Решение № 21 от 13.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500501025 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Длъжникът по изпълнението И. Н. Н., ЕГН ********** обжалва действията на съдебния изпълнител по изп.д.№12012/2024г. по описа на ДСИ в СИС при РРС, изразяващи се в предприемане на действия на принудително изпълнение спрямо вземания, които счита за несеквиетируеми. Твърди, че от пенсията му за инвалидност се удържат и превеждат по сметка на РРС по 70 лева. Няма понятие какви пари и за какво дължи на РРС, иска да бъдат спрени удръжките до излизането му от затвора, тъй като не работи, не получава никакви доходи и живее само на социална пенсия от 359.63лв. Счита, че предприетите действия нарушават несеквестируемостта и иска отмяна им.

Ответниците по жалбата Районен съд-Русе и присъединения взискател НАП не са подали възражения в срока по чл.436 от ГПК и не вземат становище по жалбата. Приложени са и мотивите на ДСИ при СИС на РРС във връзка с обжалваните действия.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, 1 мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжника по изпълнението и е срещу насочването на изпълнението върху имущество, което той счита за несеквестируемо. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В рамките на производството съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта като неговото отменяне е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено изрично искане за това. В ТР е посочено, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва действията на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие.

2

Ето защо жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Районен съд-Русе срещу длъжника И. Н. Н. въз основа на изпълнителен лист №23/08.01.2024г., издаден по ч.н.д.№2383/2022г. по описа на РРС, за събиране на вземане в размер на 5 лева-държавна такса за издаване на изпълнителен лист. На основание чл.458 ГПК е конституирана НАП като присъединен взискател за дължими публични задължения в размер на 7241.38лв. При образуване на изпълнителното производство е било ясно, че длъжникът е лице, което изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Белене.

По искане на взискателя, със запорно съобщение връчено на 05.03.2024г. на касиера на Затвора – гр.Белене, ДСИ е наложил запор върху възнаграждението за положен труд и личната партидна сметка на длъжника И.

Н., за което последният е уведомен на 29.04.2024г., когато му е връчена ПДИ.

В отговор на запорното съобщение от Затвора – гр.Белене е отбелязано, че лицето И. Н. Н. работи и ежемесечно ще му се правят удръжки по запора, но на РС Русе ще се превеждат на тримесечие, както и че има още три запора. По изпълнителното дело има приложени платежни документи за постъпили суми:

6.72лв.-на 18.04.2024г.; 27.12лв.-на 19.07.2024г.; 70лв. на 13.09.2024г.; 65лв. на 11.10.2024г.; 65лв. на 12.11.2024г.; 65лв. на 11.12.2024г. Към жалбата са приложени разпореждане на НОИ, видно от което на И. Н. Н. е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 359.63лв., както и епикриза от УМБАЛ „Света Анна“АД-София.

С оглед на така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна. От правилото на чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в чл. 444 и чл. 446 ГПК, които регламентират имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение. Жалбоподателят счита, че по отношение на получените от него средства от социална пенсия в размер на 359.63лв. е налице несеквестируемост, тъй като той не работи и не получава никакви доходи. В случая обаче запорът е наложен върху възнаграждението за положен труд и личната партидна сметка на длъжника - жалбоподател, по която не се установява да постъпва пенсията му. Изрично в запорното съобщение до Затвора-гр.Белене е посочено, че удръжките се правят при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, а от там е отговорено, че лицето работи 3 и от тези средства ще му бъдат правени удръжки. Получаваните от И. Н. доходи от положен труд са извън обхвата на чл.446 ГПК и срещу тях може да се насочва принудително изпълнение. В случая жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. За полагания в пенитенциарните заведения труд са приложими специалните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за приложението му /ППЗИНЗС/. Съгласно чл. 77, ал.1 ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, определена със заповед на Министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. В хипотезата, при която едно лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода работи съобразно регламентираната в закона възможност, не възникна трудово правоотношение по смисъла на КТ, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само с цел получаване на възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, в която изрично е предвидена възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Предвид това, съдът намира, че наложения от ДСИ запор е законосъобразен и не подлежи на отмяна. В допълнение следва да се отбележи, че законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от 4 момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават доходи в размер на минималната работна заплата за страната. Отделно от изложеното следва да се посочи, че по делото няма никакви доказателства, които да установяват, че жалбоподателя има някакви нужди, свързани със здравословното му състояние, извън осигуреното му медицинско обслужване като лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода.

По така изложените съображения съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна, а наложения запор е законосъобразен и не подлежи на отмяна.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Русе, понастоящем в Затвора – гр.Белене, против действията на държавен съдебен изпълнител по изп.д.№12012/2024г. на СИС при РРС, изразяващи се в предприемане на действия на принудително изпълнение-налагане на запор върху възнаграждението за положен труд и личната му партидна сметка.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5