Решение № 217 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500443 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Д. А. Ш. чрез процесуалния му представител адвокат Р. Р. против решение № 995/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3362/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни съображения, свързани с интензитета на претърпените от него морални болки и страдания, специфичността на случая и личността на пострадалия, които при правилна оценка биха довели до определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск в пълния претендиран размер. Оспорва въззивната жалба на П.Р.Б. като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски 1 за въззивната инстанция.

Подадена е въззивна жалба и от П.Р.Б. против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на Д. А. Ш. 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство, както и в частта, в която е осъдена на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 от ЗА да заплати на адвокат Р. Р. като процесуален представител на ищеца 3 969 лв. възнаграждение за оказана безплатно правна помощ. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел в пълнота разумния срок на провеждането му, сравнително леката мярка за неотклонение, наличието на друго водено против ищеца наказателно производство в този период и неправилното приложение на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да го отмени в тази част и да отхвърли изцяло иска, а ако не възприеме това становище, да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив такъв, съответстващ на принципите по чл. 52 от ЗЗД и утвърдената съдебна практика в страната по подобен род дела, както и да бъде намалено определеното възнаграждение на адвокат Р., тъй като делото не се явява с голяма фактическа и правна сложност. Не е взела конкретно становище по подадената от Д. А. Ш. въззивна жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Д. А. Ш. чрез процесуалния му представител адвокат Р. Р. против П.Р.Б. иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че е бивш военен с висше образование – ******, специалност „Р.“, гражданска специалност „Източни езици – турска филология“ във ВНВУ „В.Л.“, висше военно академично образование – магистър по военно дело, специалност „Командно-щабен, оперативно техническо разузнаване“ във Военна академия Г.С.Р.-1996“ и висше военно академично образование, специалност „****** в стратегически и оперативни звена на въоръжените сили“ във Военния колеж на СВ, К., П., С.**, започнал 2 военната си кариера през 1986 г. като ******, преминал през командир на разузнавателна група, командир на рота, командир на парашутно разузнавателен батальон и други ръководни длъжности, за да достигне до началник на отдел „Специални сили“ в командването на сухопътните войски, бил изпращан на две мисии в А., а с указ на президента от 2012 г. бил произведен в бригаден генерал и назначен за командир на 61-ва С. механизирана бригада, за изпъленние на която длъжнист му бил предоставен достъп за класифицирана информация на ниво „Строго секретно“. По време на дългогодишната си кариера на ****** Ш. получил множество награди и отличия, а с решение на Министерския съвет бил номиниран за старши национален военен представител в командването на НАТО, считано от 01.05.2015 г. В началото на април 2015 г. на територията на 61-ва С. механизирана бригада пристигнали две служебни коли на военна полиция, водени от прокурор при ВОП, които нахлули в кабинета му и в други кабинети и започнали да извършват претърсване и изземване, както и разпити, демонстрирайки силови възможности, които действия продължили 10 ч., с постановление от 16.04.2015 г. той бил привлечен като обвиняем по ДП №****/2015 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура за извършване на престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, като същия ден това било оповестено чрез много медии, а по време на воденото наказателно производство прокуратурата използвала незаконосъобразни и веморални способи за сплашване на свидетели и специална военна операция за уличаването му в извършване на престъпление, бил му отнет достъпът до класифицирана информация, а това довело до обективни затруднения да изпълнява служебните си задължения като бригаден генерал и командир на бригадата, което го принудило да подаде рапорт за напускане, като с указ на президента от 08.10.2015 г. бил освободен от длъжност. Впоследствие бил внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 313/2017 г. по описа на Военен съд - Пловдив, приключило с оправдателна присъда на три инстанции, но му били повдигнати нови обвинения и образувано н.о.х.д. № 96/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив, завършило с оправдателна присъда, след което делото било прекратено.

Междувременно било образувано ДП №****/2015 по описа на Военно окръжна прокуратура – С. и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК за това, че в 3 качеството си на длъжностно лице – национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Р.Б. в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в А. на 24.10.2010 г. в К., А. присвоил чужди движими вещи – одеала, зимни комплекти, зимни якета, спортни екипи, топки, трофейни канчета и походни легла, всички собственост на НАТО, поверени му в това качество да ги управлява, като организира раздаването на имуществото на А.ското население и за нуждите на българския контингент, като разпоредил това имущество на обща стойност 10 225 лв. да бъде транспортирано в Б. до летище П. на 22.08.2010 г., а за улесняване на престъплението извършил друго престъпление – по чл. 311, ал. 1 от НК, като в същото качество в кръга на службата си съставил официален документ – опис на товара, в който удостоверил неверни обстоятелства. По това обвинение било образувано н.о.х.д. № П-80/2017 г. по описа на Военно окръжен съд – С., приключило с оправдателна присъда, обжалвана пред Военно апелативен съд С. и потвърдена, като пред Върховния касационен съд не бил поддържан подаденият протест и не било допуснато касационно обжалване, като на Ш. били наложени като мерки за процесуална принуда „Парична гаранция“ и „Забрана за напускане пределите на Р.Б.“. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се с отнемане достъпа му до класифицирана информация, което довело до обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения като бригаден генерал и командир на 61-ва С. механизирана бригада, в резултат на което бил принуден да подаде рапорт за напускане и това му попречило да се издигне в служебната йерархия чрез назначаване в структурите на НАТО, бил подложен на изключителен стрес в продължение на около пет години, той се притеснявал да не бъде осъден, процесът бил отразяван в медиите и станал достояние на широк кръг адресати, отключило се заболяване захарен диабет, получил посттравматично стресово разстройство с промяна на емоционалния баланс и изразена депресивна симптоматика, честа смяна на настроението и повишена раздразнителност, нарушени били социалната му регулации и липса на потребност от социални контакти, имал нарушение на съня – трудно заспиване, наличие на кошмари, бил уронен престижът и доброто му име в обществото, сред колеги, семейство и приятели, отчуждил се от своите близки и приятели. Доколкото в резултат на действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата, 4 изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем, изготвянето на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържането на обвинението пред всички инстанции, той претърпял неимуществени вреди, Ш. моли съда да осъди П.Р.Б. да му заплати обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 39 137,20 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 120 000 лв. за периода от 15.12.2020 г. до 15.12.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът П.Р.Б. оспорва иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Счита, че не са установени твърденията за преживени психически и емоционален стрес, негативно отражение върху живота и здравето на ищеца, влошено психическо и физическо състояние, негативни последици в личен и професионален план, като наказателното производство е приключило в разумен срок с оглед неговата фактическа и правна сложност, на ищеца била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, а мярката „Забрана за напускане на страната“ е взета по друго водено срещу Ш. досъдебно производство. Оспорва наличието на причинна връзка между наказателното производство и отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация, а медийното отразяване на случая не е инициирано от прокуратурата и нейните органи не са предоставяли манипулативна или невярна информация. Твърди, че претендираното обезщетение е в завишен размер и несъобразен с принципа на справедливостта, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и социално-икономическите условия в страната, а доколкото в процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е трудно да се разграничат търпените от двете дела неимуществени вреди. Навежда възражение за освобождаване на прокуратурата от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ или намаляване на същата на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

С обжалваното решение е осъдена П.Р.Б. да заплати на Д. А. Ш. 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК по н.о.х.д. № П-80/2017 г. по описа на Софийски военен съд, по 5 което ищецът е оправдан с влязла в сила на 01.04.2019 г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 20 лв. разноски по делото, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 120 000 лв., а П.Р.Б. е осъдена да заплати на адвокат Р. Р. 3 969 лв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлителната му част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.