Решение № 441 от 20.03.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 441

Добрич, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20247100700576 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Образувано е по жалба с вх. № 3767/20.11.2024 г. на С. С. А. с [ЕГН] с постоянен адрес: област Добрич, общ. Крушари, с. Крушари, [улица]с № 7, подадена от адвокат Г. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0255/000342 от 14.11.2024 г., издадена от началник на РУ към ОДМВР, РУ 02 Добрич, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразна. Навеждат се оплаквания за липса на мотиви. Настоява за наличие на противоречие на изложените в заповедта факти и обстоятелства с действителната фактическа обстановка. Прави възражения кореспондиращи с нарушено право да даде проба за биологично изследване. Оспорва се самия АУАН с доводи за липса на реквизити. Налага и твърдения за наличие на отризателен резултата при проведено изследване на дадени от жалбоподателя биологични проби в МБАЛ Варна при ВМА. В съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата с посочените в същата основания и доводи, като допълнително сочи наличие на фактически грешки при отразяване в заповедта на техническото средство, с което е извършен полевия тест и на датата на проверката.

Ответникът в производството, Началник на РУ към ОДМВР, РУ 02 Добрич, в придружаващо административната преписка писмо не изразява становище по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, на 12.11.2024 г. около 13:15 часа в община ДОБРИЧКА на път ТРЕТИ КЛАС № 293 като водач на МПС - Опел с рег. № [рег. номер], при движението си по път ІІІ-293 в посока село Овчарово на около 1 километър от разклона за с. Ломница управлява лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], собственост на жалбоподателя, като същият го управлява след употреба на наркотични вещества (Амфетамин). Посочено е, че проверката е извършена в 13:07 часа на 12.07.2024г. с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARRC-0078 и че показанието на уреда е видяно от водача.

В административната преписка са представени съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA и бл. № 1250884 от 12.11.2024г, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Водачът е разписал акта, като нарушител и собственоръчно се е подписал под мястото за възражения, че няма такива.

Представен е талон за медицинско изследване № 0178084/12.11.2024 г., връчен на жалбоподателя в 33,50 ч на същата дата. Приложен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с данни, че същият е отказал да даде кръвна проба за изследване във МБАЛ гр. Добрич.

С оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката е представена заповед № 357з-924-07.04.2022г. удостоверяваща компетентност на Началника на 2-ро РУ при ОД на МВР - Добрич да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Към административната преписка са приложени протокол № *********-640000 за сервизна проверка на техническо средство „Drugtest 5000“ с идентификационен номер ARSE-000087 и разпечатка на резултат на полеви тест № 104 извършен на 12.11.2024г. в 13.12ч.

От страна на жалбоподателя по делото са приложени отрицателен резултат от медицинско изследване в лаборатория „Рамус“ от взета на 13.11.2024 г. проба от урина и Резултат от тест в МБАЛ Варна към ВМА, Химико-токсикологична лаборатория от взета на 14.11.2024 г. кръвна проба – също отрицателен.

Като свидетели по делото бяха разпитани майката на жалбоподателя - С. А. И. и извършилите проверката на 12.11.2024 г. служители на 2-ро РУ при ОД на МВР - Добрич Д. С. Г. и К. Т. П..

Свидетелят С. А. И. излага обстоятелства навеждащи добри характеристични данни относно жалбоподателя, както и такива, че същият не употребява наркотици. Излага, че същият не е разполагал с парични средства за да заплати пробовземането в МБАЛ гр. Добрич.

Свидетелите Д. С. Г. и К. Т. П. установяват с показанията си, че били на патрул. Забелязали, че жалбоподателят говори по телефона докато управлява автомобила. Спрели го и извършили проверка на мястото в близост до с. Ломница. Изпробвали го с техническо средство за наличие на алкохол и наркотични вещества. При проверката използвали технически средства за наличие на алкохол - алкотест дрегер 7510 и дръг тест 5000 за наркотици. Пробата за алкохол била отрицателна. За наркотици даде положителен резултат за амфетамин на водача С.. Обадили се на ОДЧ (дежурен в ОДМВР) и пристъпили към изготвяне на актовете. Съставили му акта за телефона първо и в последствие, след като проверката за наркотици излязла положителна, съставили и другата необходима документация. Два АУАН, единия по чл.104а за телефона и другия за наркотични вещества. Роднините му дошли на място. На място издали талон за изследване, с което жалбоподателят бил запознат за срока от 120 минути, в който той ако желае може да даде кръв и му казали, че тази услуга се заплаща в ЦСМП. Запознал се с талона, разписал го, но не казал на роднините си, че няма пари в себе си. В автомобила имало още едно лице. Колеги от „Криминална полиция“ дошли и извършили обиск на другото лице и в него били открити наркотични вещества. По този случай работели инспектори от „Криминална полиция“. Патрулът работел само с водача на МПС-о.

На регистратурата в МБАЛ Добрич, след като го попитали дали иска да даде кръвна проба, той казал, че няма пари поради което отказва да даде проба, за което бил съставен протокол от доктор.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началник на 02 РУ при ОД на МВР - Добрич, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от РУ - Тервел при ОД на МВР - Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и противно на твърденията в жалбата съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема за надлежно установено при проведената проверка спрямо жалбоподателя, че е констатирана употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, констатирана с Дрегер Drug Test 5000 – техническо средство, работещо с тест касети, а и този факт на практика не се оспорва от самия жалбоподател.

Едната от тезите на жалбоподателя, е основана на твърдения за несъответствия в оспорената заповед относно изписване датата на проверката 12.11.2024г. и датата на която е извършен полевия тест - 12.07.2024г., като според жалбоподателя се касае за съществен порок в на заповедта. Действително от съдържанието на самата заповед се установява, че като дата на проверката се сочи 12.11.2024г, която безспорно е действителната дата на която е извършена, а като датата на която е извършен полевия тест е 12.07.2024г. Това обстоятелство обаче се явява ирелевантно за случая, тъй като явно касае техническа грешка, а освен това по делото няма спор, а и от останалите доказателства по делото се установи, че именно 12.11.2024г. е датата на която е извършено изследването с техническото средство. Освен това в случая не е налице неяснота относно датата на която е извършено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ЗДВП, на датата, часа и мястото на извършване на полевия тест и относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила. По делото не е налице и спор относно обстоятелството, че при теста с техническото средство пробата на водача - жалбоподател е била положителна за амфетамин.

Следващата теза повдигната от страна на жалбоподателя е свързана с разминаване в индивидуализацията на техническото средство № ARRC-0078, с което е взета пробата. Според твърденията на упълномощения от жалбоподателя адвокат от административната преписка, на административно наказващия орган техническото средство, с което била взета проба на жалбоподателя е с № ARTB-0281 и съответно пробата е взета в 13:12:45 часа. Тази теза обаче се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно е от съдържанието на приложените по делото АУАН, талон за медицинско изследване и самата оспорена заповед, че се касае за едно и също техническо средство – Дръг тест 5000 с № ARRC-0078. Не е налице и разминаване относно момента на извършване на теста, а именно – на 12.11.2024 г. в 13.07 часа, което се потвърждава също от разпитаните свидетели, както и посредством приложеното извлечение от паметта на апарата. Характеристиката „ARTB-0281“ касае номера на софтуерната версия по програмно обезпечаване на апарата (firmware), като серийния номер, видно от самото извлечение от паметта на апарата е ARCC-0078. Разминаването в посочените минути след 13,00 часа е от 5 минути, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че посоченото в извлечението от паметта на апарата изследване касае друга проба. Не са налице твърдения и данни по делото за извършване при същата проверка на полеви тест за наркотични вещества спрямо друго лице.

По тези съображения съдът намира, че презумтивната доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка.

Основната теза за наличие на незаконосъобразност в оспорената ЗППАМ жалбоподателят базира на твърденията в жалбата и в съдебно заседание за нарушено негово право да даде биологични проби в МБАЛ Добрич. Тези възражения обаче касаят въпросите свързани с отговорността на водача, като не са относими към въпросите свързани с наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ от характера на процесната, респ. същите са без значение за нейната законосъобразност.

Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба от адм. орган е формиран верен извод за наличие на необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на лицето привлечено към отговорност да извърши други подобни нарушения и да се осигури безопасността по пътищата на страната, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратителни условие и срок, а именно: "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, респ. с изтичане срока, с което е обвързано действието ѝ.