Решение № 224 от 14.09.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 224

10.09.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар: Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500307 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.269 и следващите от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 4043 от 21.05.2020година на

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ"

ГР.СМОЛЯН,срещу решение

№316 от

21.04.2020година,постановено по гр.д.№46/2020година по описа на Смолянски районен съд, с което е осъден жалбоподателя да заплати на А. К.

К. , ***, с адрес гр.Рудозем, ул.”Беломорска” №34 сума в размер 1616,34 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 13.01.2017г.- 13.01.2020г.,получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1 , 1 4 3 , ведно със законната лихва върху главницата от 1616,34 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер 203,86 лева обезщетение за забава за 13.01.2020г., както и са възложени в тежест на ответника направените съдебни разноски по делото в размер на 500,00 лева.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло, като се правят оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в незаконосъобразност и необоснованост.

1

Изразено е несъгласие с приетото от СРС наличие на празнота на специалната нормативна уредба - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, относно преобразуване/преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен и приема,че следва да ес приложат по аналогия разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ) относно уважаване иска с правно основание чл.178. ал.1. т.З от 3MВP и чл.9. ал.2 от НСОРЗ. Излага оплаквания, че няма изложени мотиви относно приложението посочената разпоредба,тъй като не касае служителите на МВР. Позовава се на разяснения МТСП, съгласно които преизчисляването па нощния труд към дневен е неправилно и счита,че не се прилага дори за всички категории и служители, чийто статут се урежда от КТ, когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква, не се полага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време,каквато продължителност е установена и служителите по ЗМВР.Позовава се на разясненията на на МТСП от 6.10.2019 г. във връзка с чл. 9 от НСОРЗ,както и на писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП.Твърди,че получените часове в повече при преизчисляването ни дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Счита,че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Позовава се писмената консултация на проф.д. ю. и. В.М. от 27.09.2019г. ,съгласно която за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал. I и 3 ЗМВР е трудно приложима чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията па работната заплата ( НСОРЗ, обн.ДВ.бр.9 от 2007 г.,изм. и доп.),съгласно коя то при подневно отчитане на работното време и при работа на смени,чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното трудовото възнаграждение ,заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При сумирано изчисляване па 2 работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми с коефициент равен на отношението между часовете, получен и след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Жалбоподателят твърди,че тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР,тъй като не са налице нейните предпоставки - подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, по- малка от продължителността па дневното; трудово възнаграждение заработено по трудови норми.Счита също така,че само при кумулативното наличие и на посочените предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно бреме, а в конкретния случай от посочените четири необходими предпоставки не са налице две. В чл. 187,ал.1 и 5 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение но чл. 247 и 250 КТ.С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което нрави неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск.Позовава се на практика по постановени решения № 405/04.11.2019г. по вьззивно гр.д. №548/2019r. (в сила от 04.11.2019г.) на Русенски окръжен съд, със същия предмет на спорното право № 1352/2019г., 1645/2019г., №1960/2019г., №1990/2019г., №2131/2019г., №2251/2019, № 2152/2019, № 2 356/2019г. на Районен съд – Плевен.

Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение.Претендира направените разноски пред двете инстанции,включително възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна А. К. К. , депозиран чрез пълномощника му адв.М.Орманова, с който се оспорва въззивната жалба.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

3

Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и в писмена молба-становище адв.Мая Орманова поддържа неоснователност на въззивната жалба и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендират се и направените разноски пред настоящата инстанция.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба,писмения отговор, прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът, сега въззиваем работи при ответника по служебно правоотношение на длъжност със статут на държавен служител, по силата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР , с място на работа в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Рудозем и заемана длъжност младши оперативен дежурен, което служебно правоотношение не е прекратено.

Според неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената и изслушана от районен съд съдебно-икономическа експертиза се установява,че за периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. положените от ищеца общо 1554 часа нощен труд са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.“.

Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл.9, ал.2 е 1776 часа според заключението по ССчЕ.

При това, разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 222 часа. Вещото лице е отчело, че извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното 4 месечно възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, – 70 часа на отчетен период. Дава заключение, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за А. К. К. е 1616,34 лева.

Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата на разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 13.01.2020г. е 203,86 лева, подробно отразен в Приложение 1, к.7 в таблица към заключението.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.

По делото не е спорно, че между страните съществува служебно 5 правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в граничен полицейски участък Златоград по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.

Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.