Определение № 938 от 13.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 938 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500761 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 22.02.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1230/22.02.2023 г. по ч.гр.д. №2382/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Д. Б. З., ЕГН – ********** за вземане в общ размер от 196, 62 лв. – неустойка от 117, 47 лв. за предсрочно прекратяване по вина на З. на Договор за мобилни услуги в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси по договора и 79,15 лв. – неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство по договор за лизинг, в размер на разликата между стандартната цена на устройството / без абонамент / съгласно ценовата листа на оператора и заплатената от потребителя такава – с отстъпката в цената, за предоставеното на лизинг устройство.

Представени са договорите, на които се основават вземания. В същите са уговорени процесните неустойки - за предсрочно едностранно прекратяване на договора от страна на потребителя / по негово искане, както и по негова вина/ и съставляват 1/ Сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси и 2/ Разликата между общата лизингова цена или заплатената от потребителя цена на дадения по договора за лизинг мобилен апарат и цената на апарата без абонамент съгласно ценовата листа на търговеца.

За да отхвърли заявлението и за двете казани по горе неустойки районният съд с подробно изложени мотиви е приел че така договорени същите се явяват нищожни като противоречащи на добрите нрави, както и на закона като излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Конкретно относно неустойката от 196, 62 лв. е прието да е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, а относно неустойката от 79, 15 лв. – да не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка към момента на закупуване на вещта и изрично договорена между страните цена с отстъпката, такава неустойка цели последващо едностранно увеличаване на изрично договорената с отстъпка цена.

Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви, които 1 настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Относно искането за неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от потребителя на основание клауза от договорите, предвиждаща че в случай на прекратяване на облигациите преди изтичането на срока им по вина или по искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичането на уговорения срок месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти:

Споделят се доводите на първостепенния съд че тази клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора.

Освен това – както правилно е приел и районния съд, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП.

Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Правилно първоинстанционният съд, по изложените в обжалвания акт мотиви, е приел за нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата на процесните договори, предвиждащи че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг. В допълнение следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ ценова листа „. Тоест – както правилно е приел районния съд, чрез тази неустойка се цели едностранно последващо увеличение на договорената между страните цена на стоката/услуга. В тази насока следва да се отбележи и че договорът за лизинг не 2 прехвърля собствеността, потребителят – въпреки заплатените лизингови вноски за ползването на предоставеното му устройство, дължи и неговото връщане при предсрочното прекратяване на договора по негова вина. Следователно процесната неустойка няма присъщите й от закона обезщетителна функция – противно на поддържаното от жалбоподателя.

Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за претендираните вземания, съставляващи казаните по горе неустойки. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е неоснователна.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 22.02.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1230/22.02.2023 г. по ч.гр.д. №2382/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Д. Б.

З., ЕГН – ********** за парично вземане в общ размер на 196, 62 лв., съставляващо:

Неустойка в размер на 117, 47 лв. за предсрочно прекратяване по вина на З. на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 11.02.2020 г., формирана от размера на 3 стандартни месечни абонаментни такси по договора и Неустойка в размер на 79,15 лв. за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Mate 20Pro Dual Black по договор за лизинг, съставляваща разликата между стандартната цена на устройството / без абонамент / съгласно ценовата листа на оператора и заплатената от потребителя такава – с отстъпката в цената, за предоставеното на лизинг устройство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3