Решение № 1815 от 02.05.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1815

Стара Загора, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20257240700303 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от М. С. Д. с постоянен адрес: [населено място], срещу Решение №1040-23-22/05.03.2025 год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №231-00-1897-3/29.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването по безработица при ТП на НОИ - Стара Загора с отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по Заявление вх. №231-00-1897/26.08.2024 год.

В жалбата се твърди, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица са постановени при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно е било прието, че жизнените му интереси в страната по заетост – Кипър и Норвегия. Изводите на органа в тази насока са напълно необосновани. Не отрича, че в периодите 15.07.2020 год. – 30.06.2022 год. и от 17.09.2022 год. – 20.08.2024 год. е пребивавал в Норвегия, но това пребиваване не покрива законовите изисквания същото да се приеме като обичайно пребиваване. Въз основа на така изложените доводи се иска от съда да бъде отменено Решение №1040-23-22/05.03.2025 год. на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.

В допълнително представената писмена защита от адв. М., се твърди, че в оспореното решение липсват мотиви, които да отговарят на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Не е посочено конкретно, на коя от материално-правните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО не са налице в конкретния случай. Както в разпореждането, така и в потвърждаващото го решение се съдържат мотиви единствено и само относно приложението на чл.65, пар.2 и чл.65, пар.5, б.“а“ от Регламент №883/2004 год. Неправилно е възприето, че държавата по пребиваване на М. С. е Норвегия. Не се отрича пребиваването в Норвегия, но след изтичането му на договора, се е регистрирал в срок от Бюрото по труда. Цитираните разпоредби от Регламента, само определят критериите по които да се определи компетентната институция, които в случая се били тълкуване превратно в полза на мотивите за отказ за отпускане на обезщетението за безработица. Въз основа на подробно изложени доводи в тази насока, е направено искане за отмяна на решението като постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата, че фактите не сочат на основание за прилагане на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 год. Съгласно решенията по дела С-76/76 и С-102/91 на Съда на ЕС, когато работникът има дългосрочна и стабилна работа в държава-членка е налице презумпция, че той пребивава в тази държава, дори когато е оставил семейството си в друга държава-членка. Излага доводи, че правилно е било определена като компетентен орган, държавата по последната му заетост – Норвегия. Това е основния спорен въпрос, коя е държавата по пребиваване на лицето. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.08.2024 год. М. С. Д. е подал, чрез Директора на дирекция „Бюро по труда“ Стара Загора, до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Заявление вх. №912-2089/26.08.2024 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване /лист 23 по делото/. Декларирано е в същото заявление, че е работил от 15.07.2020 год. до 20.08.2024 год. в Норвегия, като договора е прекратен, поради изтичане на срока. На 26.08.2024 год. жалбоподателят подава Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 /лист 25/, като посочва, че за времето от 15.07.2020 год. - 20.08.2024 год.. е работил в Норвегия, като причината за прекратяване на трудовата му заетост е изтичането на срока на договора. В Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 год. /лист 27/ е посочил, че последният период на заетост в чужбина е от 15.07.2020 год. до 20.08.2024 год., в Норвегия, където е работил. През този период роднините му са живели в България, като разполага с постоянно жилище в България, а в Норвегия е живял под наем. Посредством електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС – ЕESSI, са получени документите от осигурителното досие на заявителя от Норвегия, от които се установяват декларираните периоди на заетост като наето лице в Норвегия с посочените работодатели, основанията за прекратяване на последното трудово правоотношение, размера на трудовото възнаграждение, периодите на осигуряване. Периода на последната трудова заетост в Норвегия е повече една година, а именно от 15.07.2020 год. до 20.08.2024 год.. С разпореждане №231-00-1897-1 от 30.08.2024 год., е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица във връзка с необходимостта от събиране на доказателства за осигурителен доход, придобит по законодателството на Норвегия.

С разпореждане №231-00-1897-2 от 24.01.2025 год., е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение, след получаването на формуляри U017, СЕД U004 и СЕД U006 от компетентната институция в Норвегия.

С Разпореждане №231-00-1897-3/29.01.2025 год. Ръководителят на осигуряването по безработица, на основание чл.54ж ал.1 вр. с чл.11, §3 буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 год., отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на М. С. Д., като излага следните мотиви: лицето е подало заявление за отпускане на обезщетение за безработица, след прекратяване на трудовата му дейност в Норвегия. Със структуриран електронен документ U017, получен чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация, за жалбоподателят са потвърдени периоди на заетост от 15.07.2020 год. – 30.06.2022 год. с обща продължителност 1 година, 11 месеца и 16 дни и от 17.09.2022 год. – 20.08.2024 год. с обща продължителност 1 година, 11 месеца и 4 дни. С получения ПД U1 от предходна регистрация на лицето през 2020 год., е потвърдена осигурена заетост от Кипър – 2 години и 19 дни. Общо 5 години – 11 месеца и 9 дни. В информационната система на НОИ лицето няма данни за упражняване на трудова дейност в България след 16.06.2016 год. до момента, т.е. липсва трудова-правна връзка с България през последните осем години. С оглед на това, България не е държава по пребиваване по време на последната заетост на г-н Д. и НОИ не е компетентната институция по преценка на правото на ПОБ. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.5, във връзка с ал.2 от Регламент №883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето не е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавало в България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност.

Разпореждането е съобщено на 17.02.2025 год. /лист 13 от делото/ с указания за реда, срока и органа пред който може да бъде обжалвано. На 10.02.2025 год. М. С. Д. е обжалвал издаденото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, като е подал жалба с вх.№1012-23-23 /лист 15 от делото/.

С оспореното в настоящото производство Решение №1040-23-22/05.03.2025 год. Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение подадената от Д. жалба и изцяло е потвърдил разпореждане №231-00-1897-3 от 29.01.2025 год. Изцяло са споделени мотивите, изложени от ръководителя на осигуряването за безработица, като са допълнени с доводи, извлечени от чл.65 от Регламент /ЕО/ №883/2204г, а именно: задължена за плащане на обезщетения за безработица е институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Съгласно чл.61 от Регламента се предвижда сумиране на периоди на осигуряване и заетост, осъществени в съответствие със законодателството на която и да е друга държава-членка, ако работникът е завършил последно периоди на осигуряване или заетост в съответствие със законодателството, по силата на което се търси обезщетението за безработица тоест наведен е аргумент, че такъв последен период на осигуряване и заетост в България липса, поради което е налице още едно основание да се откаже разглеждане на правото на парично обезщетение за безработица по същество. На държавите-членки е позволено да изискват минимален осигурителен период, за да вземат предвид периодите в държавата по предходна заетост. Правило е, че обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата на последната заетост, която е и компетентната държава. Отбелязано е, че Регламентът предвижда възможност за изместване на тази компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато той е различна, по съображения, че през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки с държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. С тази цел са установени и критерии за определяне на държавата по пребиваване – тази, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето. Основен критерий при определяне на държавата на пребиваване за трудово активните лица е трудово правната връзка със съответната държавата, характерът й и нейната продължителност – Решение на СЕС по дело С-76/76/. Според решаващия орган Д. е живял и работил в Норвегия и поради това тази е държавата-членка по пребиваване по смисъла на чл.65, §2 от Регламента и оттук държавата на трудовата заетост съвпада с тази на пребиваване. В тази връзка и на основание чл.61, както и по аргумент от чл.65, ал.2 и ал.5 буква „а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004г, е направен извод, че България не е компетентна държава, нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство. С чл.61 е въведен един от основните принципи, върху които е изградена координацията на социалните схеми. – запазване на правата в процес на придобиване Налице е и ограничение – прилагането на разпоредбите за сумиране на периоди, зависи от условието, лицето да има последно завършен период или периоди на трудова заетост съгласно законодателството на държавата, в която кандидатства за обезщетение. Няма изискване за продължителността на тези периоди. В случая Норвегия е последната държава по заетостта на жалбоподателят, и тя е компетентната държава. Изключение от това правило е предвидено в чл.65, ал.5, б.“а“ от Регламента, като основният спор е дали той попада в това изключение. Твърди се, че нямало данни Д. да е пребивавал въобще в България през този период, като факта, че се връща в България само по време на почивки и отпуски, потвърждавало факта, че той трайно се е установила в Норвегия. Решението е връчено на М. Д. на 11.03.2025 год. /видно от приложената обратна разписка на лист 12 от делото/. Жалбата е подадена в деловодството на ТП на НОИ Стара Загора на 21.03.2025 год.

Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане.

По делото бе допуснато в качеството на свидетел лицето И. М. Н., който заяви, че се познава с М. от 90-те години, когато са били заедно в отбора по баскетбол. Докато е бил в Кипър и Норвегия, се е прибирал в България през лятото за около един, два месеца, когато е споделял, че иска да се прибере в България, като е подавал документи за работа. Има роднини в България – майка, баща и сестра. Тук не е могъл да започне работа, затова е заминал отново в Норвегия, тъй като имал и да плаща кредит. Когато се прибрал единия път, му споделил, че е подал документи за започване на работа в две училища. Отново е заминал, тъй като не е успял да започне работа. Знае, че в момента работи в Джъмбо. До преди няколко години е бил състезател по баскетбол в Берое и Русе.