Решение № 172 от 21.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. С., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора Д. М. Д. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600274 по описа за 2022 година На основание чл.33 ал.5 от НПК мотивите на въззивното решение са изготвени от председателя на съдебния състав.

С присъда № 4 от 16.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 155/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Е. П., Пети състав, подсъдимият А. Е. С., с ЕГН:

**********, е признат за невиновен в това, че на 19.06.2019 г. в с. Гара Е. П., общ. Е. П., Софийска област, в двора на частен имот на ул. „****“ № 7, чрез удар с метален бокс в областта на главата на В. Е. В. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в двуполюсно счупване на долна челюст, което е реализирало медико-биологичния признак счупване на челюст с последици трайно затрудняване на дъвченето и говора - поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3-то вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от В. Е. В., с ЕГН: **********, срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за причинени 1 неимуществени вреди, претърпени от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението - 19.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Присъдата е протестирана по въззивен ред от представител на държавното обвинение - прокурор при Районна прокуратура - гр. Е. П., с молба за проверка, по реда на Глава XXI от НПК на законосъобразността на постановената първоинстанционна присъда, с която подсъдимият А. Е. С. е признат за невиновен и оправдан за извършеното от него престъпление по чл.

129, ал. 2, пр. 3-то вр. ал. 1 НК, с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по съответното обвинение в първата инстанция.

В протеста и допълнението към него се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е приел, че е установено осъществяването на изпълнителното деяние по чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК и авторството на това престъпление. Прокурорът намира, че от доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият С. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на посоченото престъпление.

Сочи се, че по непротиворечив начин от показанията на разпитаните свидетели се установява, че между подсъдимия С. и пострадалия В. в резултат от възникнала на 19.06.2019 г. физическа саморазправа на свид. В. е причинено травматично увреждане - счупване на челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок от около 1,5-2 месеца, а на подсъдимия С. са причинени телесни увреждания, които покриват медикобиологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. В подкрепа на тези факти се изтъкват приетите по делото СМЕ спрямо пострадалия В. и СМЕ спрямо подсъдимия С., като се твърди, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал доказателствата и е обсъдил всички гласни доказателства, вкл. противоречията между тях, но е достигнал до неправилен и необоснован краен правен извод относно вината на подсъдимия, приемайки обвинението за недоказано.

Подчертава се, че щом съдът е приел, че инкриминираният удар е нанесен не с метален бокс, а с ръка, това не следва да води до извод за 2 невиновност на подсъдимия по така повдигнатото обвинение. Изтъква се процесуалната възможност за съда да постанови оправдателна присъда относно вмененото обвинение за нанасяне на удара с метален бокс, като го признае за виновен за причиняване на увреждането с ръка в областта на главата на В..

Отбелязват се като неотносими към предмета на доказване обстоятелствата, обсъдени от съда, досежно кой пръв е сигнализирал за инцидента пред органите на МВР и относно начина, по който е възникнал спорът и кой пръв е нанесъл удара.

С оглед на така изложеното, представителят на държавното обвинение счита, че не са налице предпоставките по чл. 304 НПК за постановяване на изцяло оправдателна присъда по делото по отношение на подсъдимия С..

Поради това се иска от въззивния съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК да отмени протестираната присъда и да постанови нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият А. Е. С. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 НК, като му бъде определено наказание, както и да бъде изцяло уважен предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от пострадалия В. Е. В..

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от А. Х., повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Е. В.. Присъдата е обжалвана изцяло като неправилна и незаконосъобразна, поради твърдяно съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Жалбоподателят счита, че въз основа на неправилно и превратно тълкуване на наличната доказателствена съвкупност съдът е формирал напълно произволни заключения по фактите и изцяло неправилни правни изводи, свързани с обективната и субективната съставомерност на поведението на подсъдимия. Отбелязва се, че версията на подсъдимия е изцяло изолирана и отразява защитната му позиция по делото.

Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважена исковата претенция в пълен размер.

Протестът се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от представителя на СОП. В допълнение изтъква, че превратно са 3 тълкувани показанията на частния обвинител В. и свидетелката К., които се ценят като последователни и надеждни, въпреки че към момента свид. К. няма отношения с частния обвинител. От друга страна се оспорват като недостоверни обясненията на подсъдимия, съставляващи защитна теза, и показанията на неговите майка и сестра - заинтересовани от изхода на делото.

Твърди се, че е опровергана версията на подсъдимия, че конфликтът се е развил на земята, тъй като в този случай пострадалия би получил и други травматични увреждания, каквито не са констатирани от вещото лице.

Застъпва се, че подсъдимият С. е бил разделен с бившата си партньорка, а детето им живеело с пострадалия, което съставлявало мотив за проява на агресия спрямо частния обвинител. Твърди се, че неправилно съдът се е позовал на обстоятелството относно това кой от двамата е подал сигнал до органите на реда. Иска се въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия С. за виновен в извършване на деянието.

Повереникът на частния обвинител - А. Х., моли за отмяна на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че изводите на съда почиват на превратен анализ на доказателствата, като съдът е игнорирал показанията на незаинтересовани от изхода на процеса свидетели.

Застъпва се, че съпоставката на всички доказателства води до категоричния извод, че подсъдимият е осъществил вмененото му деяние. В тази връзка намира за нужно да се отхвърлят обясненията на подсъдимия, като се кредитират само в частта относно присъствието на лицата на посоченото време и място. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че следва да се уважи предявеният граждански иск за обезвреда на причинените с деянието вреди.

Защитникът - А.ев, оспорва протеста и жалбата като неоснователни.

Намира, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелката К. и частния обвинител В. поради тяхната заинтересованост и противоречието им с други доказателства. По отношението на показанията на свид. К. се изтъква, че самата тя твърди, че не е сигурна как е бил насочен и нанесен ударът, като не е следила непрекъснато развитието на конфликта. В тази връзка насочва вниманието към обстоятелството, че частният обвинител В. излага противоречиви данни за механизма на удара и наличието на метално средство за причиняване на увреждането. Излага се тезата, че в 4 действителност частният обвинител В. е нанесъл побой на подсъдимия с множество удари и то в неговия собствен дом. С тези доводи се твърди, че районният съд е подходил с достатъчно внимание и задълбоченост при изследване на обстоятелствата по делото и се моли за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият А. С. поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде потвърдена присъдата.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозираните протест и жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК. прие за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ и

ЖАЛБАТА на частния обвинител са

НЕОСНОВАТЕЛНИ и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на състава на Районен съд – Е. П. - потвърдена.

Това е така, поради следните съображения:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на събраните доказателства, намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, и предвид приетите експертизи, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод за невиновността на подсъдимия А. С..

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намери за установена сходна с изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

Свидетелката З. К. и подсъдимият А. С. живеели заедно до 2015 г. От съвместното си съжителство имали едно дете. Към инкриминирания период месец юни 2019 г., свидетелката З. К. живеела с частния обвинител В. В. на семейни начала.

На 19.06.2019 г. сутринта подсъдимият А. С. се намирал в дома си къща с дворно място в с. Гара Е. П., ул. „****“ № 7, като очаквал пристигането на свидетелката К., за да ѝ предаде сина им.

Около 08:00 - 08:30 часа свидетелката К., придружавана от частния 5 обвинител - свидетеля В. В., пристигнала пред дома на подсъдимия с автомобил, който бил паркиран пред къщата. Свидетелката К. се обадила на подсъдимия С. по телефона, за да го уведоми, че се намира отпред. Тогава подсъдимият излязъл на двора заедно с детето, а свид. К. и свид. В. слезли от автомобила. Свидетелката К. взела детето от подсъдимия и тръгнала с него към автомобила, а свидетелят В. казал на подсъдимия, че иска да поговорят, като се насочил към двора, където стоял подс. С.. Между двамата възникнал конфликт, като не се установява точно как е бил провокиран. Спорът прераснал във физически сблъсък, без ясна последователност между взаимно нанесените удари, от които двамата получили различни наранявания. Борбата между двамата довела до падането им на тревната площ пред къщата, след което съприкосновението, продължило общо около една-две минути, приключило. Пострадалият В. се качил в автомобила и си тръгнал заедно със свидетелката З. К..

От заключението на изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство СМЕ /л. 80-81/ се установява, че на подсъдимия А. С. е било причинено счупване на носни кости без разместване на фрагментите и деформация на носната пирамида, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мекотъканни увреждания, представляващи кръвонасядания и охлузвания, локализирани в областта на окосмената част на главата, лицето, носа, лигавицата на долната устна, както и по тялото и крайниците – в областта на гърба двустранно, десните лакът и коляно и дясната подбедрица, които са причинили болка и страдание. Вещото лице е изложило становище, че кръвонасяданията се дължат на удари със или върху твърди тъпи предмети, а охлузванията са получени в резултат на косото по допирателната действия на предмети с неравна контактна повърхност, като тези увреждания могат да бъдат получени по начина и времето, посочени от подсъдимия.