Решение № 390 от 14.08.2023, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Дупница, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Б. Димитров при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело № 20221510102125 по описа за 2022 година

Е. В. В., ЕГН **********, е предявила срещу Р. В. К., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН **********, Г. И. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.34 ЗС и чл.341, ал.1 от ГПК. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

В исковата молба се сочи, че ищцата и ответниците Р. В. К. и Р. Д. К. са съсобственици /ищцата на основание наследство, а ответниците Р. В. К. и Р. Д. К. на основание дарение и покупка/ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Червен брег, община Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-555/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 11.05.2022 г., адрес на поземления имот: с. Червен брег, ***, с площ от 1403 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./ предишен идентификатор: Няма, номер по предходен план: 525, кв. 22, парцел VII, при съседи:

***;

***;

***; 0491.502.286; ***; ***; ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Гараж, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда.“

Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това искането е за допускането до делба на описаните имоти при права: - за ищцата - 5/24 ид.ч. от ПИ ***; 1/6 идеална част от сгради с идентификатор *** и идентификатор ***; ½ идеална част от сгради с идентификатор *** и идентификатор ***;

1 за Р. В. К. и Р. Д. К. общо - 19/24 идеални части от ПИ ***; 5/6 идеални части от сгради с идентификатор ***, и идентификатор

***;

- за ответника Р. В. К. - ½ идеална част от сгради с идентификатори ***, и сграда с идентификатор ***.

В постъпилия отговор от Р. В. К. и Р. Д. К. се оспорват правата на ищцата – твърди се, че през 1992 г. било постигнато споразумение с нея, въз основа на което й били предоставени пари за купуване на жилище и оттогава ответниците считат процесния имот и сградите в него за свои, а ищцата идвала в него на гости. При евентуалност се поддържа, че правата на страните и в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са 5/24 ид.ч. за ищцата и 19/24 идеални части за ответниците.

Ищцата счита, че сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са били изключителна собственост на В. Б. К. и съпругата му В. К. на основание придобивна давност, изтекла в периода след 1979 г. Поради това М. Г. К. и Г. И.

С. не притежават право на собственост върху тези сгради.

М. Г. К. и Г. И. С. оспорват предявения иск, заявяват, че са прехвърлили всички притежавани от тях права върху процесното дворно място и сградите в него на Р. В. К., който въз основа на упражнявано владение е едноличен собственик на делбените имоти.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не е спорно /предвид изразеното становище от страните в първото съдебно заседание/, че понастоящем УПИ IX-356, кв. 35 „а“ по плана на с. Червен брег представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Червен брег, община Дупница. Правото на собственост върху този имот, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, е придобито от Б. С. К. на публична продан, съгласно нотариален акт № 42, т. III, д. № 908/1974 г. от 25.04.1974 г.

Не е спорно, че придобиването на имота по описания възмезден начин е по време на брака между Б. С. К. и Т. С. К..

С нотариален акт № 81, т. I, д. № 222/1975 г. на 22.01.1975 г. Б. С. К. е дарил на сина си В. Б. К. и на внука си Р. В. К. ½ ид. част от УПИ IX-356, кв. 35 „а“, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.

От представеното удостоверение за наследници № 129/20.09.2022 г., издадено от община Дупница, се установява, че Б. С. К. е починал на 31.05.1986 г. и е оставил следните наследници по закон: Т. С. К. /съпруга/, починала на 07.10.1992 г., В. Б.а К.а /дъщеря/, починала на 31.01.2011 г., чиито наследник е М. Г. К., С. Б.а С.а /дъщеря/, починала на 20.10.2010 г., чиито наследник е Г. И. С., В. Б. К. /син/, починал на 01.12.1987 г., чиито наследници са Р. В. К. и Е. В. В..

Съгласно строително разрешение №131/1979 г., на В. Б. К. е позволено да построи в процесния имот масивна двуетажна жилищна сграда с гараж. Молбата за одобряване на изготвения архитектурен проект е подадена от В. Б. К. и Р. В. К.. Представено е и нотариално заверено съгласие № 176/03.05.1979 г. от Б. С. К. за построяването на описаната жилищна сграда от В. Б. К. и Р. В. К., което не е вписано.

С нотариален акт № 148, т. II, д. № 315/2022 г. на нотариус Д. Г. на 20.07.2022 г. Г.

И. С. и М. Г. К. са продали на Р. В. К. 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 2/3 ид. ч. от сграда с идентификатор ***, ведно с 2/3 ид. ч. от сграда с идентификатор ***.

С нотариален акт № 149, т. II, д. № 317/2022 г. на нотариус Д. Г. на 21.07.2022 г. Р. В.

К. и съпругата му Р. Д. К. са признати за собственици в режим на СИО на основание 2 покупка, дарение и наследство на 19/24 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с ¾ ид. ч. от сграда с идентификатор ***, ведно с 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор *** и 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***.

Във връзка с твърдяното осъществяване на владение върху целия имот Р. В. К. и Р. Д.

К. са представили доказателства за застраховането на имота в периода 1989 г. – 1991 г.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

От свидетелските показания се установява, че процесната двуетажна къща /сграда с идентификатор ***/ е построена от родителите на Р. В. К. и Е. В. В.. Последната се преместила в гр. Дупница, след като сключила брак. Р. В. К. също се преместил да живее в гр. Дупница след 2000-та година, като и след това обработвал дворното място. По отношение на правените ремонти в къщата свидетелските показания са противоречиви: свидетелят И. Г. твърди, че Р. К. е правил банята, докато според свидетеля И. Ч. банята била направена приживе на бащата на страните. Р. К. сменил дограмата на втория етаж наскоро според свидетеля И. Г.. Според свидетелите Т. П. и В. П. всички ремонти /на покрива, на комина, изграждане на нов комин, ремонт на лятната кухня/ били заплащани от В. К..

От свидетелските показания се установява, че отношенията между Р. К. и майката му В. К. били влошени, като Е. В. В. полагала грижи за нея.

Свидетелят И. Г. научил от Р. К. и Р. К., че след 1990-та година Р. К. дал на сестра му Е. В. 13 000 лв. за дела й от имота и оттогава сестра му идвала там на гости. Същевременно свидетелят сочи, че Р. К. и Е. В. имали спорове за имота в периода 1995-1996 г., както и че не му е известен случай Р. К. да е възпрепятствал достъпа на сестра му до имота.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за съдебна делба на застроен имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществената общност.

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката - Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.

Между страните не е спорно и се установява от приложения нотариален акт № 42, т.

III, д. № 908/1974 г. от 25.04.1974 г., че придобиването на собствеността върху гореописания парцел и масивна жилищна сграда по възмезден начин е извършено по време на брака между Б. С. К. и Т. С. К., при действието на СК от 1968 г. /отм./ - чл.103 от същия, поради което парцелът и сградата са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Впоследствие само единият съпруг - Б. С. К., е сключил със сина си В. Б. К. и внука си Р. В. К. договор, обективиран в нотариален акт № 81, т.I, д. № 222/1975 г. за дарение на ½ ид. част от УПИ IX-356, кв. 35 „а“, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.

Описаният нотариален акт не е подписан от Т. С. К., от съдържанието му не се установява 3 нейното участие в сделката, лично или чрез упълномощаването на съпруга й.

При действието на чл.13, ал.7 СК от 1968 г. (отм.) сделките на разпореждане с недвижим имот - съпружеска имуществена общност, могат да се извършват от единия съпруг само с писменото съгласие на другия съпруг с нотариална заверка на подписа му.

Тези законови разпоредби не допускат устно съгласие на съпруга, нито пък последващо одобрение на вече сключената сделка. Неспазването на предписаната от закона - чл.13, ал.7 СК от 1968 г. (отм.), форма за даване съгласието на неучастващия в сделката съпруг прави договора нищожен /Решение № 613 от 1.VI.1993 г. по гр. д. № 1890/92 г. на ВКС, II г. о./.

По делото се установи, че не е спазена изискуемата от закона форма за даване на съгласие от страна на Т. С. К. за разпореждането с описания имот, поради което сделката, обективирана в нотариален акт № 81, т.I, д. № 222/1975 г., е нищожна.

Следователно поземлен имот с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** /за които не е спорно, че са съществували при придобиването на имота на публична продан/ са притежавани от Б. С. К. и Т. С. К. в режим на СИО. Горепосоченото нотариално заверено съгласие № 176/03.05.1979 г. от Б. С. К. за построяването на масивна двуетажна жилищна сграда с гараж /сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***/ от В. Б. К. и Р. В. К. не е вписано, респ. - не е учредено надлежно право на строеж по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./ и с факта на построяваното им гаражът и жилищната сграда са станали собственост по приращение на собствениците на земята – на поземлен имот с идентификатор ***.

Съпружеската имуществена общност между Б. С. К. и Т. С. К. е прекратена със смъртта на Б. С. К. на 31.05.1986 г., при действието на СК от 1985 г. Поради това не намира приложение чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. и правата върху поземления имот и посочените сгради се разпределят, както следва: Т. С. К. – 5/8 ид. части, В. Б. К.а - 1/8 ид. част, С. Б. С.а - 1/8 ид. част, В. Б. К. - 1/8 ид. част. След смъртта на Т. С. К. през 1992 г. нейните права се разпределят по равно между наследниците й по закон В. Б. К.а, С. Б. С.а и Р. К. и Е. В. по право на заместване на починалия през 1987 г. В. Б. К.. По този начин поземлен имот с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са станали съсобствени между описаните лица при следните права: В. Б. К.а – 1/3 ид. ч., С. Б. С.а – 1/3 ид. ч., Р. К. и Е. В. – по 1/6 ид. ч.