Определение № 954 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901263 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото Я. Д. П. и В.

С. П. против решение № 36/16.03.2023г. по в.т.д. № 360/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна/ потвърждаване на решение № 174/22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Окръжен съд – Плевен, са уважени предявените на основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.430 и сл. ТЗ искове на „Юробанк България” АД против Я. П. и В. П. за заплащане солидарно на сумата от 49 654,30 лева, представляваща равностойността на 41 889,08 швейцарски франка, част от дължимата главница от 99 632.56 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 32951/28.01.2008г., ведно с Приложение № 1/30.01.2008г. към него и допълнителни споразумения от 08.04.2009г., 20.05.2010г., 20.07.2010г., 12.10.2011г., 31.01.2013г., 13.02.2014г., чиято левова равностойност е изчислена по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита - 30.01.2008г., посочен в Приложение № 1 към договора – 1,6499663 и след това изчислена в лева по фиксирания курс на БНБ евро/лев - 1,95583, както и сумата от 981,98 лева - нотариални такси за периода 09.01.2018г. до 14.03.2018г. по същия договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на главниците, както разноски за първата инстанция в размер на 6582,63 лева.

Касаторите атакуват въззивното решение като неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърдят, че е допуснато съществено процесуално нарушение от втората инстанция с оглед непроизнасяне по задължителните за нея указания на ВКС по въпроси, по 1 които следва да вземе отношение при повторното разглеждане на делото: а/ да прецени нищожността на всички оспорени клаузи от договора за кредит, като обсъди всички фактически и правни твърдения на ответниците по иска; б/ да даде отговор на довода на ответниците за нищожност на договора за банков кредит, като изследва предпоставките по чл.146, ал.5 ЗЗД, а именно възможността договорът да се прилага и без неравноправните клаузи; в/ да разгледа възраженията за нищожност на основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11.03.2008г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърленото на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. В тази връзка поддържат възраженията си за нищожност на основание чл.143, т.9, т.10, т.11, т.12, т.14, т.18, вр. чл.146 ЗЗП на клаузите на чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.7, ал.2 и чл.23 от договора за кредит, уреждащи начина на формиране на възнаградителната и наказателната лихва, падежа па погасителната вноска по кредита, когато същият съвпадне с неприсъствен ден; клаузите, отнасящи се до валутата на погасяване на кредита и поемане на валутния риск, като във връзка с последните са твърдели, че кредитът реално е предоставен в евро, вкл. и относно клауза на чл.28 от кредитния договор. Твърди се, че апелативният състав е разгледал основно нищожността на клаузите на чл.6 ал.2, чл.22 и чл.23 от договора за кредит и отчасти чл.3 ал.5 от същия договор, без да обсъди и другите инвокирани от ответниците клаузи: чл.3, ал.1, ал.3, чл.6, ал.3 и чл.7, чл.28 от договора.

Поддържа се, че предвид нищожността на договора, на множество клаузи от договора за кредит и недействителността на договора за цесия, вземане на банката спрямо кредитополучателите не е възниквало, поради което касаторите не са солидарни длъжници спрямо банката по сделка с невъзможен предмет, тъй като нищожността е по смисъла па чл.26 ал.2 пр. пето ЗЗД. Тази нищожност от своя страна изключва материалноправната отговорност на ответниците по иска на банката, основан на кредитния договор и допълнителните споразумения. Твърди се, че необсъждане на цесията от 11.03.2008г. /в частта, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.”/ съобразно критерия по чл.26 ал.2 предл. пето от ЗЗД е предпоставило и извода за основателност на ищцовото вземане, като вместо да се обезсили кредитния договор в неговата цялост, предвид изрично заявеното от кредитополучателите искане за обезсилване, апелативният състав фрагментарно е приел, че договорът може да се изпълнява и без отделни негови клаузи. Позовават се на практиката на ВКС, че на нищожността на една сделка, в т.ч. и на цесия, може да се позове всяко лице, вкл. и длъжника, щом същият отрича съществуването на правото на страна по оспорваната цесия, когато сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея.

Въззивният състав неправилно е приел, че след като длъжниците са подписвали допълнителни споразумения с цесионера на банковия кредит, то и сделката за прехвърляне на вземането на цесионера е валидна. Твърдят, че това разбиране е в очевиден разрез с института на абсолютно симулативните/привидните сделки, с оглед правилото, че недействителните сделки не пораждат правни последици и недействителността им не може да се валидира дори от страните по нея. Отделно се сочи, че самото уведомяване за 2 сключената цесия е далеч след обратната цесия - едва на 17.02.2018г., т.е. едновременно е обявяване предсрочната изискуемост, като това уведомление за цесията инкорпорира в себе си и обратната цесия. Поддържа се, че непроизнасянето от съдилищата по въведения довод за нищожност на цесията/цесиите е в противоречие с практиката на ВКС. Също така въззивният състав не се съобразил с формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, в която е прието, че с разпоредбата на чл.294. ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими.

Касаторите поддържат съображението си, че когато се разглежда неравноправност на една клауза от договор, същата следва да се разгледа във връзка и взаимодействие с останалите клаузи по договора. Позовават се и на дадено и в диспозитива на решение на СЕС от 10.09.2020 по дело С-738/19. Отбелязват, че възможността на потребителя за безсрочно оспорване на недействителността на неравноправни клаузи, които по правило не обвързват потребителя, не се изсрочва и погасява по давност, като за претенцията на потребителя за недължимо платени от него суми въз основа на такива клаузи, следва да се съобрази постановката на решение от 09.07.2020г. на СЕС по съединени дела С-698/18 и С699/18, в рамките на производство по SC Raiffeisen Bank SA срещу JB (С-698/18) и BRD Groupe Société Générale SA срещу КС (С-699/18) в т.58, т.82 и т.83. В заключение сочат, че ако се установи неравноправност на клаузите в процесния договор за кредит и неговите допълнителни споразумения, касаещи обстоятелствата: по неопределен в договора механизъм и методика за формиране на БЛП; клаузата за едностранно автоматично изменение от банката на лихвения процент по договора; неяснота и непрозрачност на клаузите досежно валутния риск; и клаузата позволяваща на банката служебно да превалутира погасителните вноски от местна валута в чуждестранна валута по курс „продава на банката”; изследване и съблюдаване обстоятелството за непосочване размера на погасителните вноски, незапознаване кредитополучателите с икономическите последици за формиране и изменение на размера на кредита и размера на месечните вноски, то договорът е нищожен изцяло, тъй като не е налице прозрачност, яснота и разбираемост на договорните клаузи от гледна точка утвърденото правило, че тази яснота следва да предоставя информираност на потребителя за икономическите последици от договора. Предвид изложеното се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска, като претендират заплащане на направените разноски в производството.

Ответникът по жалбата и по делото, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

3

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 174/22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. Окръжен съд - Плевен е осъдил, на основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ, ответниците Я. Д. П. и В. С. П., да заплатят солидарно на ищеца „Юробанк България” АД, част от дължимите суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 32951/28.01.2008г., Приложение № 1/30.01.2008г. към него и допълнителни споразумения от 08.04.2009г., 20.05.2010г., 20.07.2010г., 12.10.2011г., 31.01.2013г., 13.02.2014г. ,а именно: 41 889,08 швейцарски франка - част от главницата за периода от 28.07.2014г. до 14.03.2018г.; 981.98 лв. - нотариални такси за периода от 09.01.2018г. до 14.03.2018г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба -15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата; като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноски по делото в размер на 6 582,63 лева.

С решение № 163/05.07.2019г. по в.т.д. № 418/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 174/ 22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Окръжен съд Плевен.

С решение № 60058/04.11.2021г. по т. д. № 2702/2019г. Върховният касационен съд е отменил решение № 163/05.07.2019г. по в.т.д. № 418/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново и е върнал делото на за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение на ВКС са дадени указания, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва: 1/ Да извърши преценка за нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 ЗЗП на клаузите от първоначалния договор, които са оспорени като неравноправни, като обсъди фактическите твърдения на ответниците - кредитополучатели и доводите на ищеца и събраните във връзка с тях доказателства; 2/ В зависимост от направените изводи въззивният съд дължи отговор на довода на ответниците за нищожност на договора за банков кредит, като изследва предпоставките по чл. 146, ал. 5 ЗЗД, а именно възможността договорът да се прилага и без неравноправните клаузи, както и опреД.е как подлежи на връщане кредита - в какъв размер и в каква валута; 3/ Преценката за валидност на договора трябва да бъде последвана от разглеждане на възраженията за нищожност на основание чл.

26, ал. 2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11. 03. 2008 г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД; 4/ Ако въззивният съд определи тези възражения като неоснователни, следва да обсъди допълнителните споразумения към договора за кредит, подписани от цесионера и кредитополучателите, в аспекта на релевираните доводи за нищожност на уговорките в анексите, с които се увеличава размера на дължимата главница по кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси, и за нищожност на допълнителните споразумения, с които се установява размерът на дълга и са предоговорени условията за ползване и погасяване на кредита, тъй като са основани на неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузи в договора за кредит и имат характер на спогодба върху 4 непозволен договор /чл. 366 ЗЗД/; 5/ Решаващият състав следва да съобрази последователната практика на ВКС, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ; преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД; олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД; 6/ С оглед проверката валидността на уговорките по анексите за увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея на просрочени задължения по договора за кредит ВКС е посочил, че е необходимо изслушване на съдебносчетоводна експертиза, с която да се даде заключение с какви суми, поотделно за всяко допълнително споразумение, е увеличавана дължимата главница и какви просрочени задължения с точното им посочване по размер включва всяка от сумите – за главница, за възнаградителна лихва, за наказателна лихва, за такси или др. 7/ Указано е още, че за разрешаване на спора е необходимо да бъде установено дали към датата на връчване на нотариалните покани до кредитополучателите, с които банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита - 17.02.2018г., съгласно извършените от кредитополучателите плащания и приетите за валидни уговорки между страните, са били налице неизпълнени задължения, които да са обусловили упражняване от банката на потестативното й право да се ползва от изгубване на преимуществото на срока за длъжниците, при съобразяване на т.