Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2148 от 04.12.2024, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 425/2024
Вид
Решение № 2148
Подписан
04.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Антония Атанасова-Алексова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 113 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 115 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 115, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 115, ал. 5, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.2, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3, изр.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.69б, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 98, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.212 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2148

Перник, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20247160700425 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО), образувано по жалба, подадена

ОТ: С. А. Н. с [ЕГН]

ЧРЕЗ адв. Т. К. Р., вписан под № ********** в Адвокатска колегия - [населено място] със съдебен адрес: [населено място] 1408, Квартал ’’Иван Вазов”, [улица], ет*, ап.*

[тел. номер] e-mail: traian78@[интернет адрес]

ПРОТИВ: Решение № 551104**** от 13.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-31 при ТП на НОИ - [населено място] от 12.04.2024 г. на Светослав Аспарухов Н. с адрес [населено място], [улица], подадена и подписана с КЕП от упълномощен представител - адвокат Траян Радуцов с адрес за връчване [населено място]-1408, [жк], [улица]бл.З, ег.5 ап.14 срещу разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

С ИСКАНЕ: ДА СЕ ОТМЕНИ Решение № 551104**** от 13.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-31 при ТП на НОИ - [населено място] от 12.04.2024 г. на Светослав Аспарухов Н. с адрес [населено място], [улица], подадена и подписана с КЕП от упълномощен представител - адвокат Траян Радуцов с адрес за връчване [населено място]-1408, [жк], [улица]бл.*, ег.* ап.* срещу разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното Решение № 551104**** от 13.05.2024г., на Директора на ТП на НОИ - Перник с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г., на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ- Перник са неправилни и незаконосъобразни, което пораждало правения му интерес от обжалването им по съдебен ред.

На основание чл. 115, ал.1 от КСО, прави изрично възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането по Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г., тъй като видно от мотивите на същото, периода за който се изисквало възстановяване на получени суми за пенсия бил от 12.05.2014г. до 31.01.2023г.

Сочи, че към настоящия момент Директора на ТП на НОИ - [населено място] все още не се бил произнесъл с Решение по жалба с вх. № 1012-13-8 от 23.01.2024г., срещу разпореждане [номер]****(npoт.№№01419) от 16.11.2023г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ-Перник същото не било влязло в законна сила, въпреки твърдението в обжалваното решение, че се е произнесъл с разпореждане. Произнасянето с разпореждане било в противоречие с разпоредбата на чл. 117 от КСО която задължава Директора да се произнесе по жалбите с Решение, а не с разпореждане, тъй като същият бил вишестоящ административен орган и упражнявал административен контрол на актовете именно в това си качество.

Счита, че по този начин ръководителя на ПО в ТП на НОИ-П.* погрешно приел, че Найденов има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд по чл. 104 от КСО в размер на 22 години, 00 мес. и 05 дни, вместо 41 години, 03 месеца и 5 дни, което обстоятелство към датата на заявлението му давало право на пенсия за ОСВ от втора категория, считано от 05.08.2014г., тъй като същия бил подал заявлението си в 6-месечният срок от тази дата /датата на правото/. В този смисъл били и констатациите на вещото лице по НОХД № */2023г. - А. Д.*, отразени в допълнителната експертиза, приложена към настоящата жалба и поради тази причина ТП на НОИ следвало да се съобрази с действителните факти и обстоятелства по делото и актовете на съда, а не да прави тълкуване на тези актове в своя полза и да разпорежда възстановяване на неоснователно получени суми в несъществуващ размер. Именно поради горепосочените причини и Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – П. било грешно и неправилно, тъй като щетата, която е установена от съда с Присъда № 38 от 12.09.2023г. на ПРС по НОХД № ** от 2023г. била в размер на 1 453,71/хиляда четиристотин петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/лева, а не както е посочено в този ИАА в размер на 85 197,56 лева за периода от 12.05.2014г. до 31.01.2023г. Размерът на задължението бил погрешно, неправилно и неоснователно изчислен, не бил приложен института на погасителната давност по чл. 115, ал.1 от КСО и не било съобразено обстоятелството, че на г-н Светослав Найденов не му е била отпусната пенсия за ОСВ в реален размер за реално положения от него осигурители стаж в общ размер на 41 години, 03 месеца и 5 дни, а пенсионните органи произволно изтълкували постановената присъда в полза на ТП на НОИ и във вреда на жалбоподателя.

Сочи, че немотивирано сходна фактическа обстановка бил възприел и Директора на ТП на НОИ - П., в обжалваното Решение № 551104**** от 13.05.2024г., като същият продължава да твърди, че жалбоподателя следвало да възстанови пълната сума за пенсия, а не само за периода 02.01.1988г. до 31.10.1989г., така както е възприел съда с Присъда № 38 от 12.09.2023г. на ПРС постановена по НОХД № * от 2023г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, като моли да бъде уважена подадената жалба и отменен оспорвания индивидуален административен акт. Счита, че от представените доказателства, а именно Присъда № */12.09.2023 г. по НОХД */2023 на РС П.*, след внимателен анализ не се установявало, че представения документ за установяване на трудов стаж е такъв с невярно съдържание по отношение на целия му осигурителен стаж, който бил получил в железопътни заводи „Георги Д.“ [населено място]. Изрично било посочено, че невярното обстоятелство касаело периода 02.01.1988 -31.10.1989г. и щетата която била нанесена на бюджета на общественото осигуряване била в размер на 1453.71 лв. В обжалваното разпореждане неправомерно и при неправилно тълкуване било посочено, че дължимата сума е в размер на 85 000.00 лв., поради което постановеното разпореждане, както и обжалваното решение се явявали неправилни и незаконосъобразни и следвало да бъдат отменени, а преписката да бъде варната на административния орган, която в случая следвало да я приключи, тъй като задълженията към държавното обществено осигуряване били погасени.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуалният си представител, моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна, сочи че по административната преписка били представени достатъчно доказателства установяващи задължението и неговия размер. В представените писмени бележки излага подробни съображения по съществото на делото за неоснователно на доводите за погасяване по давност на недобросъвестно получените суми, чието възстановяване е разпоредено, както обстоятелството, че по посоченото наказателно производство НОИ не било страна и в правомощията на длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване е да извършва преценка относно правото и отпускането на пенсии за осигурителен стаж и възраст, респективно да извършва преценка за възстановяване на неправомерно получени суми от пенсии.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.1 от КСО, предвид отбелязването в системата за ССЕВ следва да се приеме, че същият е връчена на жалбоподателя на 19.06.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган по електронен път чрез ССЕВ на 28.06.2024г. срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ- Перник, счита същата за процесуално допустима и дължи разглеждането й по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Страните не спорят, че с Присъда №38 от 12.09.2023 г. по НОХД №*/2023 г., С. А. Н.* бил признат за виновен в това, че на 24.10.2014г. в [населено място], използвал/представил/ лично със Заявление вх. № МП-23834/24.10.2014г. пред ТП на НОИ- [населено място], документ с невярно съдържание - Удостоверение УП-3 № ХIV-237/15.01.1990г. на „Железопътен завод „*“- [населено място], удостоверяващ невярното обстоятелство, че е работил в завода за периода 02.01.1988г.-31.10.1989г. и получил без правно основание, чуждо движимо имущество/пари/сума/, изплатени му от ТП на НОИ-[населено място] във връзка с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по §4 ал. 1 от ПЗР на „Кодекса за социално осигуряване" въз основа на използвания документ за периода от м.май 2014г. /12.05.2014г./ до м.август /05.08.2014г./ в размер на 1 453,71 /хиляда четиристотин петдесет и три лева и седем десет и една стотинки / с намерение да ги присвои, поради което и на основание 212 ал. 1 пр.1-во в р . чл.54 вр. чл.55 ал.1 от НК, бил осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3/три/месеца, като на осн. чл.304 от НПК, бил оправдан относно факти и обстоятелства касаещи периода от м.септември 2014г. до м.септември 2022 г., както и относно факти и обстоятелства, относими към квалификацията „големи размери" по ал.4 на чл.212 НК и размера на посочените вреди в обвинението.

Въз основа на така постановената присъда с разпореждане [номер]**** от 08.02.2024 г. длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, след служебно приложена инициатива имаща значение за определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, извършил нова съвкупна преценка, в резултат на която към 12.05.2014 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение на лицето), зачел следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от втора категория труд 01 год. 07 мес.; 19 дни осигурителен стаж от трета категория труд 26 год. 03 мес. 17 дни; общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на осн. чл.104 КСО - 28 год. 04 мес. 03 дни. Поради което приел, че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд на основание чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като Светослав Аспарухов Найденов няма изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за да му бъде търсено наличие на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 01 год. 07 мес. 19 дни.

Направена е преценка и към 04.02.2020 г. (датата на навършване на изискуемата от лицето възраст по чл.68, ал.1, 2 от КСО-64 год. 03 мес.), към която дата му е зачетен следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от втора категория труд 01 год. 07 мес.; 19 дни осигурителен стаж от трета категория труд; 26 год. 07 мес. 20 дни - Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на осн. чл.104 КСО- 28 год. 08 мес. 06 дни. На лицето бил зачетен осигурителен стаж по удост. обр. УП-13 изх.№ ОАС-АС-02- 25# 1 от 09.05.2014 г. издадено от ООА- [населено място] при ТП на НОИ-[населено място] за периода от 16.05.1990 г. до 01.01.1997 г. с продължителност-06 год. 07 мес. 15 дни при ДФ „*"-[населено място]. По удост. обр. УП-30 изх.№ ХIV-237 от 15.01.1990 г. записано, че е издадено от ЖП Завод “*"-[населено място] не е зачетен осигурителен стаж на С. А. Н.*, тъй като този документ бил с невярно съдържание съгласно присъда №38 от 12.09.2023 г. Не се следвала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1, 2 от КСО, тъй като лицето нямало изискуемия се за правото на пенсия за мъж през 2020 г. осигурителен стаж -38 год. и 10 мес., а има 28 год. 08 мес. 06 дни.