Решение № 20642 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20642 гр. *****, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20241110106387 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: ******************************, е предявила срещу ******************, ЕИК:

****************, със седалище и адрес на управление: *****************, в условията на обективно евентуално съединяване следните искове: - установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г.; - в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г. поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: ***************** 5, е предявило срещу Д. В. С., ЕГН:

**********, с адрес: ******************************, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 479,47 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 12.04.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 716,18 лв. – договорна лихва за периода от 27.07.2023г. до 12.04.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 27.07.2023 г. е сключил със ****************** договор за потребителски кредит № 976831, по силата на който му бил отпусната заемна сума в размер на 1 500 лв. при посочен ГЛП 36 %, ГПР – 42.58 % срещу насрещното задължение да върне сума в общ размер на 2 306,04 лв. съобразно погасителен план на 24 вноски. Съобразно чл. 17 от процесната сделка страните уговорили изпълнението на задължението да се обезпечи чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на изискванията в Общите условия, като при непредставянето на обезпечение се дължала неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по 1 кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Допълва, че размерът на неустойката възлизал на 2 930,16 лв. и тази стойност била включена в погасителния план. Излага, че условията за осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок били неосъществими, поради което предоставянето му се явявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в размера на ГПР.

Допълва, че неточното посочване на ГПР по естеството си е заблуждаваща търговска практика. Навежда доводи, че в разрез с чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит не е отбелязано кои разходи формират ГПР, като по този начин потребителят е лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 27 от процесната сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 976831 от разстояние. Твърди, че на потребителя била предоставена преддоговорна информация. Релевира възражение, че подобна неустойка не е начислявана и събирана от потребителя, както и че клаузата на чл.

27 от процесната е валидна, кореспондира с добрите нрави и не излиза извън присъщите функции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещен осъдителен иск при твърдения, че в изпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит № 976831 на 27.07.2023г. погасил задълженията на ищеца по предходен кредит, а остатъкът от заемната сума му бил преведен по банкова сметка в ************. Излага, че първоначалният ищец не е изпълнил задължението си да върне заемната сума, като били извършени единствено две плащания, както следва: 220 лв. на 27.07.2023г. и 220 лв. на 24.08.2023г. Счита, че са налице предпоставките процесният договор за кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 24, ал. 1 от процесната сделка, като моли насрещната искова молба да се счита за уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещния иск, с който първоначалният ищец излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че съобразно чл. 23 ЗПК след установяване недействителността на договора за кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски, в това число и законна лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът Д. В. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът ****************, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца по първоначално предявените искове при пълно и главно доказване е да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 976831 от 27.07.2023г. със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорената при условията на евентуалност клауза, както и че договора/същата клауза са сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, поради което са нищожни.

Не е спорно между страните, че е сключен договор за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1500 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне на 24 месечни вноски, всяка в размер на 218,17 лева, при ГЛП от 36,00% и ГПР от 42,58 %, като общата сума която е следвало да бъде върната възлиза на сумата от 2306,04 лева /изчислена към датата на сключване на договора/ и включваща гланица и лихва. В раздел V „Обезпечения“, чл. 17, ал.1 от договора страните договорили, че кредитополучателят в тридневен срок от сключване на договора следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице следва да отговаря за всички задължения на кредитополучателя, съответно да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на гаранцията трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 27 от договора страните договорили, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е предоставено договорно обезпечение, платима съгласно договореното в чл. 27, ал.2 от договора периодично, заедно с всяка погасителна вноска. Така по делото се установява, че ищецът не е предоставил обезпечение в срок, поради което във погасителната вноска е включена и неустойка, като общо дължимата сума по кредита за главница и лихва + неустойка възлиза на сумата от 5236,20 лева.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, допусната във връзка с така предявените насрещни искови претенции, установява, че към дата 19.09.2024г. главницата е в размер на 1 479,47 лева, като е онагледено, че от дадената в заем главница от 1500,00 лева е погасена от Д. С. сума в размер на 20,53 лева. Отговорено е че остатъка на дължимата по договора договорна лихва е в размер на 716,18 лева, като от начислената в размер на 805,89 лева е погасена от С. сума в размер на 89,71 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спора е потребителски. Не е спорно, че е възникнало между страните процесното правоотношение, както и че ищцата е получила заемната сума. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на 3 чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал.1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 от ЗПК. Така, според чл. 11, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Така "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а "обща сума, дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В конкретния случай кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 42, 58 %, в който е включена единствено възнаградителната лихва и изрично е посочено, че ГПР е в този размер само при положение, че договорът е валиден за целия срок, всяка от страните изпълнява точно своите задължения, съответно няма начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит.