Определение № 2466 от 04.07.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№………../…......07.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1346 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “Инвестбанк“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №85, представлявано от З Р Р, В И К-Д и П Й М, действащи чрез адв.Й.Д., със съдебен адрес:***, против З.Ж.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Бели Лилии“ №30, ет.3, ап.13, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 100000 евро, представляваща част от задължението по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№13147/2013г. на Районен съд Варна е издадена Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Претендират се сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за нередовност на исковата молба, съответно за недопустимост и неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирала допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че не са налице твърдението от ответника нередовности на исковата молба, съответно недопустимост на иска, тъй като претенцията е ясно заявена и кореспондира със съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а имено цели се установяване на дължимостта на сумата от 100000 евро, като част от дължимата по запис на заповед главница от 4700000 евро. В тази връзка ирелевантно, е обстоятелството, че в ценната книга са посочени стойности на договорна лихва, тъй като нито в исковата молба, нито в съдържанието на заявлението за издаване заповед за изпълнение, е налице претенция за лихва, още по-малко същата е индивидуализирана с посочване на размер и период. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочването в исковата молба на стойности на лихвата, е част от описанието на съдържанието на процесната ценна книга, а не като основание на претенцията. Излагането на твърдение в исковата молба за наличие каузално правоотношение по-повод, на което е издаден записа на заповед, при положение, че ответникът не го оспорва или не сочи друго такова, също не води до изменение в предметът на делото, а единствено до изменение на доказателствената тежест, чрез включване на установяването, респективно опровергаването на съществуването на обезпеченото право. Самото каузално правоотношение и непогасеното задължение по него, са достатъчно ясно индивидуализирани, като дали то съществува, е въпрос на доказване, респективно не се налага уточняване на исковата молба. Възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по отношение на процесното вземане, е неоснователно, доколкото принадлежността на твърдяно право, е въпрос на материална легитимация, т.е. по основателността, а не по допустимост на иска.

От друга страна по делото не са представени доказателства за упълномощаване на адв.Й.Д. да представлява ищеца. С оглед факта, че за надлежното осъществяване представителната власт, съдът следи служебно при всяко положение на делото и предвид етапа, на който се намира производството, същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание като на ищеца се укаже да отстрани посочената нередовност.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

По изложените съображения следва да се допусне и исканата от ищецът съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба.

Искането на ищецът за изискване на изп.д.№20168070400545, на ч.гр.д.№2200/2011г. на РС Варна и на т.д.№1473/2011г. на ОС Варна, следва да се остави без уважение, тъй като не е обяснено значението им за спора и не се установява относимостта на доказателственото искане към предмета на доказване по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава

ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Инвестбанк“ АД, с ЕИК *********, против З.Ж.Т., с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 100000 евро, представляваща част от задължението по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна е издадена Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Претендират се деловодните разноски, сторени в заповедното и настоящото производства.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2013г. ищеца е подал, пред РС Варна, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на Запис на заповед /ЗЗ/ от 26.10.2009г. за сумата от 100000 евро, която е част от задължението по ценната книга в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна, като съдът е уважил същото, респективно е издал Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Сочи се, че след подадено в срок възражение от длъжника-ответник в настоящото производство, заповедния съд е указал на заявителя-ищец, възможността да предяви настоящият иск. Сочи се, че по силата на Договор за банков кредит №159/29.10.2009г. и Анекс №1/28.05.2010г., банката е предоставила на “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД и солидарните длъжници “Ол Сийз България“ ООД и “Силвър тръст“ ЕАД, кредит в размер на 4700000 евро, при годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта. Поддържа се, че със Запис на заповед от 26.10.2009г. ответника, в качеството на акционер в “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, се задължил към ищеца със сумата от 4700000 евро, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта, изчислени от датата на издаване на записа на заповед до датата на предявяването му-26.07.2011г. Поддържа се, че ЗЗ е предявен на длъжника-ответник, на 26.07.2011г., който не е оспорил съдържанието му и подписите, положени върху него. Сочи се, че въпросният ЗЗ съдържа всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл.535 от ТЗ и е надлежно предявен, както и че сумата по същия е дължима, тъй като не е заплатена и понастоящем. Сочи се, че поради неплащане на задълженията по горепосочения договор за кредит, ищецът инициирал няколко съдебни производства, в резултат от което се снабдил със стабилен изпълнителен лист за главница в размер на 4700000 евро и договорна лихва за периода от 26.06.2010г. до 14.02.2011г. в размер на 771878.81 евро. Сочи се, че тъй като сумата по кредита не била издължена изцяло, ищецът предприел действия за ангажиране на отговорността на ответника по ЗЗ, които дали за резултат издаването на процесната Заповед №7646/11.09.2013г. по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна и изпълнителен лист.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва твърдението на ищеца, че процесният ЗЗ е предявен за плащане на длъжника на 26.07.2011г. Поддържа се, че ЗЗ инкорпорира менителнично изявление за извършено предявяване за плащане по чл.479, ал.2 / чл.538 от ТЗ, срещу подпис и удостоверяване датата на приемането “Двадесет и шести Октомври 2009г.“ Сочи се, че Заявление вх.№23691 от 05.09.2013г., въз основа на което е образувано на ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна, е подадено след тригодишния давностен срок, установен в чл.531 от ТЗ, съответно че искането за плащане по процесната ценна книга, е погасено по давност, доколкото липсва изменение на съдържанието на ЗЗ относно изрично удостоверената в него дата на предявяване и приемане за плащане-26.10.2009г.

Ето защо се моли на основание чл.531 от ТЗ за отхвърляне на иска за дължимост на вземането въпросният ЗЗ, поради изтекла към 05.09.2013г. давност за менителничните искове. На следващо място се поддържа, че в нарушение на чл.3 от ГПК и на чл.291 от ГПК, ищецът предявява иск, упражнявайки във вреда на ответника, вече осъществено парично вземане за главницата по Договор за кредит №159 от 29.10.2009г. Поддържа се още, че ищецът не е носител на процесното вземане, доколкото парични вземания по Договор №159 от 29.10.2009г., са актив от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД и подлежат на осребряване от Синдика на това дружество по реда на чл.716 и следващите от ТЗ. Сочи се, че банката не е провела иск по чл.637 от ТЗ за установяване принадлежност, спрямо паричното вземане от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД по Договор №159/29.10.2009. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в отговора на исковата молба. Развити са подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответника относно нередовността на исковата молба и за неотносимост на доводите, касателно определяне на дълга като част от непогасеното задължение по договора за кредит. Оспорва се твърдението на ответника относно датата на предявяване на ценната книга заплащане, като се поддържа, че уговорената между страните клауза за предявяване на ЗЗ е “в срок до 26.07.2011г.“. Поддържа се, че положените подписи и печат на авалистите по ЗЗ, един от които е ответника, декларират обстоятелството, че записът на заповед им е предявен в срок. Твърди се, че посочената в края на ценната книга, дата “Двадесет и шести Октомври 2009г.“ е датата на издаване на самия ЗЗ, но не и датата на неговото предявяване. Ето защо се поддържа, че ЗЗ от 26.10.2009г., е бил предявен в срок-26.07.2011г., от която дата задължението е станало изискуемо и от когато е започнала да тече погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД. Поддържа се, че по въпроса за давностният срок по процесният ЗЗ, е налице произнасяне на съда с влязло в сила Определение от 29.10.2018г. по в.ч.т.д.№1611/2018г. на ОС Варна, мотивите на което е констатирано, че към датата на подаване на заявлението-05.09.2013г., не е била изтекла специалната погасителна давност по чл.531 от ТЗ.