Решение № 37 от 28.04.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Червен бряг, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20244440200043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Н. Д. Г., срещу Наказателно постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г., издадено от РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Червен бряг, с което за извършени две нарушения, съответно по чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 20.00 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, както и, че същото е неправилно. На база тези доводи се иска и цялостна отмяна на НП.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави бланкетно искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява изцяло неоснователна, при следните съображения:

На 27.06.202Зг. в 10.50ч. в град Червен бряг на кръстовището на ул. Шипка и ул. Стефан 1

Караджа Н. Д. Г. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер ЕН *** собственост на Д* ЕГН **********. Като извършва маневра движение на заден ход не се е убедил че пътя зад него е свободен, в следствие на което блъска паркираният т. а Шкода Октавия с peг. номер СВ*** собственост на Р. Б. Ц. гр. Ловеч като реализира ПТП с материални щети. Напуска мястото на ПТП без да изпълни задължението си като виновен участник в ПТП, като не изчаква на мястото на събитието или уведоми органите на МВР.

Водачът е уставен на 28.06.2023. в 09.00ч. в сградата на РУ-Червен бряг, с което виновно е нарушил чл.40 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП.

Това му поведение било забелязано от случайни очевидци, жалбоподателят не спрял и продължил движението си с автомобила. Подаен е сигнал в РУ – Червен бряг. На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип и след обективна преценка на ситуацията, оглед на местопроизшествието и на паркираното МПС, издирили и установили и другия участник в ПТП-то- настоящ жалбоподател.

Оперативният дежурен се свързал същия ден по телефона с водача Г., който на следващия ден дошъл на място, като е казал, че е изчакал на място да дойде някой за изясняване на ситуацията, дал е сумата от 100,00 лв. на човек, представил се, че блъснатия автомобил е негов и си е заминал.

Свидетелят И. В. В. – младши автоконтрольор при РУ Червен бряг, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 928545/28.06.23 г., за следните нарушения: за това, че се движи на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и за това, че нарушава задълженията си, като участник в ПТП, с които нарушил съответно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт без възражения и получил срещу разписка препис от акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

В законоустановения срок Г*** – * РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, упълномощен с Заповед № 8121з -515 – 14.05.2018г. и Заповед № 8121з -825 – 19.07.2019г. на Министъра на МВР издал против Н. Д. Г. Наказателно постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му наложил административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за това, че е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал.

1, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят без да отрича по същество фактите относно инцидента, е изложил твърдения за това, че не е действал виновно, умишлено, за да не задръсти движението паркирал автомобила си на около 15-20 м. от другата кола. В този момент към него дошъл мъж около 40 годишен с татуировка на лявата ръка под форма на кръст, който заявил, че ударената кола е неговата и започнал да вика. Той слязъл от колата и го попитал колко струва ремонта на колата и му дал 100лв. и тръгнал за гр. София. Последвало издаването на 2 обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания в максимален законов размер по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Гореизложените фактически положения съдът възприе след съвкупна оценка и анализ на приобщените по делото по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.

Към изложените в протокола фактически констатации, съвпадащи и с тези изложени в процесните АУАН и НП, в случая са налице и преките свидетелски показания на на двамата полицейски служители И. В. и В. В., които на свой ред също са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

При така описаното състояние и обем на ангажираната от АНО доказателствена съвкупност, съдът я кредитира изцяло, още повече, че в случая от страна на жалбоподателя не са противопоставени никакви оборващи я други доказателства. В тази връзка са налице и свидетелските показания на шофиралата блъснатия автомобил свидетелка В. Б., която на свой ред, с показанията си, с нищо не променя установената по делото от другите доказателствени източници фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект съдът не констатира никакви нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, още по-малко съществени такива, представляващи формално основание за отмяна на НП:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложената към адм.преписка Заповед № 8121з -515 – 14.05.2018г. и Заповед № 8121з -825 – 19.07.2019г. на Министъра на МВР. Двата акта съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число дата и място на извършване на нарушенията със съответните обективни и субективни признаци и на обстоятелствата, при които са констатирани.

Налице е и пълно съответствие на фактическото описание на двете нарушения с цифровата им квалификация по чл.40 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП, както и с последващата им правна санкция по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В случая се установява, че водачът на МПС, причинило ПТП, при движението си по кръстовището на ул. Шипка и ул. Стефан Караджа, не е контролирал управляваното от него МПС - извършва маневра движение на заден ход, като блъска паркиралият т.а „Шкода“. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

Не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, доколкото административнонаказателна отговорност е ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушението по чл.40 ал. 1 от ЗДвП е в абсолютно определен размер - глоба 20 лева, поради което отсъстват предпоставки за обсъждане размера на наказанието за това 3 нарушение.

След настъпилото ПТП неизвестният водач е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП да уведоми съответната служба за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП, от което са причинени само имуществени вреди, при положение че между него и другия водач не е имало съгласие за причините за настъпването му. Категорично се установява, че водачът е разбрал за ПТП, но не е останал на място и службата за контрол не е била уведомена. Отново не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС са в максималния размер, като размерът на наказанията е правилно определен и съответства на обществената опасност на нарушението.

От материалноправна страна:

Предвид гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото безспорно се установи факта на извършено нарушение по чл.40 ал. 1 от ЗДвП, като вследствие извършвайки маневра движение на заден ход, блъска друго паркирано МПС, причинявайки ПТП, с материални щети и по двата автомобила. За така извършеното нарушение, жалбоподателят следва да понесе административно-наказателна отговорност по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

Безспорно се установи и че след причиняване на ПТП-то, жалбоподателят не е спрял, за да установи последиците от неправомерното си поведение в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, за което същият следва да понесе отговорност и съгласно чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Понастоящем в действащия ЗДвП е налице специална разпоредба- чл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.21 г./, която изрично изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. В този смисъл, в процесния казус остават без правно значение фактите дали и доколко процесното ПТП е било „леко“ и с „незначителни материални щети“, съответно дали поради тези факти е налице „маловажен случай“ на нарушение, изключващо наказуемостта му.

На последно място, по делото безспорно се установи, че и двете нарушения са извършени от жалбоподателя виновно-непредпазливо, в конкретна форма-небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Това на свой ред е достатъчно за субективната съставомерност на нарушенията и тяхната наказуемост, съгласно изричните разпоредби на чл.7, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.11 ЗАНН.

При така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г., издадено от РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Червен бряг, с което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. К*, за извършено нарушение по чл.40 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв., както и за извършено нарушение по чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5