2019/2020 година, 31.08.2020 година за стопанската 2020/2021 година, 31.08.2021 година за стопанската 2021/2022 година и 31.08.2022 година за стопанската 2022/2023 година. Твърди, че общият размер на дължимите наемни плащания по посочения договор за наем на земеделска земя в размер на 5 719.45 лева не е заплатен от ответника. Посочва, че на 31.07.2019 година между дружеството, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, е сключен Договор № ВТ 2094 за наем на земеделска земя с площ 4.998 дка за 1 стопанска година, считано от 01.10.2018 година, като дружеството е изпълнило задължението си и е предало на фактическата власт върху имота, предмет на договора, а дължимото годишно наемно плащане в размер на 19.99 лева, уговорено в чл. 7 от договора за наем, е останало неплатено. Твърди, че на 30.07.2019 година между дружеството, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, е сключен Договор № Р 0833 за наем на земеделска земя с обща площ 112.496 дка за 1 стопанска година, считано от 01.10.2019 година, като дружеството е изпълнило задължението си и е предало на фактическата власт върху имотите, предмет на договора, а дължимото годишно наемно плащане в размер на 674.98 лева, уговорено в чл. 7 от договора за наем, е останало неплатено. Посочва, че на 29.04.2010 година между страните е сключен Договор № ВТ 0897 за наем на земеделска земя с обща площ 42.615 дка за 1 стопанска година, считано от 01.10.2009 година, като дружеството е изпълнило задължението си и е предало на фактическата власт върху имотите, предмет на договора, но дължимото годишно наемно плащане в размер на 109.09 евро или 213.36 лева, уговорено в чл. 7 от договора за наем, е останало неплатено. Твърди, че н а 27.10.2021 година между страните по делото е сключено споразумение, с което наемателят безусловно и неотменимо е признал всяко едно от вземанията на наемодателя по посочените договори за наем, с което давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и са уговорили нов падеж 4 на задълженията на наемателя по посочените договори, а именно на 01.10.2022 година.

Посочва, че на 07.08.2023 година между страните е сключено още едно споразумение, с което наемателят отново е признал всяко едно от вземанията на наемодателя по посочените договори за наем, с което давността за вземанията отново е прекъсната и са уговорили нов падеж на задълженията на - 31.01.2024 година, а в чл. 3 от същото страните са постигнали съгласие за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по договорите за наем, наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва (договорна) в размер на 3 %. Навежда доводи, че за периода от 09.10.2021 година до 09.10.2024 година върху всяко едно от дължимите годишни наемни плащания по четирите договора, с изключение на годишното наемно плащане за стопанската 2022/2023г. по договор № ВТ 2040, ответникът дължи договорна лихва в следните размери: 102.95 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 1 143.89 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор за наем ВТ 2040) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 1.80 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 19.99 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор за наем ВТ 2094) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 102.95 лв. договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 1 143.89 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020г. по договор за наем ВТ 2040) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 60.75 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 674.98 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020г. по договор за наем Р 0833) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 102.95 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 1 143.89 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021г. по договор за наем ВТ 2040) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 102.95 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 1 143.89 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022г. по договор за наем ВТ 2040) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г.; 19.20 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата 213.36 лв. (наемно плащане за стопанската 2009/2010г. по договор за наем ВТ 0897) за периода 09.10.2021г. - 09.10.2024г., а за периода от 09.10.2022г. до 09.10.2024г. върху главницата 1 143.89 лв. - наемно плащане за стопанската 2022/2023г. по договор за наем ВТ 2040, е натрупана договорна лихва от 3 % в размер на 68.63 лв.