Присъда № 4 от 13.01.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/13.01.2026г. по НОХД № 617/2025г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано по внесен от Бургаска районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № 434 ЗМ 875/2023г. по описа на 02 РУ - Бургас, пр. вх. № 11098/2023г., пор. № 2965/2023г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който срещу М. В.

Д., ЕГН **********, родена на *, са повдигнати обвинения /след допусната с влязло в сила протоколно определение от 26.06.2025г. очевидна фактическа грешка в обвинителния акт/, за това, че:

1. в периода от 12.01.2019 г. до 12.04.2024г. включително, в гр. Бургас, след като е осъдена със Споразумение, одобрено с Решение № 2578/12.12.2018г. по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 12.12.2018г., да издържа свой низходящ – сина си Г. И. Т., роден на ****г., чрез неговия баща и законен представител И. В. Т., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски, а именно – 64 (шестдесет и четири) месечни вноски, всяка по 150 (сто и петдесет) лева, общо 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК ;

2. в условията на съвкупност с престъплението по т. 1, в периода от 12.01.2019г. до 12.04.2024г. включително, след като е осъдена със Споразумение, одобрено с Решение № 2578/12.12.2018г. по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 12.12.2018г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. И. Т., родена на ***г., чрез нейния баща и законен представител И. В. Т., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски, а именно – 64 (шестдесет и четири) месечни вноски, всяка по 150 (сто и петдесет) лева, общо 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани посочените от страните свидетели и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните и приобщени в хода на съдебно следствие доказателствени материали по категоричен начин се установява вината на подсъдимата за престъплението, за което е повдигнато обвинение. Застъпва, че задължението на родител да издържа свой низходящ не отпада, дори и при положение, че той живее в едно домакинство с другия родител, като това следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Сочи, че като такива следва да бъдат отчетени и чистото съдебно минало на подсъдимата, както и фактът, че тя е плащала издръжка, макар и не постоянно, и е полагала грижи за децата. Предвид това и липсата на отегчаващи обстоятелства, предлага на подсъдимата да се наложи наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, както и „задължителни 1 периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Повереникът на частните обвинители – адв. К. Я. от БАК също счита, че обвинението е безспорно доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да бъде наложено предвиденото в НК наказание.

Законният представител на частните обвинители – И. В. Т. поддържа казаното от адв. Я., като заявява, че всичко, което прави, е за децата.

Защитникът на подсъдимата – адв. З. К. от БАК застъпва тезата за недоказаност на обвинението, като акцентира върху това, че още в хода на досъдебното производство са били налице данни, потвърдени в хода на съдебното производство, че подсъдимата е съжителствала с бащата на децата до месец август 2023 година, с оглед на което и съгласно трайната практика на ВКС следва да се приеме, че същата е осигурявала издръжка в натура – чрез осъществяване на грижи за децата. Моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за невиновна.

Подсъдимата М. В. Д. заявява, че не желае да дава обяснения по делото, като в хода на съдебните прения сочи, че от 2012г. до 2023г. с И. са били заедно. В последната си дума завява, че иска да бъде наложено наказание „глоба“, а не „пробация“.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата М. В. Д., ЕГН **********, е родена на *.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В периода от 2012г. до месец август 2023г. включително, подсъдимата М. В. Д. и свидетелят И. В. Т. имали интимна връзка и живеели на семейни начала. От съвместното им съжителство двамата имали общо три деца – Г. И.

Т., роден на ****г., В. И. Т., родена на ***г. и В* И. Т., родена на *г.

Тъй като съжителството им не било безпроблемно, през 2018г. двамата се обърнали към съда и със споразумение, одобрено с Решение № 2578/12.12.2018г. по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на същата дата – 12.12.2018г, родителските права по отношение на двете им деца, родени към онзи момент – Г. и В., били предоставени за упражняване на бащата – свидетеля И. В. Т., а подсъдимата като тяхна майка била осъдена да заплаща в полза на всяко от двете си деца, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 150 лева до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Независимо от това съдебно решение, с което и двамата родители били запознати след постановяването му, подсъдимата и свидетелят И. В. Т. продължили да живеят заедно, като няколко месеца по-късно – на *г. се 2 родило и третото им дете – В*.

Съвместното им съжителство продължило до месец август 2023г. включително, когато подсъдимата М. В. Д. напуснала общия им дом, заедно с най-малкото дете – В*, а по-големите – Г. и В. останали да живеят при баща си в гр.Камено.

След раздялата между родителите, въпреки че била запозната с горецитираното съдебно решение по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което била осъдена за заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева в полза на всяко от двете си деца – Г. и В., подсъдимата Д. не се съобразила със съдебния акт и в периода от 12.09.2023г. до 12.04.2024г. включително, същата не е заплащала дължимите за месечни вноски за издръжката в полза на децата.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно – гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Й. И. Р. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Д. Н. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Г. Ц. Т., З. Д. Б. и частично от показанията на свидетеля И. В. Т., както и писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимата М. В. Д.; Решение № 2578/12.12.2018г. по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 12.12.2018г.; писмо от РС – Бургас до ОДМВР – Бургас, ведно със справка по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд – Бургас; удостоверение за раждане на Г. И. Т., удостоверение за раждане на В. И. Т., удостоверение за раждане на В* И. Т.; писмо от ОДМВР – Бургас, ведно със справка за постъпили сигнали, съответно от М. Д. срещу И. Т. и от И. Т. срещу М. Д. за периода от 01.01.2012г. до 01.09.2025г.; справки от системата на НАП за регистрирани трудови договори на И. Т. и М. Д. за периода от 01.01.2012г. до 01.09.2025г., както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

От събрания по делото доказателствен материал съдът изключи като негодно доказателствено средство единствено приобщените по реда на чл.

281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката Г. Ц. Т., доколкото същите не бяха потвърдени от нея след прочитането им, а напротив – същата заяви, че не си спомня да са я разпитвали полицаи във връзка с издръжката на децата, както и че не е разказвала на друг за този случай, освен сега пред съда.

Писмените доказателства и доказателствени средства са неоспорени от страните и необорени от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе изцяло.

От приобщеното по делото Решение № 2578/12.12.2018г. по гражданско дело № 7710/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на същата дата – 12.12.2018г., се установява, че със същото е одобрено споразумение, сключено между подсъдимата М. В. Д. и свидетеля И. В. Т., съгласно което родителските права по отношение на деца та им – Г. И. Т. и В. И. Т. са предоставени за упражняване на бащата, а подсъдимата като тяхна майка е 3 осъдена да заплаща в полза на всяко от двете си деца, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на п о 150 лева до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.

От приобщените по делото справки от системата на НАП за регистрирани трудови договори на И. Т. и М. Д. се установява, че в инкриминирания период и двамата родители са полагали труд по различни трудови правоотношения.

Съдът изгради основните си фактически изводи въз основа на показанията на свидетелите Й. И. Р. и Д. Н. С., които кредитира изцяло като последователни, обективни и дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото. От същите се установява, че подсъдимата М. В. Д. и свидетелят И. В.

Т. са живели заедно на семейни начала повече от 10 години. От съжителството им, което продължило до м. август 2023г., независимо от съдебното решение от 12.12.2018г., двамата имали родени три деца – Г., В. и В*. През този период грижите за децата се полагали основно от тяхната майка – подсъдимата, която ги водила и взимала от градина, возила ги и в парка, а при необходимост и на лекар, купувала им дрехи и др. След раздялата им по-големите две деца – Г. и В. останали при баща си, съобразно съдебното решение, а подсъдимата взела със себе си най-малкото дете.

Последното обстоятелство се потвърждава и от дадените пред съда показания на свидетелката Г. Ц. Т. – майка на свидетеля И. В. Т..

От своя страна, показанията на свидетеля И. В. Т., който като полагащ към момента преките грижи за частните обвинители, несъмнено е заинтресован от изхода на делото, съдът кредитира като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото в частта, в която същият излага, че познава подсъдимата от 2011г., че двамата имат три деца – Г., В. и В*, както и че със съдебно решение родителските права върху по-големите две деца са предоставени на него, а подсъдимата е осъдена да им заплаща издръжка. В останалата им част, в която заявява, че през цялото му съжителство с М. не е имало период, в който да са живели заедно като семейство, че М. не е купувала никакви вещи за децата, че никъде не е работила, както и че същата за последно си е била вкъщи вечерта на Сирни Заговезни през 2022г., съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., като отчита, че в тази им част те се опровергават от останалите доказателства по делото, в т.ч. показанията на незаинтересованите свидетели Й. И. Р. и Д. Н. С., и справката от системата на НАП за регистрирани трудови договори на подсъдимата М. Д. за периода от 01.01.2012г. до 01.09.2025г., но и в същите са налице вътрешни противоречия, доколкото свидетелят първо заявява: „За последно М. е идвала 2022 година вкъщи, това беше вечерта на Сирни Заговезни...Тя не е идвала въобще в нас след това“, а впоследствие излага: „От февруари 2022 година, когато на Сирни Заговезни избяга от вкъщи. От тогава е идвала само от време на време да види децата, без да спи вкъщи.“.

Съдът кредитира като обективни и показанията на свидетелката З. Д. Б..

От същите се установява, че подсъдимата Д. и свидетелят Т. са били нейни клиенти, които е представлявала като адвокат по дело за родителски права на 4 две от техните деца. В хода на делото двамата постигнали споразумение, впоследствие одобрено от съда, съгласно което родителските права били предоставени на бащата, а майката била осъдена да заплаща издръжка. След излизане на съдебното решение, свидетелката уведомила за това страните.