Решение № 20233 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20233 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110112966 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. С. Т. против (ИМЕ) осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура, в разумен срок, ведно със законна лихва от подаване на заявление за обезщетение за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с рег. № РС – 23 – 453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Страната поддържа, че с постановление от 18.07.2010 г.

А. Т. е бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 21.07.2010 г. на СГС по отношение на лицето е взета мярка за неотклонение „задържане по стража“, като фактическото задържане продължило повече от три месеца. В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление от 06.03.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното досъдебно производство, но постановеният акт към момента на подаване на исковата молба не е влязъл в сила, тъй като не е редовно връчен на пострадалия Й.А.Е.

Страната поддържа, че вследствие на прекомерната продължителност на воденото срещу лицето наказателно производство А. Т. е търпял редица притеснения и безпокойства, а чувството му за справедливост и нужда от доверие в институциите били нарушени. Ищецът поддържа, че депозирал заявление за обезщетение за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с рег. № РС – 23 – 453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС, като доколкото делото продължава да е висящо е налице хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, съгласно която иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие може да бъде предявен и когато забавеното производство е все още висящо.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени доводи за недопустимост на 1 исковата претенция поради забраната по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. По същество на спора в депозирания отговор са изложени твърдения, че причините за поголяма продължителност на производството са от обективен характер - сложността при събиране на доказателства по делото предвид необходимостта от издирване на пострадалото лице и извършване на процесуално следствени действия с негово участие. Представителят на Прокуратурата поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за търпени в резултат на продължителността на производството неимуществени вреди. В допълнение е отбелязано, че в периода на водене на процесното досъдебно производство срещу А. Т. са водени и други наказателни производства, както и че лицето е осъждано за извършване на престъпления от общ характер. При условията на евентуалност размерът на исковата претенция е оспорен като прекомерен и несъответен на твърдените вреди, както и на установената съдебна практика по аналогични казуси, включително и тази на Европейският съд по правата на човека. По изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност претенцията да бъде уважена в размер значително по-нисък от претендирания.

По допустимостта на производството:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. С Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК, е разяснено, че допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. В случая ищецът поддържа, че воденото срещу него досъдебно производство продължава да е висящо, които твърдения не са оспорени от ответната страна, поради което претенцията за обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок се явява допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От изисканото в цялост производство по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУПСДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура и констативен протокол № РС-23-453/17.01.2024 г. на Инспектората към ВСС се установява, че с постановление от 18.07.2010 г. А. С. Т. е привлечен в качеството на обвинявам за това, че за времето от около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на 18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), в съучастие, като съизвършители с К.И.К и неустановено по делото лице, противозаконно лишил Й.А.Е от свобода на посочения адрес – престъпление по чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 НК, за това, че за времето от около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на 18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), направил опит, с цел да набави за себе си имотна облага – пари в размер на 10000 евро принудил Й.А.Е чрез заплаха – казал му, че ако иска да живее да му даде сумата от 10000 евро, да извърши нещо противно на волята му – да преведе сумата от 10000 евро по банкова сметка от Иран в България и с това да причини на Й.А.Е имотна вреда в размер на 10000 евро, като опита останал недовършен поради независещи от дееца причини - Й.А.Е избягал като скочил от прозореца от горепосочения адрес, като деянието е извършено от три лица – А. С. Т., К.И.К и неустановено по делото лице – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и за това, че за времето от около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на 18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), в съучастие като извършител с К.И.К извършител и неустановено по делото лице извършител, отнел 2 чужди движими вещи – един брой пръстен от жълт метал, 250 долара, 57 лева и 1000 евро от Й.А.Е с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл побой на пострадалия като за отнемането на вещите пострадалия бил приведен в безсъзнание вследствие на побой и поставена инжекция с неустановена към момента течност и поставено в беззащитно състояние – вързал му ръцете и му запушил устата – престъпление по чл. 198, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

C постановления от 18.07.2010 г. наблюдаващият прокурор Н. е задържал под стража А. Т. и К.К и за срок до 72 часа, като в периода 19.07- 22.07.2010 г. са разпитани 3 свидетели, а с постановление от 18.07.2010 г. е допусната съдебно-медицинска експертиза. С определение от 21.07.2010 г. Софийски градски съд е определил на обвиняемите Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“, като така взетата мярка е потвърдена с определение на Софийски апелативен съд от 29.07.2010 г.

С определение от 23.09.2010 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молба на обв. К. за промяна на взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в полека такава, като съдебният акт е потвърден с определение от 30.09.2010 г. на Софийски апелативен съд.

С постановление от 05.10.2010 г. наблюдаващият прокурор К. е уважила частично исканията на процесуалния представител на А. Т. за събиране на нови доказателства по досъдебното производство, а с постановление от 07.10.2010 г. са уважени частично доказателствени искания на другия обвиянем в производството К.К.

С определение от 28.10.2010 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искане на А. Т. за изменение на взетата по отношение на лицето мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава, като съдебният акт е потвърден с определение от 04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд.

С постановление от 05.11.2010 г. отново е назначена съдебно-медицинска експертиза.

С определение от 10.01.2011 г. Софийски градски съд е изменил взетата по отношение на А. Т. и К.К мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на по 3000 лева за всяко едно от обвинените лица. Съдът в мотивите е приел, че в хода на досъдебното производство не са извършвани активни действия по разследване. Определението за изменение на взетата мярка за неотклонение е потвърдено с определение от 18.01.2011 г. на Софийски апелативен съд.

С постановление от 01.02.2011 г. е назначена съдебна финансово-икономическа експертиза, изготвена на 04.02.2011 г., а на 10.03.2011 г. е разпитан един свидетел.

С постановление от 11.03.2011 г. разследващ полицай при 03 РУП-СДВР е постановил принудително довеждане на свидетеля Й.А.Е, като лицето е обявено за издирване с телеграма 10810/17.03.2011 г. и бюлетин 76/11 г. на СДВР.

На 20.05.2011 г. разследващият орган е изготвил предложение за спиране на досъдебното производство, като съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС с постановление от 13.06.2011 г. производството по делото е спряно.

С постановление от 26.10.2012 г. наблюдаващият прокурор е възобновил разследването по досъдебното производство, като е приел, че установяването и разпита на пострадалия Й.А.Е е от съществено значение за изясняване на обективната истина, поради което следва да се поднови щателното издирване на лицето.

С постановление от 14.02.2013 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е спрял досъдебното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 ГПК.

С постановление от 20.05.2014 г. прокурор при Софийска градска прокуратура е възобновил разследването по досъдебното производство, като е разпоредено да се поднови щателното издирване на лицето Й.А.Е, като съгласно представени на лист 135-138 от том III от ДП писма е изискана информация за установяване на местонахождението на търсеното лице в страната.

Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 07.07.2014 г.

3 досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК, като на 13.07.2015 г. е възобновено и отново е разпоредено да бъде предприети съответните действия по установяване на лицето Й.А.Е. Съгласно писма на лист 155 – 160 от том III на ДП е изискана информация за установяване на местонахождението на търсеното лице в страната.

Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 05.10.2015 г. досъдебното производство отново е спряно, като с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 25.10.2016 г. същото е възобновено и е разпоредено да бъдат предприети действия по установяване на свидетеля Й.А.Е. Съгласно писма на лист 171 – 173 от том III на ДП е изискана информация за установяване на местонахождението на търсеното лице в страната.

Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 27.02.2017 г. е внесено предложение за спиране досъдебното производство. С постановление от 06.03.2017 г. прокурор при Софийска градска прокуратура е прекратил досъдебното производство, като постановлението е връчено на 16.03.2017 г. на Л. К.а ( майка на обвиняемия К.К ) и на 17.07.2019 г. на процесуалния представител на А. Т., като актът за прекратяване не е връчен на пострадалия Й.А.Е.