Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1645 от 21.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 747/2024
Вид
Определение № 1645
Подписан
21.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.211 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1645 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

К.а Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100500747 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Народно читалище „Михаил Иванов – 1927 г.“, ЕИК 000045860, със седалище и адрес на управление: с. Искра, общ. Карнобат, обл. Бургас, представлявано от председателя Теодора Иванова Иванова, чрез адв. Светла ГонковаТрайкова с адрес на кантората: АД „Трайков и Гонкова“ в гр. Карнобат, ул.

„Сашо Кофарджиев“ № 2, против Определение № 253 от 12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 68/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което съдът е прекратил производството по гр.д. №68/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат по отношение на предявения от ищеца иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу Т. Ц. В., ЕГН ********** от гр. К., бул.

„М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, като недопустимо на основание чл.130 от ГПК, като е осъдил частният жалбоподател да заплати на ответницата сумата от 1400 лв. – съдебно-деловодни разноски за производството пред КРС.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно. Посочва, че обстоятелството, че страните са били в трудово-правни отношения при осъществяване на твърдяното облигационно основание, не изключва правото на кредитора да търси и реализира отговорността по гражданския закон.

Цитира съдебна практика. Счита, че в случая съдът следва да се произнесе с краен акт по делото, преценяйки дали е налице претенция за неоснователно 1 обогатяване. Позовава се на обстоятелството, че съдът не е длъжен да приеме правната квалификация посочена от ищеца, а може да укаже на страната да конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв.

Калин Коцев от БАК – процесуален представител на Т. Ц. В., ЕГН **********, с който счита постановеното от съда определение за правилно и законосъобразно. Посочва, че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, е недопустимо да си служи с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а в случая другият исков път е възможността да се предяви претенция по чл.211 от КТ за осъществяване на пълната имуществена отговорност на ответника. Излага подробни съображения, като се позовава на практика на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото пред КРС е образувано по искова молба на Народно читалище „Михаил Иванов – 1927 г.“, ЕИК 000045860 против Т. Ц.

В., с която се претендира осъждане на ответницата да заплати на читалището сумата от 11008,76 лв., с която се е обогатила в периода 09.05.2023 г. до 26.09.2023 г. без основание. Твърди се, че ответницата е работила като секретар на читалището от 28.03.2023 г. до 04.01.2024 г., като правоотношението с нея е прекратено чрез дисциплинарно уволнение.

Представена е и заповедта за уволнение.

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че правата по предявеният иск са ненадлежно упражнени, тъй като чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява субсидиарен при наличие на друг исков ред за защита.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД съдът е посочил, че иска по чл.59 ал.1 ЗЗД може да се предяви, ако няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, като се е позовал на т.9 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г. на Пленума на ВС на НРБ. Цитирал е постановлението на ВС за това, че не е допустимо ищецът да си служи с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, ако е налице друг исков път за защита на правата на правоимащия, като е счел, че това е иска по чл.211 от КТ – за осъществяване на пълна 2 имуществена отговорност на ответника.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното определение за неправилно. Първоинстанционният съд преждевременно е прекратил производството по делото, получавайки отговора на ответника по исковата молба, без да квалифицира производството по делото при изготвяне на доклада, респективно да остави производството по делото без движение, указвайки на ищеца да приведе петитума на исковата молба в съответствие с изложените фактически обстоятелства в исковата молба. Действително, съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД, искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД има субсидиарен характер, което означава, че предявяването му е допустимо единствено след като са изчерпани другите предвидени в законодателството възможности за предявяване на иск по това правоотношение. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от посоченото от ищцовата страна правно основание на предявения иск. Съдът е длъжен сам да посочи на какво основание е предявена претенцията. Ако установи несъответствие между фактологията по делото и отправеното искане, съдът следва да остави исковата молба без движение за уточняване на претенцията. В случая КРС не е оставил исковата молба без движение, а след получаване на отговора на ответната страна, е прекратил производството по делото.

Настоящата инстанция счита, че определението следва да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да остави исковата молба без движение за уточняване на претенцията и конкретизиране на твърденията на ищеца.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 253 от 12.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 68/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия, при съблюдаване на дадените по-горе указания.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4