Решение № 355 от 07.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Карлово, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20265320100308 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез юрк. Е. А. – юрисконсулт, редовно упълномощена от Т.В.М – изпълнителен директор и С. А. Г. – изпълнителен директор, съдебен адрес:

***, против „УАЙТ“ ЕООД, ЕИК: 160103778, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Х.П. и Д. И. Т., ЕГН:

**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че с Рамков договор №

20495_11.07.2018_560 за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице от 21.06.2021 г., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК:

000694959 (правоприемник на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) предоставила на кредитополучателя и длъжник „Уайт“ ЕООД, ЕИК 160103778 банков кредит, под формата на кредитен лимит по сметката в размер на 5000 лв. (раздел II, чл. 4 от договора). Кредитът под формата на кредитен лимит бил предоставен на кредитополучателя по негово искане за обслужване на професионална или търговска дейност, съгласно чл. 1 от договора.

Съгласно раздел IX, чл. 90 от Договора крайният срок на погасяване на кредитния лимит бил 31.07.2024 г. Срокът за ползване на кредитния лимит съвпадал със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на 1 валидност на картата /чл. 26 от договора/. Кредитополучателят можел да разсрочи изплащането на кредитния лимит, начислените лихви, такси и комисионни след подаване на писмена молба до Банката за преструктуриране на задълженията най-късно до 10.06.2024 г. В случай че Банката одобряла подадената молба, страните подписвали анекс към настоящия рамков договор /чл. 92 от договора/.

За използване на кредитния лимит била открита сметка на кредитополучателя, а именно: IBAN ************* и била издадена кредитна карта на търговското дружество, съгласно чл. 1 от договора.

По искане на кредитополучателя, Банката издавала неограничен брой карти на определени от него лица /картодържател/и/. Всички издадени карти използвали одобрения на кредитополучателя кредитен лимит /чл. 1 от договора/. Кредитният лимит се предоставял от Банката и можел да бъде използван от кредитополучателя и картодържателя само посредством картата.

Банката изпълнявала всяка наредена операция, чрез картата, като задължавала сметката с наредената сума и я превеждала по сметката на получателя /чл. 6 от договора/.

В чл. 7 от договора за банков кредит било уговорено кредитополучателят да заплаща на Банката лихва в размер на 18,9 %. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната операция до пълното погашение. При частично погасяване лихвата се начислявала върху остатъка от сумата от датата на частичното погашение до пълното погасяване /чл. 8 от договора/. В случай че внесените/преведените средства по картата надвишавали размера на кредитния лимит и картата била на кредитно салдо, не се начислявала възнаградителна лихва върху тези средства /чл. 10 от договора/.

Кредитополучателят дължал месечна погасителна вноска, която била в размер не по-малък от минималната погасителна вноска /МПВ/. МПВ била в размер на 5 % от общата дължима сума с приспаднати непогасени МПВ от предходен период, плюс непогасени МПВ от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции ако имало такива, но не по-малко от 10 лв. /5 евро/. Сумата на МПВ не можела да бъде по-голяма от общо дължимата сума по кредитния лимит. Срокът на плащане на МПВ бил 19 дни след края на отчетния период, който бил от 2-ро число на месеца до 1-во число на следващия месец /чл. 11, 16, 20 и 21 от договора/. Клиентът не дължал лихва върху сумата от покупки/плащания на стоки и услуги, ако погасял цялата дължима сума до съответния срок по чл. 21 от договора /чл. 23 от договора/. При изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения в чл. 21 срок, Банката начислявала надбавка за просрочие в размер на 10 % върху забавената дължима сума /чл. 24 от договора/. При изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения в чл. 21 срок за втори пореден месец, Банката блокирала картата /чл. 25 от договора/.

Съгласно раздел VII, права и задължения на картодържателя и чл. 80 и 2 чл. 81 от договора, същият се задължавал да ползва картата в съответствие с подписания договор, съобразно договорените начини и цели и да я пази с грижата на добър стопанин.

Съгласно раздел VIII, права и задължения на съдлъжника и чл. 82, 83, 84, 85, 86, 87 и чл. 88 от договора, солидарният длъжник се задължавал да отговаря солидарно с кредитополучателя /при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД/ пред Банката за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, така както били уговорени в Договора.

Страните договорили последици от неизпълнение, съгласно раздел II, чл. 28 и следващите от Договора, като за неизпълнение се считал всеки един от подробно изброените в договора случаи, в това число и кредитополучателят/съдлъжникът да не плати на падеж свое парично задължение към Банката, произтичащо от договора.

При настъпване на случай на неизпълнение, съгл. чл. 29 от договора Банката имала право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни за предсрочно изискуеми, след писмено предизвестие до кредитополучателя и съдлъжника.

На 19.12.2022 г. било подадено искане от кредитополучателя за преструктуриране на кредита.

На 17.01.2023 г. бил сключен Анекс № 1 между страните. В чл. 1 от анекса страните констатирали размера на вземанията на Банката, дължими към датата на сключване на анекса.

В чл. 2 от Анекса страните се съгласили, че вземането на Банката се преоформяло в срочен кредит. Клиентът нямал право да усвоява суми по кредита. Страните се съгласили кредитът да бъде погасен в срок до 15.01.2026 г.

В чл. 3 от Анекса страните се съгласили върху непогасената част от кредита да се заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 18,90 %. При забава в плащането на дължимите суми по кредита кредитополучателят дължал на Банката обезщетение за забава към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

В чл. 4 от анекса страните се договорили вземанията на Банката да бъдат погасени, както следва:

- 35 равни месечни вноски по главница, всяка в размер на 139 лв., считано от 15.02.2023 г. до 15.12.2025 г. вкл. и последна изравнителна вноска дължима на 15.01.2026 г. в размер на 135.00 лв., като всяка вноска била дължима на 15-то число на съответния месец;

- сумите по чл. 1, б. „б - просрочена главница“ и „в - редовна лихва“ от Анекса се погасявали в деня на подписването му, като заплащането им било условие за влизането на анекса в сила.

Съгласно чл. 7 от Анекса дължимите суми по кредита се издължавали по 3 сметка IBAN: **************************, по която кредитополучателят бил длъжен да осигурява необходимите средства, посочени в чл. 4 от анекса.

Съгласно чл.

9 неизпълнение от страна на кредитополучателя/съдлъжника на което и да е задължение по Анекс № 1 се считало за случай на неизпълнение по смисъла на договора и Банката имала правата по договора за кредит.

Съгласно чл. 9 от Анекс № 1 и чл. 28 и чл. 29 от договора, при просрочие или неизпълнение от страна на кредитополучателя и/или солидарния съдлъжник Банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. На основание тези разпоредби и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради неплащане на повече от 19 погасителни вноски Банката предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Видно от извлечението от счетоводните книги на „ОББ“ АД от 22.10.2025 г. по кредита били налице 19 просрочени месечни погасителни вноски с общ размер 3 379.01 лв., с падежи както следва:

16.10.2023 - 139.00 лева; 15.11.2023 - 198.05 лева; 15.12.2023 - 195.86 лева;

15.01.2024 - 195.49 лева; 15.02.2024 - 193.23 лева; 15.03.2024 - 187.61 лева;

15.04.2024 - 188.70 лева; 15.05.2024 - 184.91 лева; 17.06.2024 - 187.09 лева;

15.07.2024 - 177.76 лева; 15.08.2024 - 179.65 лева; 16.09.2024 - 178.63 лева;

15.10.2024 - 172.80 лева; 15.11.2024 - 172.87 лева; 16.12.2024 - 170.61 лева;

15.01.2025 - 167.40 лева; 17.02.2025 - 167.83 лева; 17.03.2025 - 161.42 лева;

15.04.2025 - 160.10 лева.

Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 15.05.2025 г., след връчване на уведомителните писма – покани за доброволно изпълнение до длъжниците, с които бил обявен кредитът за предсрочно изискуем. Предприети били действия за връчване на уведомителните писма чрез ЧСИ Т.Л., рег. № 820 при КЧСИ.

На длъжника „Уайт“ ЕООД било изпратено уведомително писмо с изх.

№ ИД-5784-2025/25.02.2025 г., адресирано до седалището и адреса на управление: ***, което било получено на 20.03.2025 г. от адв. М. като пълномощник.

На длъжника Д. И. Т. било изпратено уведомително писмо с изх. № ИД5786-2025/25.02.2025 г., адресирано до известния адрес по договора. ЧСИ Л. удостоверил посещения на 12.03.2025 г., 29.03.2025 г. и 14.04.2025 г., като на 14.04.2025 г. било залепено уведомление. Писмото се считало за връчено по чл. 47 ГПК. ЧСИ Л. удостоверил извършена справка в МРРБ и НАП, при която не били установени други адреси или действащ трудов договор. В законоустановения срок книжата не били потърсени и те се считали за връчени по чл. 47, ал. 5 ГПК.

В уведомителните писма били посочени размерите на редовните и просрочените задължения по договора и анекса.

Съгласно чл. 112 от договора страните се съгласили всички уведомления да бъдат в писмена форма и да се считат получени при достигане до 4 посочените адреси, като при промяна на адреса страните били длъжни да уведомят банката.

В исковата молба се твърди, че Банката положила всички необходими усилия за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост и същите следвало да се считат за уведомени.

Поради липса на плащане, Банката подала заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд – В., по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за следните суми: 3 888.00 лв. – главница, 757.65 лв. – договорни лихви, 602.87 лв. – обезщетение за забава, 207.11 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, 156 лв. – разноски, 95.40 лв. – държавна такса и 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 13.11.2025 г. било образувано изпълнително дело № 20258200401279 при ЧСИ Т.Л..

Длъжниците подали възражения по чл. 414 ГПК, поради което и с оглед дадените от съда указания, за „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно следните суми, за които по ч. гр. д. № 4165/2025 г. по описа на РС - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а именно:

- 3 888.00 лева, представляващи главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 757.65 лева – договорни лихви за периода от 15.10.2023 г. до 14.05.2025 г., вкл.;

- 602.87 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 15.10.2023 г. до 14.05.2025 г., вкл.;

- 207.11 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 15.05.2025 г. до 21.10.2025 г., вкл.;

- 156 лева – направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост;

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.