Решение № 465 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Велико Търново, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500624 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 690 от 08.06.2021 година, постановено по гр. д. № 3130/2020 година Районен съд – Велико Търново е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против И. М. М. относно установяване съществуване на вземането от 87,72 лв.- неустойка по Договор за мобилни услуги от 16.10.2018 година, за което е издадена заповед за изпълнение № 841 от 04.09.2020 год. по ЧГД № 2091/2020г. по описа на РС – Велико Търново

Против това решение е подадена възизвна жалба от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез адв. В. Г.. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и това, че съдът е приложен непосочено от ищеца основание за едностранно прекратяване на договора му с ответника, което да е основание за възникване правото на претендираната неустойканеправилно бил приложен чл. 87 , ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Излага подробни аргументи относно приложимост на клаузите на Общите условия. Прави искане по реда на чл. 186 от ГПК служебно въззивният съд да изиска от РС – Велико Търново препис от решение № 573 от 17.05.2021 година по гр.д. № 2741/2020 год. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

1

Ответникът И. М. М. чрез особения представител адв. В. М. е представила писмен отговор, чрез който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Смята решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Поддържа и възражението за нищожност на клаузата в договора относно неустойката, предмет на иска. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди това на районния съд и да остави без уважение възизвната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. В. Г., с писмена молба с характер на писмена защита поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения по съществото на спора. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна И. М. М., чрез назначения й особен представител адв. В. М. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съгласно чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявен от ищеца „ШЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, срещу И. М. М., установителен иск с предмет да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 87,72 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.07.2018г. за мобилен номер ***. Твърди, че с ответницата са били в облигационно отношение по силата на Договор за мобилни услуги от 16.07.2018г. за мобилен номер 359897057095 по абонаментен план „Джуниър“ и Договор за лизинг от 16.07.2018г. за устройство KIDS WATHC МyKi Touch PINK, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 3,39лв. По договора за мобилни услуги се бил задължил да предостави такива на ответника, който да заплаща при стандартен месечен абонаментен план от 7,99 лв., както и неустойка в случай на предсрочно 2 прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му, а с договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване на горепосоченото устройство при заплащане на месечни лизингови вноски. Твъди се също така, че ищецът направил отстъпка на предоставеното с договора за лизинг устройство с 86,13 лв. Ищецът твърди, че е изпълнол своите задължения, докато ответницата не е заплатила дължимите абонаментни такси за периода от 25.06.2018г. до 04.10.2018г. в общ размер на 349,74 лв.. На това основание договорът бил прекратен и била начислена неустойка в размер на 87,72 лв. по фактура № 7279900553 от 25.10.2018г. За тази неустойка била издадена заповед по чл.

410 ГПК по ЧГД № № 2091/2020г. на РС Велико Търново, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 87,72лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на ответницата.

Ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е заела становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове с искане да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е доказано договорът да е прекратен едностранно съгласно изискванията на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, за да възникне задължението за плащане на неустойка. Навежда и възражения, че уговорката за неустойка е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави и е неравноправна клауза.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.07.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен № 059897057095 за срок от 24 месеца, като ищецът се е задължил да предостави на отевтинка ползването на мобилни услуги срещу заплащането на месечна абонаментна цена в размер на 7,99 лв. по абонаментен план „Джуниър“ Уговорили и отстъпка в размер на 86,13 лв. от стандартна цена 103,86лв. за устройство KIDS WATHC МyKi Touch PINK. Това устройство ищецът предоставил на ответницата по силата на договор за лизинг за временно и възмездно ползване срещу заплащането на месечни лизингови вноски в размер на 3,39 лв., за срок от 23 месеца. Съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги е налице уговорка, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и приложените Общи условия, то ответницата като потребител дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не маже да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Ответницата е получила общите условия както по договора за лизинг, така и ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги. Били издадени фактури №№ 7255744985/25.07.2018г. и 7277107004 от 25.08.2018г. за цената 3 ползваните от ответницата услуги, която следвало да бъде платена съответно на 9.08.2018г. и 09.09.2018г. Била издадена и фактура с № 7279442846 от 25.10.2018г. със срок на плащане 9.11.2018г., в която била начислена неустойка в размер на 855,91лв. Горните две фактури били за обща стойност х325,97 лв. и за мобилни услуги предоставени чрез СИМ карти с №№ 0878217650, *** и ***. Поради неизъвршено доброволно плащане на горните суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 87,72 лв. – сбора от трикратния размер на месечните абонаменти без ДДС и било образувано ЧГД № 2091/2020г., обосновано като неустойка по т. 11 от Договора за мобилни услуги, обосновано с настъпило едностранно прекратяване на този договор поради неплащане на уговорените абонаментни вноски.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал.4 ГПК вр. чл. 92 ал.1 ЗЗД - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и процесуално допустим, доколкото е предявен в едномесечният преклузивен срок по чл.422 ал.1 ГПК, в хипотеза по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Уважаването на горепосочените искове предполага ищецът да докаже съществуването на паричното му притезание, съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК по основание и по размер. В процесният случай безспорно по делото се установява, че между „Теленор България“ ЕАД гр.София, в качеството на доставчик на мобилни услуги, и ответницата в качеството й на потребител, са възникнали валидни облигационни правоотношения от сключен между тях договор за мобилни услуги и лизинг. Договорите са срочни, както следва от 16.07.2018 г. - договор за мобилни услуги за мобилен номер 359897057095 за срок от 24 месеца и договор за лизинг за устройство KIDS WATHC МyKi Touch PINK за срок от 23 месеца.

По делото не е спорен факта, че ищецът – оператор на мобилни услуги е изправна страна по договора за мобилни услуги, за които са приложими Общите условия на Теленор България ЕАД на осн. чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото в деня на сключването им ответницата писмено е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ и е съгласна с тях.

Разпоредбата на т. 11 от Договора за мобилни услуги предвижда, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Съгласно т.19б б. „в“ от ОУ, ищецът има право да прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. В процесния случай ищецът е издал фактури за начислените неустойки, като такива за предсрочно прекратяване на договорите, но не е представил доказателства за писмени изявления, достигнали до ответницата за самото прекратяване на договора.

4

Доколкото едностранно предсрочно прекратяване от страна на ищеца е предпоставка за начисляване на неустойка по т. 11 от Договора за мобилни услуги вр. т. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът е следваше да докаже, че договорът за мобилни услуги е предсрочно едностранно прекратени от него, поради твърдяното нарушение от потребителя на задълженията му по него. Предвид писмения характер на договора за мобилни услуги, то и неговото едностранно предсрочно прекратяване от една от страните по вина на другата, би трябвало да бъде извършено в писмена форма. Следователно ищецът като изправна страна по договора не доказа, че е отправила към ответницата като неизправна волеизявление – писмено, с която да я е уведомил за приложението на т. 11 от Договора във вр. с т. 19, б. „в“ от ОУ. , за да възникне правото на вземането за неустойка в претендирания размер. С оглед това въззивния съд приема, че не е възникнало и не съществува вземането на ищеца против ответницата за начислената й неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в исковия размер. С оглед на това предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват недоказани по основание. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че не е приложима нормата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД относно отправяне на писмено изявление до длъжник с даване на срок за доброволно изпълнение. Напротив писмената форма на предсрочното прекратяване на договора произтича от обстоятелството, че страните именно в такава писмена форма са сключили договора за мобилни услуги. Позоваването на чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в“ на Общите условия е само относно предпоставките за прекратяването на договора, самото действие обаче трябва да бъде извършено в писмена форма и да достигне до знанието на длъжника, за да породи своите правни последици и за ищеца да възникне правото на вземането за неустойка, което у уговорено в т. 11 от договора за мобилни услуги.