Решение № 1498 от 24.08.2017, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1498 гр. Пловдив, 24 август 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 236 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** *** против Заповед № РД-16-1237/22.12.2016г. на Кмета на район

“Централен”, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:

“Кафе-аператив и покрит проход” в УПИ ІІ - 1392, кв. 455ᵃ, по плана на І градска част, ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: ул. **, гр. Пловдив, изграден от С.М.Ш., и С.М.Ш. в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ – без одобрените проекти и без надлежно издадено разрешение за строеж.

На първо място се твърди, че административният орган не е изследвал хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на

ЗИД на ЗУТ във връзка с търпимостта на строежа.

Възразява се, че в процесната заповед не са изложени мотиви, както и че не са изследвани всички фактически обстоятелства във връзка с изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на заповедта.

В жалбата се посочва също, че заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон, в нарушение на чл. 195, ал.6 от ЗУТ.

Ответникът

- Кмет на Район „Централен“, Община “Пловдив”, чрез процесуалния си представител, взема становище, с което намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и потвърдена оспорената заповед, като издадена в необходимата форма, от компетентен оран, при спазване на процесуалния и материалния закон, съдържаща правни и фактически основания и съобразена с целта на закона. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни лица от Район „Централен“ Община -Пловдив, на строеж „Кафе-аператив и покрит проход“ в УПИ II-1392, кв. 455ᵃ, по плана на I-ва градска част, ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „**“ № 27, обективирана в констативен акт /КА/ № 80/18.11.2016 г. (л.14), с който е установено, че в УПИ II-1392, кв. 455ᵃ, по плана на I-ва градска част, ПИ с идентификатор *** има изградена масивна едноетажна постройка с приблизителна площ 56 кв.м. и размери-„..както е показано на схема..“. Конструкцията на сградата е масивна стоманобетонна. Покривът на постройката представлява стоманобетонна плоча.

Ограждащите зидове са тухлена зидария. Сградата е завършена с положени мазилки и дограми, захранена с вода и електричество. Сградата се обитава.

Описано в КА е, че имотът е собственост на С.Ш. и С.Ш., съгласно НА № 44, т.1, рег. № 358, дело № 44/2016 г. на СВ при АВ-Пловдив.

Като възложители и извършители на строежа са посочени С.Ш. и С.Ш.. Съставена е окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

От страна на С.Ш. е подадено Възражение вх. № 94012-18396 от 23.11.2016 г. против КА № 80 от 18.11.2016 г., с което не се представят доказателства, а се навеждат доводи единствено, че строежът е търпим, като построен преди 2000г. Процесната заповед е издадена на 22.12.2016 г. Заповедта е съобщена редовно на жалбоподателите на 06.01.2017 г., видно от отбелязването върху нея.

На 19.01.2017 г. в Район „Централен“,

Община Пловдив е постъпила жалба от С.Ш. и

С.Ш. с вх. № 94012-18396(1) от 19.01.2017 г. против индивидуалния административен акт. По повод същата е образувано настоящото производство.

По делото, по искане на жалбоподателите, е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещо лице – инж. Я.Р., неоспорена от страните.

След проверка на документите по преписката и оглед на място е констатирало следното:

Изпълнението на процесната сграда като нова монолитна стоманобетонова конструкция от колони, греди и покривна плоча. Ограждането е с тухлени стени. Всички довършителни работи са напълно завършени и помещенията се ползват. Материалите, които са видими /мазилки, боядисване, настилки, дограма и др./ са нови, в много добро физическо състояние.

Посочено е, че

„..Конструкцията на сградата е напълно скрита под довършителните работи.

Тя би могла да е по-стара като изпълнение, но изцяло да са подновени всички стенни, подови и покривни покрития по нея. Категорична година на построяване на сградата с оглед към момента не може да се определи. …“. Установено е, че действащ ПУП за територията на процесния имот по отношение на застрояването е одобреният със Заповед №ОА-414/26.03.2001г.

ПУП - изм. на ЗРП в застроителната част и КЗСП за част от кв.455а по плана на Първа градска част - Пловдив с обхват: УПИ ХХ-1386,1388; УПИ I-1389,1390,1391; УПИ II-1392; УПИ III-1394,1395; УПИ IV-1397,1398,1396.

За процесния

УПИ II-1392 е предвидено: едноетажно обществено застрояване с дълбочина 5,00м. и височина 4,10м., разположено по уличната регулация и четириетажно жилищно застрояване зад него, с дълбочина на застрояване достигаща до 8,00м. от дъното на УПИ и височина 11,90м. /кота корниз/ и 16,40м. /кота било/. Констатирано е също, че в кадастралната основа на плана не е отразена процесната сграда като съществуваща на място при изготвяне на проекта. При проследяване на кадастрално-регулационния статут на имота, експертът е установил, че процесният поземлен имот, идентифициращ се по кадастралните и регулационни планове от 1971г. до действащия от 2001г. като пл.№1392 в квартал с различна номерация по различните планове, намиращ се в Първа градска част, попада в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта. В кадастралната карта в ПИ с ид.

*** е отразена една сграда. Изменение на кадастралната карта за процесния имот не е одобрявано след Заповед №РД-18-48/03.06.2009г.Експертът е посочил, че „…по определеното за имота отреждане с плановете, одобрени със Заповед №508/01.09.1971г. и Заповед №86/24.04.1978г. строежът е недопустим. Отреждането и по двата плана е за комплексно застрояване. …“ .

Според вещото лице, ако строежът е изграден до 07.04.1987г. /съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ/, той е бил недопустим по действалите планове като основно или допълващо застрояване. Възможност за неговото строителство са представлявали само разпоредбите за временни строежи, дадени със ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./, "Строителни правила и норми за изграждане на населени места", обн. ДВ, бр.75 от 18.09.1959г. /отм.

ДВ, бр.69 от 02.09.1977г./ и "Наредба №5 за ПНТСУ" в двете й редакции - обн. ДВ, бр.69 от 02.09.1977г. /отм.

ДВ, бр.48 от 26.05.1995г./ и обн. ДВ, бр.48/26.05.1995г. /отм. ДВ, бр.51 от 05.06.2001г./.

Посочено е също, че „…От кадастралното отразяване на съществуващите сгради в имота по плановете от 1971г., 1978г. и 1994г. е видно, че по лицето му няма сграда, към която е било възможно да се допусне временен строеж, който да отговаря на условията. Следва извода, че процесния строеж не е допустим по разпоредбите, действали до срока, даден с §16, ал.1 от ПР на ЗУТ….“.

Експертът подробно и задълбочено е изследвал допустимостта на строежа и по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като е достигнал до извода, „.. че с изпълненото застрояване в процесния урегулиран поземлен имот се надвишава допустимия процент на плътност на застрояването…“

Според заключението на вещото лице

„…В сроковете за изграден незаконен строеж съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ - до 07.04.1987г., процесният строеж е недопустим както по действалите подробни устройствени планове, така и по действалите разпоредби на нормативната уредба. Процесният строеж би могъл да бъде допустим по действащия ПУП от 1994г. като местоположение и предназначение, но не би бил допустим по правилата и нормативите, действали към годините 1999г. и 2000г., тъй като нарушава разпоредби на наредбата за ПНТСУ в различните й редакции. По сега действащите разпоредби и действащ ПУП от 2001г. /влязъл в сила през 2003г./ строежът е недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване с допустимите стойности на устройствените показатели по

ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и нормативи към него.…“

В хода на съдебното производство от жалбоподателите са представени нотариално заверени декларации от Х.С.и А.А., в които лицата са декларирали, че кафе аперитив и прохода към дома на жалбоподателите са завършени преди края на 2000 г. (л. 66,67),

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.

Страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно търпимостта на процесния строеж.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.

168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Оспорваната заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района/ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Няма спор между страните и не се твърди от страна на жалбоподателите, че за строежа има издадени разрешение за строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или подадено заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн.,

ДВ, бр. 82 от 2012 г.), т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за незаконен строеж.

Обжалваният административен акт е издаден от Кмета на район „Централен“, Община Пловдив, надлежно оправомощен със заповед №13ОА556 от

05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, за издаване на заповеди от категорията на процесната.

При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е Констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и му е дадена възможност за възражения по него.

Предвид горното, съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съставения Констативен акт №80 от 08.11.2016 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.