Решение № 23 от 22.03.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Омуртаг, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Гражданско дело № 20233510100193 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.04.2013 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и Е. М. И. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10155634, по силата на който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 2 000,00 лв. за срок от 25 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.05.2015 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Сочи се, че паричният кредит следва да бъде изплатен на 25 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 136,08 лв. Посочено е, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, а кредитополучателят заплаща и такса ангажимент при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Твърди се, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на ответника. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни 1 погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Изложено е, че обезщетението за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер.

Поддържа, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.09.2013 г., като към тази дата са погасени 4 месечни вноски. Изложено е, че на основание чл. 5 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай според ищеца е 18.10.2013 г., от която дата ищецът счита вземането за ликвидно и изискуемо в целия му размер. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Омуртаг за дължимите суми по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10155634, за което било образувано ч.гр.д. № 123/2023 г. по описа на РС-Омуртаг.

Ищецът моли съда да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по Договор № PLUS-10155634, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 123/2023 г. по описа на РС-Омуртаг, а именно: 1 960,24 лв. - главница по договора за кредит;

858,37 лв. - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2013 г. до 20.05.2015 г.; 1 150,62 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 18.10.2013 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност моли да бъде прието, че е предявен осъдителен иск, като ответникът бъде осъден да заплати горните суми на ищеца. Посочено е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД има статут на „заличен търговец“ в Търговския регистър, считано от 24.04.2018 г., като дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г от Търговския закон (ТЗ) чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А - Франция с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 265о, ал. 2 ТЗ с вписването на преобразуването се 2 прекратява преобразуващото дружество, при което правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество. Представени са писмени доказателства. Направено е искане за прилагане на ч.гр.д. № 123/2023 г. по описа на РС-Омуртаг към настоящото дело. Претендират се разноски както в заповедното, така и в настоящото производство съобразно представен списък.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител подава писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество -неоснователен, като оспорва същия по основание и размер. Поддържа, че е неясно как е формиран размерът на всяка една от предявените претенции и оспорва наличието на валидно облигационно отношение, въз основа на което да бъде ангажирана отговорността на ответника, като поддържа, че представеният по делото договор за потребителски кредит не е подписан, т.к. подписалото го за кредитора лице К.М.не е представлявало в който и да е период ищеца и липсват доказателства за наличието на представителна власт в нейна полза.

Счита, че липсват доказателства касателно приемането на условията по договора за кредит от страна на ответника и принадлежността на представените условия към процесния договор за кредит. Счита договора за недействителен поради противоречие на закона и на добрите нрави, което според особения представител на ответника представляват основания за прогласяването му за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗЗП, както и че част от самите условия в приложения към исковата молба договор са нищожни поради противоречие със закона, вкл. със ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че клаузите от договора, с които са уговорени възнаградителни лихви, такса за усвояване на кредита и превалутиране на кредит, са неравноправни, поради което са нищожни, като с част от договорните клаузи се цели заобикаляне на закона, поради което също ги счита за нищожни. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния й размер, че не е изпълнено задължението на кредитора да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и каква други разходи или такси, че чл. 7 относно превалутирането на задължението 3 по договора в евро при погасяване на кредита и поемането на валутния риск от тази промяна не отговарят на изискването на закона за яснота и разбираемост (чл. 147, ал. 1 от ЗЗП), че липсват доказателства банката да е предоставила на ответника подробна информация и да е разяснила реалните икономически аспекти и рискове от превалутирането на кредита в евро, че липсват доказателства за това, че на ответника е предоставена кредитна карта (пластика) и уникален ПИН, както и това, че твърдяната сума (главница) е усвоена от нея. Поддържа още липсата на доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем и това да е доведено до знанието на ответника.

Счита, че всеки един от посочените пороци представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, дори да бъде установено, че кредитът е предоставен/усвоен от ответника, то последната би следвало да върне на кредитора само чистата му стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поради това счита и предявения акцесорен иск за заплащане на лихви за неоснователен.

Със свое определение от 18.03.2024 година съдът е конституирал „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания под ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от законните си представители, като ищец в производството по гр. дело № 193/2023 година по описа на Районен съд Омуртаг, вместо БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, ЕИК 204915054, на основание чл. 227 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище за даване ход на делото и за уважаване на исковата претенция в пълния й заявен размер.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения й особен представител адвокат К. П. от АК – Търговище. Същата поддържа представения от нея подробен отговор по исковата молба и моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни по наведени от нея в отговора съображения.

4

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.03.2023 година в Районен съд – Сливен е депозирано заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу Е. М. И. с посочен адрес в гр. Сливен за парично вземане общо в размер на 3 969.22 лева, формирано както следва: 1 960 лева главница, 858.37 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2013 г. до 20.05.2015 г. и 1 150.62 лв. - законна лихва за забава за периода от 18.10.2013 г. до 16.03.2023 г. Вземането е претендирано въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10155634 от 30.04.2013 г. , който заявителят е сключил с ответницата. След като сезираният районен съд установява, че ответницата е с постоянен и настоящ адрес в гр. Омуртаг, прекратява образуваното пред него заповедно производство и изпраща същото на компетентния районен съд – Районен съд – Омуртаг. С Разпореждане № 205 от 07.04.2023 година състав на Омуртагския районен съд по ч. гр. дело № 123/2023 година по описа на Районен съд – Омуртаг уважава изцяло заявлението и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 75 от 07.04.2023 година за така претендираните и посочени по-горе суми, както и за разноски в заповедното производство в размер на 58.13 лева държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК при наличие на данни, че ответницата непребивава на адреса в гр.

Омуртаг. Ето защо с Разпореждане № 63 от 05.05.2023 година съдът е указал на заявителя да предяви иск относно съществуването на вземането му в едномесечен срок. Срокът е спазен и на 31.05.2023 година настоящият иск е предявен пред Омуртагския районен съд.

По делото се установява, че на 30.04.2013 година между заявителя и ответницата Е. М. И. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10155634 при следните параметри: размер на кредита: 2 000 лева; такса за усвояване – 75 лева; брой погасителни вноски: 25 броя ГПР – 69.77%; лихвен процент – 48.05%; обща стойност на плащанията: 3 402 лева.

Последната погасителна вноска е предвидена да бъде заплатена на 20.05.2015 година.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, която установява 5 следното: Кредитът е бил усвоен от ответницата на 07.05.2013 година като кредитодателят е превел на тази дата в посочена от кредитополучателката банкова сметка сума в размер 1 925 лв., след удържана такса ангажимент от 75 лв. Ответницата е правила плащания по договора, макар и нередовно и извън правилата на договора като в периода 21.05.2013 г. до 07.08.2017 година тя е извършила плащане по кредита на сума в общ размер на 1 285.24 лв. Процесният кредит е изцяло падежирал и вземанията по него са изискуеми на крайна падежна дата 20.05.2015 г. Последното плащане е направено на 07.08.2017 г. Към датата на подаване на исковата молба - 31.05.2023 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ЧГД № 123/2023 г. - 29.03.2023 г. , общият размер на непогасените вноски за главници и за договорени лихви е 1 948.76 лв. Размерът на законната лихва върху непогасената главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS10155634/30.04.2013 г., за претендирания от ищеца период от 18.10.2013 г. до 16.03.2023 г. е в общ размер на 1 522.73 лв.