Решение № 922 от 30.10.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4223/2023
- Вид
- Решение № 922
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 922 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530104223 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Форуком и компания“ ООД твърди, че на ********г. в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на „Форуком и компания“ ООД, постъпила заявка за кредит от името на Н. З. А.. Подаването на заявление за кредит се извършвало онлайн на сайта на дружеството - www.bzd.bg по следните стъпки - избор на сума и срок, запознаване с Общите условия на дружеството и със СЕФ, попълване на лични данни, избор на начин за усвояване на сумата. Услугата се предоставяла под марката „Българско заемно дружество“, собственост на „Форуком и компания“ ООД. След като се запознае и съгласи с Общите условия на дружеството и със Стандартния европейски формуляр, което е необходимо условие, за да се продължи с кандидатстването за кредит (https://bzd.bg/krediti/zaem-do- zaplata/izbor-na-zaem), кредитоискателят можел да подаде своята заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да кандидатства. Следвало попълването в заявката на лични данни на заявителя три имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен 1 и настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите месторабота, възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата.
Извършвали се редица справки, на базата на които се взима решение дали кредитоискателят ще получи желаната сума. Такива справки били: за валидността на личната карта; проверка на здравноосигурителния статус; проверка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост.
На ответницата бил изпратен автоматично генериран от системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива:
Договор за потребителски кредит, Погасителен план по този договор, СЕФ, Общите условия на дружеството-кредитодател, които документи тя получила на зададения от нея e-mail адрес и било необходимо да ги потвърди, посредством натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код в поле, което се визуализирало след натискането на линка. Цифровият код се изпращал от ищеца под формата на кратко текстово съобщение /SMS/ на телефонния номер, който е предоставен при кандидатстването за кредит, като достъп до този код имал единствено и само кредитополучателят.
Така по гореописаната процедура на ******** година бил сключен Договор за потребителски кредите № ************ с Н. А., като сумата на потребителския кредит била уговорена в размер на 700,00 лева /седемстотин лева/ и кредитополучателят се е задължил да я върне на девет равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5-то число. Сумата на потребителския кредит – 700,00 лева /седемстотин лева/, била изплатена отстрана на „Форуком и компания“ ООД, посредством каса на „Изипей“ АД.
Към настоящия момент ответницата не е извършила каквото и да било плащане за погасяване на задълженията си по Договора за потребителски кредит.
Вследствие на така описаната фактическа обстановка за ищеца възниквало законното право да търси сумата от 700,00 лева /седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ************, ведно с договорната лихва, дължима от ********г. до ********г., ведно със законната лихва в размер на 356,50 лева /триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, дължима за периода от ********г. до ********г., както и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение било поискано снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл.410 ГПК. Заявлението било уважено, но против издадената заповед по чл.410 ГПК постъпило възражение от ответницата.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът по настоящето исково производство има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на Н. З. А. за сумата от 1268,83 лева /хиляда двеста шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща: 1/ 700,00 лева /седемстотин лева/ - главница по Договор за 2 потребителски кредит № ************, сключен на ******** година между „Форуком и компания“ ООД и Н. А.; 2/ 212,33 лева /двеста и дванадесет лева и тридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от ********г. до ********г., дължима по Договор за потребителски кредите № ************;
3/ 356,50 лева /триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ - законна лихва върху просрочената главница от ********г. до ********г.; 4/ ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба от 23.02.2024 г., ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК /л.43 от делото/.
Ответникът, редовно и своевременно призован /вж. призовка, л. 59 от делото/, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с разпореждане от 24 октомври 2023 г., връчено лично на ответника /л. 31 от делото/ са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на представените с исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Форуком и компания“ ООД, против Н. З. А., установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,38 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Предвид разрешението на т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г.
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, 3 респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 25,38 лева за държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3387/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване /определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, по отношение на Н. З. А., ЕГН: **********, от гр.
********, кв. „********“, ул. „********“ № **, вх. **, ет. **, ап.
**съществуването на вземането на ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от управителя Д. Р. Г. за следните суми: главница: 700,00 лв. /седемстотин лева/, съгласно договор за потребителски кредит № ************ от ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2023г., до окончателното погасяване на задължението, възнаградителна лихва: 212,33 лв. /двеста и дванадесет лева и тридесет и три стотинки/, дължима и неплатена за периода от ******** г. до ******** г. и законна лихва за забава: 356,50 лв. /триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ – дължима и неплатена за периода от ******** г. до ******** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1649/17.08.2023 г. по ч.гр.д. № 3387/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. З. А., ЕГН: **********, от гр. ********, кв. „********“, ул. „********“ № **, вх. **, ет. **, ап. **да заплати на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.
2, ап. 23, представлявано от управителя Д. Р. Г. сума в размер на 505,38 лв.
/петстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, 4 както и сумата в размер на 505,38 лв. /петстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски в заповедното производство по по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5