Определение № 767 от 25.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500315 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против Разпореждане № 517/19.01.2024г. по ч.гр.д.№ 260/2024г. по описа на РС-Бургас , обективирано в Заповед за незабавно изпълнение № 212/19.01.2024г. по ЧГД № 260/2024г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. К. К. за сумата от 421,20 лв., представляваща част от главницата за застрахователни премии по Договор за потребителски кредит № 7000294591/18.07.2017г., сумата от 1528,19 договорна лихва за периода от 25.09.2017г. до 25.07.2020г. и сумата от 2908,05лв. обезщетение за забава за периода от 25.09.2017г. до 04.01.2024г. В жалбата изрично се заявява, че не се обжалва разпореждането за отхвърлената сума от 410,54 лева такса за оценка на риска, в която част първоинстанционният акт е влязъл в сила.

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.Сочи, че застраховките не са едностранно сключвани и не зависят от дискрецията на банката;за сключването им било необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя - кредитополучател. Кредитополучателят изрично заявил пред банката желанието си и е дал съгласието си относно сключването на застраховки.

Доказателство за това било и съответното волеизявление и отбелязване от страна на потребителя в чл. 5 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В конкретния случай допълнителните услуги застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране се извършва от банката съобразно договореното между страните в договора за кредит,не били задължително условие за получаване на сумата по кредита (както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент), поради което сумата по застраховките законосъобразно не била включена в ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК изисквала в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки и в случая в чл. 19 от договора за кредит страните 1 изрично уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такива или да се присъедини към някоя от предлаганите от кредитора застрахователни програми, без това да е задължително условия за сключване на договора за кредит. В договора за кредит липсвала и уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, което било друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита.Заявява се, че сключените от потребителя застраховки, по които „Ти Би Ай Банк“ е застрахователен посредник, не били част от разходите по кредита и съответно не били включени при формирането на ГПР. След изменението обаче, в § 6 от закона било предвидено, че в чл. 19 ЗПК се добавят нови алинеи 4 и 5,с които се целяло именно да се установят точно и ясно общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване. За тази цел законодателят въвел ограничение не върху размера на договорната лихва, а върху годишния процент на разходите, който предвид същността си на измерител на всички разходи по кредита, включващи и договорната лихва, дава точната информация за дължимото от кредитополучателя.По тази причина за договори, които са сключени след изменението на ЗПК, (какъвто бил процесният случай), се счита, че посочената от заповедния съд съдебна практика не може да бъде следвана. С посочените промени и въвеждане на таван на ГПР (в петкратен размер на законната лихва по просрочени вземания/ навежданите съображения, че трикратен размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, вече нямало как да са относими. Вместо това в правомощията на съда било да съобрази дали размера на годишния процент на разходите не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, тъй като това би довело до нищожност на подобни договорни разпоредби. В конкретния случай,видно от представения договор било, че ГПР по него не надвишава законовия лимит от 50 процента. Частният жалбоподател претендира отмяна на разпореждането в отхвърлителната част и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. В жалбата изрично се заявява, че не се обжалва разпореждането за отхвърлената сума от 410,54 лева такса за оценка на риска, в която част първоинстанционният акт е влязъл в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от пълномощник на процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по заявление, подадено от частния жалбоподател „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417, ал.1,т. 2 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Т. К. К. за сумите, както следва:

3616,60лв. главница, 1528,19лв. договорна лихва за периода от 25.09.2017г. до 25.07.2020г. и сумата от 2908,05лв. обезщетение за забава за периода от 25.09.2017г. до 04.01.2024г.

Изложено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 7000294591/18.07.2017г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 04.01.2024г.

Твърди се, че договорът за кредит не е сключен при общи условия. Към заявлението са приложени пълномощно, извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски 2 кредит, декларация за Общи условия от кредитополучателя, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

Заповедният съд е издал исканата заповед за незабавно изпълнение за сумите:

2784,86лв. - главница, ведно с законната лихва върху нея, считано от 17.01.2024г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски, от които 55,70 лв. - държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил заявлението в частта му, касаеща вземанията за главница за сумата от 421,54 лева,представляваща част от главницата за застрахователни премии по договор за потребителски кредит, 410,54 левапредставляваща част от главницата - за еднократна такса за оценка на риска; сумата от 1528,19 договорна лихва за периода от 25.09.2017г. до 25.07.2020г. и сумата от 2908,05лв. обезщетение за забава за периода от 25.09.2017г. до 04.01.2024г.

Съдът е изложил мотиви в насока, че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Застраховката била сключена и в полза на кредитора, като представляващ застрахователя - срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновавало извода, че тя е условие, наложено от банката, а не избрано свободно от потребителя, поради което и на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД застрахователната полица се явявала нищожна. Допълнително е изложен мотива, че застраховката е във връзка с договора за кредит и като такава следва да бъде включена в ГПР, като част от общите разходи по кредита, тъй като обезпечава вземането на кредитора, което водело до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на искането за договорна лихва са изложени мотиви, че е начислявана върху главница, включваща застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, поради което в настоящото производство преизчисляването на действително дължимата такава не било възможно, като същото се отнасяло и за мораторната лихва.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 от ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал.

3 от ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави. Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, 3 включително приложимите общи условия. Това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, включително и цитирания Договор за потребителски кредит № 7000294591/18.07.2017г. От съдържанието на същия се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на Т. К. К. кредит в общ размер на 3000 лв. със срок за погасяване 25.07.2020г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 156,61лв., последната в размер на 156,55лв., общо 36 на брой вноски, с лихвен процент по кредита – 27,09 %, ГПР 41,58% и общ размер на задължението 5637,90 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор.

Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита е в размер на 3831,74 лв.,тъй като в тази сума се включва освен сумата на кредита от 3000 лева, така и 421,20 лева BANK живот агент/застрахователна премия/ и сумата от 410,54 лева такса за оценка на риска.От представеното извлечение от счетоводните книги става ясно, че от кредитополучателя са заплатени 1 месечна вноска и не са заплатени останалите 35.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на заповедния съд относно недължимостта на сумата по клаузата за застраховка.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя” като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на 4 уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.