Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 16.02.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1449/2025
Вид
Решение № 660
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Светлозара Стойнова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 660

Пазарджик, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20257150701449 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на И. С. Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1228-000808 от 17.11.2025 г. издадена от Г. Й. А., на длъжност Началник Група сектор „Пътна полиция“ Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта.

Ответникът – Началник група Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна мярка на посочено правно основание по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП, на Джамбаски временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, поради обстоятелството, че на 31.07.2025 г. управлява собствения си лек автомобил като се движи в лентата за принудително спиране (аварийна лента). Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) във връзка с преписка по сигнал от Национално ТОЛ управление при АПИ. В ЗППАМ е посочено, че същата е издадена на основание АУАН. В последния като нарушение е посочена нормата на чл. 58, т. 4 ЗДвП.

В съдено заседание бе разпитан свидетел, показанията на когото настоящият състав намира за обективни, достоверни и безпристрастно дадени, с оглед което ги кредитира. Свидетелят посочва, че има автосервиз и пътна помощ. Свидетелства, че е взел колата, която била аварирала в с. Загоре, и я докарал в сервиз в гр. Пазарджик.

По делото са представени и разпечатки от телефон видно, от които в процесния ден е осъществено обаждане към „пътна помощ“, която впоследствие е репатрирала колата. обаждането е осъществено едва след 15 часа на същата дата, което обстоятелство се обосновава с твърдението, че жалбоподателят "не е имал батерия в мобилния си телефон", пода което не е осъществил обаждане към номер 112 или пътна помощ.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №349з-4467/23.12.2021 г. на директора на ОД на МВР Стара Загора са оправомощени длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците група при ОДМВР-Стара Загора. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, издателят на процесния административен акт е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Обжалваният акт обаче е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно нормата, посочена като правно основание за издаване на ЗППАМ - чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Процесното нарушение е подведено под текста на нормата на чл. 178ж ЗДвП.

Съдът намира, че в случая материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице. Видно от обясненията на жалбоподателя и ангажираните веществени и гласни доказателства, се установява, че е била налице повреда на пътното превозно средство, наличието на каквато е предвидено като изключение в текста на чл. 178ж ЗДвП. Тази разпоредба сочи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. Забраната в чл. 58, т. 3 и т. 4 ЗДвП в приложимата редакция, към момента на осъщественото движение в лентата за принудително спиране е в т. 3 - за движение или спиране в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, а в т. 4 - за движение в платното за насрещно движение.

Новата редакция на нормата на чл. 58, т. 4 ЗДвП изм. с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., на която се позовава контролният орган при съставянето на АУАН, но неприложима според настоящия съдебен състав, забранява изцяло движението в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. Но към момента на процесното движение, с оглед повредата в автомобила, осъщественото от Джамбаски не е попадало в състава на санкционната норма на чл. 178ж ЗДвП, към която препраща чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП и не е било дължимо издаването на процесната ЗППАМ.

В допълнение следва да се отбележи, че санкционираното поведение е осъществено рано сутринта, видно от данните по делото без да е налице трафик или каквато и да било причина за движението на автомобила в аварийната лента, което още веднъж обосновава, че Джамбаски е прибегнал до използването и поради повреда на пътното превозно средство.

Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнена предпоставката за прилагане на принудителната мярка чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Затова обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000808 от 17.11.2025 г. издадена от Г. Й. А., на длъжност Началник Група сектор „Пътна полиция“ Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: