Решение № 136 от 22.04.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Перник, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100252 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молби от 16.09.2025 г., 14.10.2025 г. и 16.02.2026 г., депозирана от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу ЧСИ С. Б., рег.№ *** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник, с която се иска на основание чл.441 ал.1 вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 06.02.2025 г. до 24.04.2025 г., изразяващи се в преживян стрес и страх от оставане на улицата, както и от влошаване на нейното психическо, физическо и здравословно състояние, уронване на доброто й име в обществото, ограничаване на социалните контакти и проява на депресивни състояния, вследствие процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение чрез незаконосъобразен опит за опис на недвижим имот, извършен от ЧСИ С. Б. на 06.02.2025 г., както и сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 22.04.2025 г. до 24.04.2025 г., изразяващи се в силен страх за живота и телесното здраве на ищцата, породен от евентуална физическа саморазправа от страна на служители на ЧСИ С. Б., чувство, че е постоянно следена, нервност и депресия, вследствие действията, извършени от служители на ЧСИ С. Б. на 22.04.2025 г.

Ищцата твърди, че ЧСИ С. Б. е извършил неправомерни действия по изп.д. № 20247530400741 по описа на ЧСИ, като в нарушение на разпоредбата на чл. 428. ал. 1 от ГПК на ищеца Б. С. /длъжник по изпълнителното дело/ не била връчвана покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20247530400741 по описа на ЧСИ С. Б., вследствие на което на 06.02.2025 г. ЧСИ С. Б. в нарушение на закона предприел действия по опис на недвижим имот, находящ се на ***, а негов служител без разрешение на длъжника и без санкция на полицейски служители е нахлул в имота на ищцата. Твърди, че 1 призовката за насрочения опис от 14.01.2025 г. била връчена на пълнолетния син на Б.

С., който обаче не живеел на адреса, на който е извършено връчването, и не бил част от нейното домакинство, поради което това процесуално действие е направено в нарушение на чл. 46, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че впоследствие, на 22.04.2025 г., служител на ЧСИ С. Б. дошъл пред дворната врата на дома на ищцата, като осъществил подаване на клаксон, вербална агресия чрез заплахи за насрочване на нов опис по „друг начин“, за което Б. С. подала сигнал с вх. № УРИ 379600 4794/23.04.2025 г. до 02-ро Районно управление на ОДМВР — гр. Перник. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа, че изп.д. № 20247530400741 по негов опис било законосъобразно образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. №7568/2016 г. по описа на СРС. Поддържа, че ПДИ била редовно връчена на ищцата на 26.09.2016 г. Поддържа, че ищцата била законосъобразно уведомена по см. на чл.46 ал.4 ГПК, а за насрочения опис на недвижим имот била уведомена на 22.04.2025 г. при отказ, което на основание чл.44 ал.1 ГПК се приравнява на редовно връчване. Поддържа, че и понастоящем опис на процесния недвижим имот реално не бил извършен. Оспорва по отношение на ищцата да е осъществена вербална агресия чрез заплахи. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерен и завишен. Моли за отхвърляне на предявенияте искове. Претендира разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника - „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, чрез упълномощения си представител адв. М. Г. от САК, заявява становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. В тежест на ищцата е да докаже, при условията на главно доказване, наличието на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в извършване на конкретно посочените в исковата молба, действия по принудително изпълнение, насочени срещу ищцата; наличието на вреди /характера и размера на същите/, възникнали от осъществяване на посочените действия по изпълнението; наличието на причИ. връзка между твърдяното като осъществено противоправно поведение и настъпилите вреди.

С оглед последната уточняваща молба от ищцата от 16.02.2026 г. съдът приема, че съгласно правилото на чл. 270, ал. 4 ГПК решението на окръжен съд не може да бъде обезсилено само поради това, че е разгледан иск, който е бил подсъден на районния съд, поради което и не е налице нарушение на родовата компетентност.

Между страните не се спори и от представения препис от изп.д. № 20247530400741 по описа на ЧСИ С. Б., рег.№ *** при КЧСИ и район на действие ОСПерник се установява, че същото е било образувано на 01.03.2024 г., по реда на чл.427 ал.5 ГПК след изпращане на изп.д.№ 26/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Д. рег.№ *** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник, на свой ред образувано по реда на чл.427 ал.5 ГПК въз основа на молба от „Банка ДСК“ ЕАД вх.№ 11904/27.07.2016 г. по описа на ЧСИ А. В., рег.№ *** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник, с приложен 2 изпълнителен лист от 15.02.2016 г., издаден по ч. гр.д.№ 7568/2013 г. по описа на СРС, 34 състав, по силата на който ищцата Б. Н. С., ЕГН ********** била осъдена да заплати на взискателя сумата от 20 722,47 евро главница по договор за жилищен ипотечен кредит от 29.08.2008 г. и допълнително споразумение от 04.02.2011 г. към същия, ведно със законната лихва за периода от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4522,07 евро за периода от 24.04.2013 г. до 10.02.2016 г., наказателна лихва в размер на 1633,98 евро за периода от 13.01.2016 г. до 10.02.2016 г., такса в размер на 525,34 евро и 2308.70 лв. разноски по делото, от които 1016,40 лв. държавна такса и 1292,30 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Не се спори, че на 14.09.2016 г. по изп. д. № 1203/2016 г. по описа на ЧСИ А. В., рег.№ *** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник е била наложена възбрана върху собствения недвижим имот на ищцата, а именно- ½ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** с идентификатор на поземления имот *** по КККР на ***, с административен адрес ***, с площ на целия имот от 648 кв.м., заедно с целия първи етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ 83,50 кв.м., ипотекиран като обезпечение изплащането на отпускания с договор от *** кредит. На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на 26.09.2016 г. лично срещу подпис.

Не се спори и от представения пред настоящата инстанция заверен препис от решение №254604/30.10.2017 г. по гр.д.067203/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на 30.01.2018 г., става видно, че по реда на чл.422 ГПК съдът е признал за установено на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ, че ищцата Б. Н. С., ЕГН **********, дължи на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 3000 евро главница по сключен договор за ипотечен кредит от *** и допълнително споразумение от 04.02.2011 г. към същия, и сумата в размер на 42,07 евро възнаградителна лихва за периода 24.04.2013 г. до 10.02.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№7568/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, като е отхвърлил иска по чл.430 ал.2 ТЗ за разликата над 42,07 евро до предявения размер от 1000 евро. В мотивите на процесното решение е посочено, че доколкото ответницата Б. С. с депозираното възражение по чл.414 ГПК е признала по основание и размер другата част от претендираните вземания на ищеца по ч.гр.д.

№7568/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, то правният интерес от предявените искове съществува единствено за оспорените със същото суми. Установява се, че в изпълнителното производство са извършвани множество действия по принудително изпълнение, същото е администрирано за произнасяне по депозирани от длъжницата жалби по реда на чл.435 и сл. ГПК срещу действия на ЧСИ, предоставяни са становища по депозирани от длъжницата жалби до други държавни институции във връзка с обстоятелства от тяхната компетентност. Видно от книжата по приетото заверено копие от изпълнителното дело, ЧСИ наложил запори по банковите сметки на ищцата, в т. ч. върху съответната част от получаваното трудово възнаграждение. С молби от 23.07.2018 г.,06.01.2020 г., 13.04.2021 г., 14.04.2021 г., 31.08.2021 г., 18.04.2022 г. и 05.05.2023 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал изрично от ЧСИ насрочване на опис на ипотекираните в полза на банката имоти на ищцата, находящи се в ***.

Такъв е бил насрочван неколкократно в хода на изпълнителното производство по изп. д. № 1203/2016 г. по описа на ЧСИ А. В. и по изп.д.№ 26/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Д., но не е бил извършен поради нередовно уведомяване на длъжницата. Не се спори между страните, че със съобщение, връчено на 20.01.2025 г. на Н.Б. – син на ищцата, получил съобщението със задължението да го предаде, ЧСИ Б. е уведомил ищцата, че 3 на 06.02.2025 г. от 11.00 ч. до 15.00 ч. ще пристъпи към принудително изпълнение по изп.д. №741/2024 г. по негов опис с взискател „Банка ДСК“ ЕАД чрез извършване на опис на процесния недвижим имот, находящ се в ***. С писмо от 05.02.2025 г. по делото е постъпила актуална данъчна оценка на процесния недвижим имот.

Приобщена е справка от Агенция по вписванията за периода 01.01.2002 г. до 30.04.2025 г., видно от която ищцата е собственик на процесния недвижим имот. На л.642-643 от изпълнителното дело е приложен протокол за опис на недвижим имот от 06.02.2025 г., находящ се в ***, в който е отразено, че страните са редовно призовани, като в присъствието на вещо лице Д. Д. и служители на 02 РУ ОД МВР Перник ищцата Б. С. не е предоставила достъп до имота, входната врата на който е била заключена. Протоколът е подписан от вещото лице, двамата полицейски служители и ЧСИ. С молба от 10.03.2025 г. взискателят повторно е поискал от ЧСИ да пристъпи към опис и оценка на процесния недвижим имот. С разпореждане от 13.03.2025 г. ЧСИ е насрочил опис на същия на 29.04.2025 г. от 11.00 ч. до 15.00 ч., като ищцата е уведомена за датата и часа на описа на 22.04.2025 г., с отбелязване от връчителя, че същата отказва да получи призовката. С молба от 12.05.2025 г. до ЧСИ взискателят е поискал съдействие от ОД МВР – Перник за осъществяване на описа. Приложен е протокол за опис на недвижим имот от 23.04.2025 г., находящ се в ***, в който е отразено, че страните са редовно призовани, като в присъствието на вещо лице Д. Д. и служители на 02 РУ ОД МВР Перник ищцата Б. С. повторно е отказала да предостави достъп до имота, входната врата на който е била заключена. Протоколът е подписан от вещото лице, двамата полицейски служители и ЧСИ.

От показанията на разпитания по делото свидетел ***- син на ищцата, които съдът преценява при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед близката му родствена връзка с ищцата и посоченото от свидетеля, че е ищец в друго съдебно производство срещу ответника в настоящия спор, се установява, че ищцата живее на ***, където свидетелят й ходел на гости, имал и вещи там. Свидетелят твърди, че живее в на друг адрес в *** от 2020 г. или 2021 г. Свидетелят не оспорва, че на адреса в *** му е връчено съобщение за опис за имота, собственост на майка му, насрочен за м. януари 2025 г., като е категоричен, че не е присъствал лично на извършването на описа. В следващите дни майка му била в страх и паника, тъй като това било единственото й жилище, а тя била инвалид. Според свидетеля двама ЧСИ се отказали да водят изпълнителното дело, но ответникът се мислел за непобедим. Втората призовка за втория опис била връчена на ищцата, като свидетелят не присъствал и на него. Присъствал само на третия опис на 05.02.2026 г., по време на който служители на ЧСИ Б. в негово присъствие били заплашили ищцата, че ще стане страшно.