Решение № 197 от 23.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Несебър, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20262150200621 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. П. Г. с ЕГН-********** от гр.София, ул.Д.***, заявена чрез адв.Л. П. от САК, с посочен служебен и електронен адрес срещу Наказателно постановление № 26-0304-000758/03.09.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.

С обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е знаел и не е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. Извършено е позоваване на ТР № 2/05.04.2023 по тълк.д.№ 3/22 на ОСНК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното НП поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител, становище по доказателствата, искане по същество за отмяна на обжалваното НП и искане за присъждане на съдебни разноски за адв.възнаграждение. Прилага доказателства за действително сторени разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, РУНесебър, редовно уведомен не изпраща представител. С представянето на жалбата пред 1 съда, ведно с окомплектованата преписка по нея е взето в придружително писмо становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-десетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената справка от АИС-АНД, НП е връчено на жалбоподателя на 08.09.2026г., а жалбата е депозирана на 09.09.2026г.

Жалбата е подадена от надлежна страна – лице, посочено като нарушител в НП и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът след като прецени становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.08.2026г. около 17,09ч. от полицейски патрул в състав актосъставителя П.

Н.-мл.автоконтрольор към РУ-Несебър и М. Г. в гр.Несебър, кв.Камелия, Автогара при движение в посока към бензиностанция Дега, е бил спрян за проверка л.а.БМВ с рег. № ***.

При проверката е установено, че водач е бил жалбоподателя Н. П. Г., а управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация на 27.06.2026г.Не са установени други нарушения на ЗДвП.

За така установеното на място П. Н. съставил АУАН № 5733463/16.08.2026г., в който описал горните обстоятелства, квалифицирайки констатираното като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. При съставяне на акта от водача са снети писмени сведения, в които последния е посочил, че не знае и не е бил уведомяван, че автомобила е с прекратена регистрация.

За случая била образувана преписка, като резултатът от нея бил докладван в РПБургас. С постановление от 28.08.2026г. /л.9/ наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което е постановил отказ да се образува досъдебно производство.

Въз основа на горното постановление на БРП е издадено и тук обжалваното НП, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая, като е взел решение, че с поведението си Н. П. Г. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

2

Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена.

Между страните не е спорна и собствеността на автомобила, както и основанията за извършеното служебно прекратяване на регистрацията му. Спорен е по делото въпросът за наличието на знание у жалбоподателя като ползвател на автомобила за деня на извършената проверка, относно това, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление / по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, съгласно Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какви факти и при наличието на какви събрани от АНО доказателства по административнонаказателната преписка да се защитава. В случая не се установяват предпоставки от формална страна за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя или друга порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки така установеното, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва /по безспорен и несъмнен начин/ субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за 3 обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 16.08.2026 г. жалбоподателят в качеството си на водач на автомобила е бил надлежно уведомен и със съзнанието, че регистрацията управляваното МПС е била служебно прекратена на 27.06.2026г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, и доколкото при проверката от полицейските служители не са установени други нарушения на ЗДвП.

При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само, че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това обстоятелство. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. На това основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя има право на сторените в производството разноски - сумата от 600 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ, фактура и списък на разноските, представени своевременно, които да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас, в структурата на който бюджетен разпоредител попада наказващия орган.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0304-000758/03.09.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на Н. П. Г. с ЕГН-**********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас да заплати на Н. П. Г. с ЕГН-********** сумата от 600евро, представляващи сторените по делото съдебни разноски.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5