Решение № 244 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110154208 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 547,86 лева, представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, поради настъпило застрахователно събитие - нанесени щети по заден калник, задна врата и заден десен панел на застрахования автомобил „...“ с рег. № ...., ведно със законната лихва от деня на отказа – 05.11.2020 г. до предявяване на иска, както и законната лихва считано от предявяването на иска – 06.10.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 14.11.2019 г. е сключил договор за застраховка „Каско“ с ответника, касаещ собствения му лек автомобил „...“ с рег. № ..... В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, което е било установено от ищеца на 01.11.2020 г., при което на автомобила са причинени материални щети, за което застрахователят е уведомен и е образувана щета № ... и е извършен опис. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Твърди, че са налице основанията предвидени в общите условия по застрахователния договор за освобождаване на застрахователя от отговорност, а именно, че към момента на сключване на полицата задния калник, задната врата и задния десен панел на процесния автомобил са били увредени, поради което и претендираната щета представлява непокрит риск. Излага доводи, че претенцията е завишена по размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 07.12.2023 г.

1 съдът е допуснал изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от 547,86 лева – на 758,04 лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно сключването на застрахователен договор по отношение на автомобил „...“ с рег. № ...., по който застраховател се явява ответникът, както и заявяването на процесната щета по повод увреждането на автомобила.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р. С., както и е прието заключение на САТЕ.

От показанията на свидетел Р. С., се установява, че същият не е собственик на автомобил с марка „...“ с рег. № ...., но през 2020 г. го е ползвал, както и че той лично е завеждал „Каско“ щети в ЗК ФИРМА. Автомобилът е бил собственост на С. Ч., но С. го е използвал като служебен. Твърди, че през ноември 2020 г. след като закарал автомобила на автомивка и бил измит, установил, че са налице щети, след което завел щетата при ЗК ФИРМА.

Споделя, че не е забелязал кога са настъпили щетите. Твърди, че не е участвал в ПТП с процесния автомобил. През 2020 г. е ползвал автомобила и е паркирал същия пред блока, в който живее, като е оставял автомобила в междублоковото пространство, на поляна, тъй като няма гараж. Споделя, че често пътувал из цяла Б., паркирайки винаги колата където е разрешено, поради което не може да каже кога и къде точно са нанесени процесните щети по автомобила. Твърди, че той лично е сключил застраховката „Каско“, като към този моменти не е имало щети по автомобила.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че увреждането по „Врата задна (багажник)“ представлява овална деформация със ширина около 2 см, която може да бъде получена както в паркирано, така и при движение на процесното МПС. Уврежданията по „Панел заден десен“ представляват коси задирания с различен интензитет, които могат да бъдат също получени както в паркирано съС.ие при съприкосновение с твърд и грапав предмет, така и при движение. Вещото лице, след анализа на представените по делото доказателства (снимков материал по полица № .... от 14.11.2019 г. и снимков материал по полица № .... от 30.10.2018 г.) установява, че врата багажник е била увредена, със степен „1+Боя“.

Стойността, необходима за възстановяване на всички увреждания на процесния автомобил на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 758,04 лева, а стойността необходима за възстановяване само на „Врата задна (багажник)“ е в размер на 454,26 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена 2 застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ е да е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по този договор, е необходимо не просто застрахователя да е констатирал щети, изразяващи се в повреда на застрахованото имущество, а те да са причинени в резултат на събитие представляващо покрит по договора риск. Само при наличието на такова застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да плати обезщетение съгласно чл. 405 от КЗ. В доклада по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на застрахователен договор по отношение на автомобил „...“ с рег. № ...., по който застраховател се явява ответникът, както и заявяването на процесната щета по повод увреждането на автомобила, като е указал на ищеца доказателствената тежест в процеса, а именно настъпването на събитие представляващо покрит риск по договора, както и размера на вредите.

Ответникът е направил възражение, като твърди че са налице основанията предвидени в общите условия по застрахователния договор за освобождаване на застрахователя от отговорност, а именно, че към момента на сключване на полицата задния калник, задната врата и задния десен панел на процесния автомобил са били увредени, поради което и претендираната щета представлява непокрит риск. В заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице сочи, че при анализ на представения снимков материал към застрахователната полица № .... от 14.11.2019 г. и полица № .... от 30.10.2018 г., „Врата задна (багажник)“ е била увредена със степен „1+Боя“ към момента на сключване на застраховката.

Доколкото обаче, ответникът не е представил други доказателства, с които да докаже наличието на констатирани щети по „Врата задна (багажник)“ към момента на сключване на застрахователната полица, а единствено снимки, които не са годно доказателствено средство, то съдът счита възражението на ответника, че са налице основанията предвидени в общите условия по застрахователния договор за освобождаване на застрахователя от отговорност за неоснователно.

От събраните по делото доказателства, включително от свидетелските показания и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна-автотехническа експертиза, не може да се установи по безспорен начин механизма на настъпване на щетите. Безспорно точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на вредите на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за 3 наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение. От показанията на свидетеля С., който е управлява процесния автомобил към момента на увреждането, се установява, че същият не е участвал в ПТП, като не сочи къде и кога са настъпили вредите, а единствено, че е констатирал същите през м. ноември 2020 г., поради което не може да бъде установено към кой момент, както и къде и по какъв начин са настъпили твърдените щети по автомобила. Освен това, в заключението вещото лице сочи, че щетите са по „Врата задна (багажник)“ и „Панел заден десен“ могат да бъдат получени както в паркирано, така и при движение на процесното МПС.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, за което съдът е дал указания в определението си по чл. 140 ГПК, не е установил настъпването на щетите да е в резултат на събитие, съставляващо покрит застрахователен риск. Съдът намира, че с оглед на липсата на установен точен механизъм за настъпване на вредите, не е доказана причинноследствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените увреждания. Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на деликта, поради което и исковата претенция се явява неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед неоснователността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, то акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски :

При този изход на спора, ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер на 500 лева – 200 лева за депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Ч., ЕГН: ********** срещу ЗАД „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ФИРМА“ АД да заплати на С. С. Ч., ЕГН:

********** да заплати сумата от 758,04 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ... г. по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № .... за имуществени вреди на автомобил „...“ с рег.

№ ...., във връзка със застрахователно събитие установено от ищеца на 07.11.2020 г. събитие, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва от деня на отказа – 05.11.2020 г. до предявяване на иска.

4

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. С. Ч., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... сумата от 500 лева – разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5