Решение № 72 от 19.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20253000600177 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК .

Образувано е по искане на осъдения С. С. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 16 от 04.07.2024 г. по НОХД № 217 от 2022 г. на Тутраканския районен съд и решение №75 от 21.05.2025 г. по ВНОХД №51/2025г. по описа на Силистренския окръжен съд.

В молбата се иска, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде възобновено наказателно производство и отменена постановената присъда № 16 от 04.07.2024 г. по НОХД № 217 от 2022 г. на Районен съд- Тутракан, потвърдена с решение №75 от 21.05.2025 г. по ВНОХД №51/2022г. по описа на Окръжен съд - Силистра, въз основа на които молителя И. е бил признат за виновен и осъден. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довели до ограничаване правото на защитата на осъденото лице. Твърди се обективна несъставомерност на деянието. Посочва се необоснованост в 1 мотивите на първоинстанционната присъда и решението на въззивния съд, вследствие на което същите не отговарят на съответните стандарти, считано от молителя за ограничаване на процесуалните му права, Иска се от апелативния съд постановяване на оправдателна присъда, респективно отмяната на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения И. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Според защитата, тези процесуални нарушения са довели до установяване на фактическа обстановка, която не кореспондира с действителната, респективно са изградени необосновани правни изводи от съда. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Осъденият И., редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен защитник.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред, по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност, то се явява неоснователно.

С присъда № 16/04.07.2024 г. по НОХД № 217/2022 г. на РС - Тутракан, подсъдимият С. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да се изтърпи изцяло и отделно наложеното с определение № 33/04.08.2021 г. по НОХД №168/2021 г. по описа на РС 2 Тутракан, за извършено на 21.07.2021 г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, наказание от четири месеца лишаване от свобода. И по двете наказания лишаване от свобода е определен първоначален общ режим на изтърпяване.

С въззивна присъда №12/19.09.2024 г., постановена по ВНОХД № 327/2024 г., Окръжен съд – Силистра е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подс. И. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С решение № 45/30.01.2025г. по НД № 1051/24г., след протест на прокурор от ОП - Силистра, ВКС - I наказателно отделение е отменил въззивна присъда № 12/19.09.2024г. по ВНОХД № 327/24г. по описа на СсОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е дал указания относно прилагането на материалния закон.

С решение №75 от 21.05.2025 г. по ВНОХД №51/2025г. по описа на Силистренския окръжен съд първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

В голямата си част претендираните в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Силистренския окръжен съд. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл.

348, ал.1 от НПК, поР. което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 3

21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Искането за възобновяване се основава на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор.

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебни актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.

Двете съдебни инстанции са приели за безспорно установено от фактическа страна, че на 04.08.2022 г., при управлението на лек автомобил „Мерцедес“ в гр.Тутракан, И. е спрян за проверка. След като извършената проба за употреба на алкохол се оказала отрицателна, той е тестван с „Drager Drag

Test 5000“, който отчел положителен резултат за наличие на матамфетамин в събрания от него от устната кухина слюнков материал.

Съставен е протокол за извършена проверка и е издаден талон за медицинско изследване, в който подсъдимият саморъчно отбелязал, че приема показанията на теста, след което той е съпроводен от полицейските служители до ЦСМП Тутракан, където отказал да даде биологични проби за химическо лабораторно изследване. За тези действия е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с начало 14,30 ч. и край 15,50 ч., като час на извършване на самата проба с техническото средство е посочен 14,46 ч., който час отново е отразен и в протокола за медицинско изследване /приложение № 4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г./, в който е отразено, че в 15,45 ч. И. е отказал да се подложи на изследване. В протокола е отбелязано, че талонът за медицинско изследване е издаден в 15,10 ч.

4

И пред двете съдебни инстанции подсъдимият е поддържал тезата, че е употребявал медикаменти, а не наркотични вещества. Първоинстанционният съд е изгР.л вътрешното си убеждение въз основа на всички установени по делото факти. Анализирал е всички гласни и писмени доказателства, установени чрез съответните доказателствени средства и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Съдът е извършил съпоставка на фактите по правилата на логиката и е стигал до фактическия извод на описаната от него фактическа обстановка, а именно за управление от подсъдимия на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Приетата от районния съд фактология е довела до логично неприемане на защитната версия на подсъдимия. Първоинстанционните мотиви са обстойни, логично обосновани и аргументирани. Убедително е изложена тезата за това, че резултатът от теста се дължи на употребата на наркотичното вещество метамфетамин, а не на лекарствени продукти. Съдът обосновано се е аргументирал, че подсъдимият не е закупил медикаментите и съответно не ги е употребил за да станат причина за фалшив положителен резултат при тестването. Обстойно са изложени и мотиви относно възможността при извършването на теста да се даде фалшив положителен резултат. В тази връзка подробно е анализирано заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза и показанията на свидетелите и е достигнато до извода, че подсъдимият не е употребявал сочените от него медикаменти.

Съобразно правилно приетата фактическа обстановка е дадена и законосъобразна правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК. Съдът е приел, че употребата на наркотични вещества е установено съгласно чл. 6, ал. 1 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Прието е, че нормата е императивна и намира приложение всякога когато лицето е отказало да даде проба за употреба на наркотични вещества. Посочено е и съответно решение на Върховния касационен съд - Решение № 204 от 28.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 916/2018 г., III н. о., НК.

Направените от районният съд фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни. Събраната и проверена доказателствена 5 съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, мотивите на първоинстанционния съдебен акт дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, поР. което претенцията на осъдения се явява неоснователна. Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305 НПК.

Въззивната инстанция е направила свой анализ на доказателствата и е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъдения, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения. Силистренският окръжен съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхната достоверност. Мотивите на въззивното решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Не са допуснати заявените от защитата в искането, респективно в съдебното заседание пред настоящата инстанция, нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на защита на осъдения И.. На подсъдимия И. е дадена възможност да се защити срещу обвинението и да даде обяснения -стр. 5/л.14/ протокола от въззивното заседание по ВНОХД №51/2025 г. пред Окръжен съд – Силистра.