Решение № 3881 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело № 20231110169429 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. П. К.“ ЕАД, с текущо наименование – „Е. Т.“ ЕАД, против М. Н. Я., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулатативно съединени установителни искове по чл. 143, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу М. Н. Я. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56138/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че ответникът бил страна по сключен с „А1 Б.“ ЕАД договор за продажба на изплащане № 501154097/14.08.2019 г., по силата на който придобил собствеността върху апарат „Handset SAM A10 DS Black”, със сериен № 356979102283350, срещу задължението за разсрочено изплащане на уговорената продажна цена, съгласно приложимия към договора погасителен план. Твърди, че поради неплащане в срок от страна на купувача, договорът бил предсрочно прекратен, на основание т. 12.3. Непогасеният остатък от продажната цена възлизал на 199,60 лв., като същият бил предсрочно изискуем от купувача. На 07.11.2014 г. между „А1 Б.“ ЕАД и „С. Б. С.“ АД, с последващо наименование: „М. П. К.“ ЕАД, бил сключен договор за поръчителство, съгласно който „С. Б. С.“ АД следвало да обезпечи изпълнението на задълженията на потребителите по сключените с „А1 Б.“ ЕАД договори за продажба на изплащане. Предвид липсата на изпълнение на договорните задължения на ответника, на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, на 21.12.2020 г., „С. Б. С.“ АД погасило дължимите вземания по сключения договор за продажба на изплащане, в общ размер на 199,60 лв. Ищецът твърди, че до ответника било изпратено уведомление за встъпване в дълг по реда на чл. 146 ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 21.12.2020 г. кредитор по процесното вземане е „М. П. К.“ ЕАД. На 15.11.2022 г. между „М. П. К.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД бил сключен 1 договор за встъпване в дълг, по силата на който последното дружество се задължило да отговаря солидарно с ответника за заплащането на непогасените вземания по процесния договор за продажба на изплащане. Към настоящия момент липсвало плащане на регресното вземане от страна на съдлъжниците. Ищецът твърди, че ответникът му дължи заплащането и на мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 21.07.2023 г., в размер на 52,29 лв. С оглед изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „М. П. К.“ ЕАД сумите, както следва: 199,60 лв. – незаплатена от ответника главница по сключен с „А1 Б.“ ЕАД договор за продажба на изплащане № 501154097/14.08.2019 г., погасена от „М. П.

К.“ ЕАД, в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 52,29 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 21.07.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение по сключен с „А1 Б.“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Отбелязва, че в представения от ищеца договор е налице несъответствие в номера на личната му карта. Твърди, че не е получил посоченото мобилно устройство.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

С Определение № 12093/20.03.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника „Е.“ ЕООД, като същото не е взело становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулатативно съединени установителни искове по чл. 143, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е сключил с „А1 Б.“ ЕАД договор за продажба на изплащане, по силата на който му било предадено устройство - „Handset SAM A10 DS Black”, срещу заплащането на възнаграждение, разсрочено за изплащане съгласно уговорения погасителен план, наличието на основания за предсрочно прекратяване на процесния договор, стойността на непогасения остатък от дължимите от купувача вземания, заплатени от ищеца, в качеството му на поръчител, за което обстоятелство уведомил длъжника, както и изпадането на ответника в забава за възстановяване на стойността на погасените от поръчителя дългове.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил процесните суми.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за продажба на изплащане № 501154097/14.08.2019 г., сключен между „А1 Б.“ ЕАД, в качеството му 2 на продавач, и М. Н. Я., като купувач. Видно от раздел I , чл. 1 от договора е, че страните са постигнали съгласие, че продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размера и при условията на разсрочено плащане, определени с договора и приложенията към него. Според чл. 2, вещта се определя в приемопредавателен протокол, който е неразделна част от договора. В чл. 5 е предвидено, че купувачът следва да заплати на продавача сумата в общ размер на 229,54 лв., чрез изплащането на 23 на брой вноски, съгласно погасителния план. По делото е представен и приложимия към договора Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 14.08.2019 г., съгласно който продавачът предоставил на купувача апарат – „SAM A10 DS Black”, със сериен № 356979102283350, като в т. 3.2. е посочено, че купувачът приема без възражение предоставеното от продавача крайно устройство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва формалната доказателствена сила на представените писмени документи, при твърдения, че същите не носят неговия подпис, поради което не е налице облигационно отношение с „А1 Б.“ ЕАД. В тази връзка, с Протоколно определение от 25.10.2024 г., съдът е допуснал проверка на автентичността на представените писмени доказателства, съгласно чл. 193 ГПК.

По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебнопочеркова експертиза, съгласно която подписите положени на мястото за купувач в представения по делото договор за продажба на изплащане № 501154097/14.08.2019 г. и Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 14.08.2019 г. са изпълнени от М. Н. Я..

С оглед изложеното, предвид липсата на успешно проведено оспорване на автентичността на представените писмени документи от ответника, съдът намира, че на 14.08.2019 г. между „А1 Б.“ ЕАД, в качеството му на продавач, и М. Н. Я., като купувач, е сключен валиден договор за продажба на изплащане № 501154097, ведно с Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 14.08.2019 г. От съдържанието на представените писмени доказателства следва, че продавачът е изправна страна, доколкото е предал на купувача предмета на договора, цената за закупуването на който е разсрочена на изплащане, съгласно уговорения погасителен план. Ответникът оспорва наличието на валидно сключен с „А1 Б.“ ЕАД договор, доколкото посоченият в договора номер на личната му карта бил грешен. С молба с вх.

№ 133462/22.04.2024 г. ищецът е посочил, че е налице техническа грешка при изписване на номера на личната карта на купувача, като счита че посоченото обстоятелство няма отношение към действителността на договора.

Следва да бъде съобразено, че договорът за продажба на движими вещи е консенсуален и неформален договор, поради което съдът счита, че без правно значение 3 е допуснатата грешка при изписването на номера на личната карта на купувача, тъй като същият е дал съгласието си за сключване на договора чрез полагането на саморъчен подпис, както и с оглед постигнатото между страните споразумение относно съществените елементи на продажбата и обективирането на постигнатите уговорки в писмен вид. В тази връзка се налага извод, че между страните е налице валидно облигационно отношение по процесния договор.

Не е спорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е сключил с „А1 Б.“ ЕАД, с предходно наименование: „Мобилтел“ ЕАД договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно с Анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.02.2016 г., 30.11.2017 г., 01.06.2014 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г., 08.08.2020 г., съгласно който „С. Б. С.“ АД се задължило срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане. Съгласно Анекс от 08.08.2020 г., срокът на договора бил продължен до 30.09.2020 г.

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил – главница, лихви и разноски.

Предпоставките за уважаване на регресния иск на поръчителя са следните: наличие на валиден главен дълг, длъжник по който е ответникът; наличие на валиден договор за поръчителство, с който ищецът се е задължил спрямо кредитора на длъжника; плащане от поръчителя на суми в полза на кредитора за изискуеми задължения на длъжника. Неуведомяването на длъжника не поражда права за последния против поръчителя и не погасява регресното право на поръчителя, освен ако длъжникът междувременно не е изпълнил своето задължение, но прави противопоставими на поръчителя възраженията, които длъжникът има срещу удовлетворения кредитор (чл.

143, ал. 2 ЗЗД). – по арг. от Решение № 6419 от 22.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5952/2023 г.

От представения по делото Приемо-предавателен протокол № 286/10.03.2020 г. се установява, че на 10.03.2020 г., съгласно процесния договор от 07.11.2014 г. за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „А1 Б.“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, служител на „А1 Б.“ ЕАД е предал на служител на ‚С. Б.

С.“ АД (СБС), на електронен и хартиен носител, справка по т. 2.2.3 от договора, съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани с поръчителство от СБС. Посочено е, че справката съдържа 366 абоната на „А1 Б.“ ЕАД, сключили Договори за продажба на изплащане въз основа на скоринг и одобрение от СБС и общ размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от СБС в размер на 57 4

719,97 лв. Видно от приложената към протокола справка, съдържаща данни за абонатите, в същата фигурира вземането срещу М. Н. Я., в размер на 199,60 лв., възникнало на основание договор № 501154097/14.08.2019 г.

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства - платежно нареждане от 21.12.2020 г., приемо-предавателен протокол № 330/28.11.2021 г., ведно със справка, в която фигурира името на ответника и процесното вземане, се установява, че на 21.12.2020 г. ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил на кредитора сумата в размер на 199,60 лв. за погасяване на задълженията на ответника, възникнали от процесния договор за продажба на изплащане от 14.08.2019 г.

Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с регресен иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато изпълнението е редовно, т. е. проявява погасителен ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят следва да е уведомил главния длъжник за намерението за изпълни, за да може изпълнението от поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник.