Решение № 465 от 16.12.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 3062/2024
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Боряна Александрова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63,ал.1,т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. гр. Лом, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на сеК.етаря Росина В. Д.а като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620103062 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, във вр.чл.48, ал.1 ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Б. Н. срещу М. Я. Д., Я. Я. Д. и П. М. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.48 ЗЗД за сумата от 10 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесена му от ответника на 8.09.2023 г. в гр. В. телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, и 2129 лв. имуществени , за което ответникът е признат за виновен по силата на сключено споразумение с прокуратурата, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка „Катери Гим“ до ул.“Бенковски и бул.“България“, първият ответник му нанесъл удари в областта на лицето, при което му причинил телесно увреждане – счупване на долната чу челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и дясното рамо на челюстта. Навежда твърдения, че за това деяние , извършено от първият ответник било образувано досъдебно производство № 727/23г. по описа на РУ Лом за извършено престъпление по 1 чл.129,ал.2 вр.ал.1 и във вр.чл.63,ал.1,т.3 НК, тъй като по време на извършване на деянието този ответник и бил непълнолетен. Ищеца сочи също така, че по воденото ДП се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и сключил споразумение с прокуратурата. Навежда и твърдения, че вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на челюстта, които продължавали и до днес. Навежда също така, че с оглед специфичността на увреждането е постъпил на 13.09.2023г. в клиниката по лицевочелюстна хириургия при МПБАЛ“Света Ана“ гр.София с диагноза отК.ито счупване на долна челюст, където е престоял в това болнично заведение 5 дни, и бил изписан за домашно лечение. Твърди се, че за зарастване на счупеното бил 21 дни със зашита уста и без възможност през този период нито да комуникира, нито да говори, като се е хранел само с течности и е приемал храната чрез сламка. Сочи, че след 21ия ден е отишъл на задължителен консултативен преглед отново в болницата в гр.София, след което оздравителния период е продължил още около два месеца. В болничното заведение е заплатил сумата от 2129 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск за имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез пълномощника на ответниците – адв. К.. Б.. Ответникът излага, че изцяло оспорва претенциите на ищеца, с аргумента че същите са неоснователни.Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното писмени доказателства в т.ч. и споразумение и от приобщеното производство по НОХД № 287/2024 г. по описа на ЛРС, се установява, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от 18.07.2024 г., обвиняемия М. Я. Д. се е признал за виновен в това, че на 08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка „Катерина Гим“ – до ул.“Бенковска“ и бел.“България“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил на С. Б. И. от ******** следна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст – счупване на долна челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и 2 дясното рамо на челюстта, – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 във вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
От приетото експертно заключение по медицинска експертиза се установява, следното : назначената съдебно
Вещото лице след като се е запознало с всички доказателства по делото и след преглед лично на ищеца, а и от копието на съдебномедицинското удостоверение, че на 9.9.2023г. ищеца е бил прегледан от съдебен лекар в Монтана, който след като е видял и рентгеновата снимка е дал заключение за счупена долна челюст на ищеца.
От копието на епиК.иза по и.з.№20214/23г. на Клиника по лицевочелюстна хирургия при УМБАЛ“Св.Анна“АД, че ищеца е постъпил там на 13 и изписан на 18.09.2023г. с окончателна диагноза : счупване на долна челюст, отК.ито, където е бил опериран, чрез наместване на счупванията, чрез обездвижване на горната и долната челюст с 4 винта за междучелюстна фиксация - по два на горна и два на долна челюст и поставяне на еластична фиксация, а счупването в дясно е репонирано с права титаниева плака и винтове. Освен операцията е приложено и съвременно антибиотично лечение за профилактика на инфекциозните усложнения с два антибиотични препарата. Обичайният оздравителен период е 1,5 - 2 месеца. Експерта дава заключения, че счупването на която и да е кост в човешкото тяло е свързано с продължителни високоинтизитетни болки и страдания. Като в конК.етния случай освен болките е свързано и със значително затруднение в храненето за периода на възстановяване.
От разпита на ищцовите свидетели се установява, че ищеца ищеца е бил 21 дни със зашита уста без каквато и възможност през този период от време да говори и комуникира с околните, като през това време се е хранел само с течности и е приемал храната чрез сламка. След тези 21 дни е ходел на консултативен преглед в София, след което оздравителния период е продължил още около 2 месеца. Като през първият оздравителен месец е имал значителни затруднения при храненето и при говоренето, изпитвал е значителни болки и страдания.
От разпита на ответниковият свидетел, се установи, че той не знае за никакъв инцидент т.е. ответника да е нанесъл удари на ищеца, но пък бил чул ищеца да споделя, че ще съди ответника за пари.
3
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна.
За да бъде основателен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху тях, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите.
Както беше посочено, от приобщеното производство по НОХД № 287/2024 г. по описа на ЛРС, се установява, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от 18.07.2024 г., обвиняемия М. Я. се е признал за виновен в това, че на 08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка „Катерина Гим“ – до ул.“Бенковска“ и бел.“България“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил на С. Б. И. от ******** следна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст – счупване на долна челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и дясното рамо на челюстта – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 във вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК .
Релевираните от пълномощника на ответника възражения относно непълнота на твърденията в исковата молба и гласните доказателства по делото в т.ч. и на СМЕ, както и това, че ответника е бил подведен да се признае за виновен по НОХД са изцяло неоснователни , тъй като последното е вписано надлежно в съдебния протокол и прочетено на страните- участвали в този наказателен процес – съдия, прокурор, адвокат на подсъдимия/ответник/.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се разпростира върху елементите от състава на престъплението, а останалите факти, релевантни за гражданското производство, включително наличието и 4 размера на вредите и причинноследствената връзка между деянието и вредите, следва да бъдат доказани /така Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007 г., I г. о., ГК/. Тъй като характерът на травматичното увреждане на здравето на ищеца вследствие на деянието и неговият медикобиологичен признак представляват елементи от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, съдът е длъжен да зачете силата на одобреното споразумение в наказателното производство, като приеме за доказан фактът, че ответникът е причинил счупване на челюстта на ищеца. В този смисъл, съдът счита приетите експертни заключения по първоначалната и по настоящето дело съдебно-медицински експертиза за обосновани и компетентно изготвени от квалифицирани медицински специалисти в своите области, съдът и ги К.едитира Ето защо съдът е обвързан да приеме, че ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната му челюст.
С оглед така установения факт, следва да бъдат К.едитирани като достоверни и показанията на разпитаните свидетели , а именно че ищеца в продължение на около два месеца след деянието е изпитвал болки и затруднения в храненето и говоренето, ял е течна и пюрирана храна, доколкото тези обстоятелства са естествена последица от счупването на челюстта на ищеца, чиято връзка с травматичното увреждане се извежда по логичен път и не се нуждае нарочно медицинско установяване. Също така видно от медицинските документи и показанията на свидетели, счупването е било придружено с К.ъвонасядания в областта на лицето на ищеца, които са му причинили страдание и са имали дълъг период на възстановяване до 20 дни.
Извън обхвата на изводимите по логичен път последици от счупването, обаче, е видът и продължителността на провежданата медицинска терапия, резултатите от нея, евентуалните ненастъпили усложнения, както и неимуществените вреди, които ищецът продължава да търпи след изтичане на обичайния възстановителен период. В тази насока, доколкото по делото не липсват и медицински документи, от които се установява провеждано от ищеца лечение на счупване на челюст, неговият характер, продължителност и предписани медицински изделия, медикаменти и процедури, включително има и доказателства за извършено наместване на челюстта и поставяне на имобилизиращо медицинско изделие, които съдът приеме тези обстоятелства 5 за доказани. Показанията на свидетелите, че на ищеца са били поставени винтове, приК.епена с ластик към главата му, намират потвърждение в медицинската документация, и в експертното заключения по приетата съдебномедицинска експертиза.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема за доказано обстоятелството, че ищецът е претърпял тези неимуществени вреди, които се явяват логична пряка последица от травматичното увреждане "счупване на челюст".
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конК.етен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конК.етни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a01ede6-9a49-4a45-bf39-ddc53659e9e8