Определение № 136 от 11.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. ХАСКОВО, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.248, ал.3 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 срещу определение 1557/11.09.2024 г. по гр.д.№391/2023г. по описа на Районен съд-Хасково, с което е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК, направено с молба вх. рег.№9109 от 10.06.2024 г. депозирана от ответника „Сити Кеш“ ООД за изменение на Решение №407/27.05.2024г. по гр.д.№391/2023г. по описа на РС- Хасково, в частта за разноските – да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост като неоснователно.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Неоснователно съдът не допуснал направените от ответника доказателствени искания за справки относно регистрираните работодатели, осигурителния доход и имущественото състояние на ищеца, с които ще се потвърдят или отрекат данните, които ищецът сам е декларирал в искането за сключване на кредит. Счита, че декларираните пред кредитора данни за семейно и имуществено състояние опровергават изцяло декларираните от страните по депозирания договор за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца.

Според жалбоподателя делото е заведено при условията на злоупотреба с право, като съдът не е отчел посоченото от ответника обстоятелство, че ищецът е подал петнадесет искови молби срещу ответното дружество от един и същи процесуален представител, с идентично съдържание,в.ч. петитум и обстоятелствена част по които са били образувани гр.дела.

На следващо място в жалбата се посочва,че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и за подобни спорове съществува вече установена съдебна практика. Присъденото адвокатско възнаграждение надхвърля размера на осъдителния иск, което според жалбоподателя води до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/,което по същество представлява 1 злоупотреба с процесуално право, арг.чл.3 от ГПК.В тази връзка се позоват се на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16, в което е дадено разрешение според което установените размери на адвокатските възнаграждения в наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи съда.Считат,че не следва да се присъжда самостоятелно адвокатско възнаграждение по двата иска тъй като осъдителният иск – за заплащане на неустойка поради нищожност на неустоечна клауза е обусловен от установителния иск за нищожност.

В случай, че съдът прецени, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди правят искане размера на адвокатското възнаграждение да се съобрази с най-новата практика на Съда на Европейския съюз с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и обстоятелството,че ищецът е депозирал 15 идентични искови молби,както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи наредба № 1/2004 г.

Молят съда след като правилно прецени представените доказателства опровергаващи материалната затрудненост на ищеца, приложимите процесуални правила,съдебната практика и обстоятелството, че е нарушен принципът за добросъвестност по чл.3 ГПК да отмени обжалваното определение и да измени Решение №407/27.05.2024г. по гр.д.№391/2023г. по описа на РС- Хасково, като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и такива за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на Е. С. М..

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от ответника по частната жалба Е. С. М., чрез пълномощника му е депозиран писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат доводи за нейната неоснователност.Претендира се от въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС- Хасково.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№391/2023г. по описа на Районен съд-Хасково е образувано по искова молба на Е. С. М., подадена чрез пълномощник срещу ответника „Сити Кеш“ООД, гр.София.

Предявени са два обективно съединени иска ,съответно с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 от ЗЗД цена на иска - 365,24 лв. Искът по чл.55 ЗЗД е бил предявен като частичен за 10,00 лв./ частичен от 976,05 лв./.С протоколно определение от 30.04.2024г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, от 10,00 лв. на 365,24 лв.

По делото е постановено Решение №407/27.05.2024г., с което предявените обективно съединени искове са уважени. С решението е обявена за нищожна неустоечна клауза предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл.11 от Договор за потребителски кредит №***,сключен на 17.05.2022 г. между Е. С. М. и „Сити Кеш“ООД на основание чл.26,ал.1,предл.първо ЗЗД,вр. чл.22 от ЗПК,вр чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и поради нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК,вр. чл.21,ал.1 ЗПК.На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД „Сити Кеш“ООД е осъден да заплати на Е. С. М. сумата от 365,24лв.,като недължимо платена по клаузата за неустойка, обективирана в Договор за потребителски кредит №**, сключен на 17.05.2022 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 17.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 300,00 лв. Районен съд- Хасково е осъдил „Сити кеш“ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 480,00 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по делото.В мотивите на решението е посочено, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определено според размера на всеки един от съединените искове и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр.

2 чл.7 ал.2 т.1 и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С определение №1557/11.09.2024г. РС-Хасково постановено в производството по чл.248 ГПК съдът е приел, че определеното възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е законосъобразно и правилно, в справедлив и обоснован размер, а доводите на процесуалния представител на ответника неоснователни, поради което е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението с което молбата на ответника по делото за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение е предмет на съдебен контрол от въззивната инстанция.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Основният правен спор между страните по делото се свежда до това дали на пълномощника на ищеца осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, както и за всеки от предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД. Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2 ал.5 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

При преценка основателността на жалбата следва да се има предвид, че в правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с цената на иска и с принципа на справедливост. В тази връзка с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, цената на иска и вида на положената по делото защита.

В настоящият случай предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит.

Искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.С оглед изложеното справедливо е адвокатското възнаграждение да бъде определено под сумата от 480,00 лв., който размер се явява несправедлив прекомерен и непропорционален. Отделно от това следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна правна помощ. Следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая е минимален и се свежда по подаването на исковата молба и депозиране на писмена молба по делото, съдържаща съображения по съществото на спора.

Страните и техните процесуални представители не са присъствали на насрочените съдебни заседания и не са били извършвани допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства. Назначена е била експертиза по искане на ищеца, обективирано от 3 пълномощника му в исковата молба.

От значение за извода на съда и за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото. От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищеца, освен исковата молба по която е било образувано гр.д.№391/2023г. по описа на РС - Хасково е подал още 15 искови молби пред същия съд, от името на същия ищец срещу същия ответник, с които са предявени обективно съединени искове със същите правни основания по чл.26 ЗЗД и по чл.55 ЗЗД. Разликата между образуваните пред РС-Хасково граждански производства са различните договори за потребителски кредит, сключени от ищеца и ответното дружество „Сити Кеш“ООД.

По изложените съображения настоящият състав на въззивната инстанция намира подадената жалба за основателна, а обжалваното определение на РС - Хасково за неправилно, поради което това определение постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена чрез намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на адв. Д. М.- САК по реда на чл.38 ал.2 от ЗА от 480,00 лв. с ДДС на 240,00 лв. с ДДС.

Молбата за изменение на решението в останалата й част следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1557/11.09.2024 г.по гр.д.№391/2023г. на Районен съдХасково, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение №407/27.05.2025г.,по гр.д.№391/2023г. по описа на Районен съд- Хасково, в частта за разноските КАТО: